подобно обещание, въпреки че при друг случай маркизът би се радвал, ако наследникът му се обвърже сериозно с някоя достойна млада дама.
Джейсън знаеше, че единственият му син все още не е готов да си надене брачните окови, макар че и този ден щеше да дойде. Младежът много добре разбираше отговорностите, които носеше, и задълженията си пред титлата, която щеше да наследи.
Що се отнася до Марджъри, Джейсън бе отвратен от лъжите й. Той беше мъж с принципи, а освен това от дълги години бе глава на семейството — откакто бе навършил шестнадесет години — и често се бе налагало да наказва по-малките си братя заради лудориите им, а по-късно и Дерек, и Реджи.
Имаше избухлив характер и виновникът обикновено рухваше от срам и разкаяние, а ако беше жена избухваше в сълзи.
Марджъри напусна къщата му, обляна в сълзи и дълбоко засрамена. Оттогава не бе безпокоила Дерек. По време на краткотрайната им връзка тя бе измъкнала от него доста внушителна сума и младият мъж не чувстваше угризения на съвестта, че всичко бе приключило толкова зле. Ала научи този важен житейски урок веднъж завинаги… или поне така си мислеше.
Момичето, с което се бе сдобил тази вечер, не приличаше на Марджъри. Келси Ленгтън не принадлежеше към доброто общество, макар и да говореше като дама, не бе израснала сред привилегии и разкош и щеше да му бъде благодарна за всичко, което, благоволеше да направи за нея. Бе различна от Марджъри, която смяташе, че всичко и се полага по рождение.
Още повече, че той наистина бе купил момичето. В джоба си имаше разписка, която удостоверяваше продажбата. Но все още не знаеше какво да мисли за това. Девойката сама се бе съгласила да се предложи за продажба. Сделката не бе извършена против волята й и… по-добре да забрави за необичайните обстоятелства. Беше се сдобил с любовница, макар да не търсеше такава, ала би спасил всяка жена от извратената жестокост на Ашфорд.
Явно урокът, който му бе дал, бе сложил край на перверзните му забавления, както Дерек се бе надявал. Разликата бе, че сега по легален начин се сдобиваше с момичета, използвайки дома на Лони.
Преди Дейвид Ашфорд си купуваше по някоя евтина проститутка за през нощта, а подобни жени никога нямаше да се осмелят да подадат оплакване срещу един богат джентълмен. Освен това навярно им даваше достатъчно пари като компенсация за белезите и раните, които им оставяше. Но дори и Дерек да успееше да повдигне обвинение срещу него, имайки на разположение свидетелка — някоя от нещастните жертви на сексуалните му извратености — младият мъж се съмняваше, че една жена ще издържи да свидетелства срещу мъж. Те щяха да я подкупят или да я убият, преди делото да стигне до съда.
Той твърдо бе решил на всяка цена да разобличи Ашфорд, макар да нямаше доказателства против него. Но не можеше да си позволи да подкупва всяка жена, с която лордът прекарваше нощта, едва ли щяха да му стигнат парите, макар да бе достатъчно богат.
Може би трябваше да се посъветва с чичо Джеймс по този въпрос. По време на пиратските си години Джеймс доста често се бе сблъсквал с отвратителната страна на живота и ако някой знаеше как да се справи с такъв извратен тип, това бе именно той.
Но това щеше да почака до утре. Тази вечер имаше дяволското желание да се позабавлява. Обаче в крайна сметка започна да се пита защо продължава да вижда пред себе си меки сиви очи вместо сините на дамата, с която танцуваше. Май приятелите му щяха да се окажат прави. Какво, по дяволите, търсеше на този бал, когато вкъщи го очакваше прекрасна млада жена, която вероятно се чудеше защо той още не се е озовал в леглото й?
При мисълта за дома младият мъж се намръщи. Това бе едно от нещата, които разваляха очакваното удоволствие. Баща му го разбираше и нямаше нищо против забавленията му, стига Дерек да го вършеше дискретно.
До този момент никога не бе водил жена в лондонската къща на баща си, нито дори в двете имения, които му принадлежаха. Слугите най-бързо разпространяваха слуховете, а това означаваше, че тази вечер не можеше да се наслади на новата си любовница.
Накрая се умори да се преструва, откри Пърси и Джеръми и им съобщи, че си тръгва, но ще изпрати каретата обратно да ги вземе. Двамата, разбира се, си намигнаха многозначително, защото мислеха, че приятелят им бърза да се върне у дома, за да се наслади на прелестите на младата дама. Ала техните бащи не приличаха на Джейсън Малори.
Това не означаваше, че мисълта за евентуалното удоволствие не го изкушава. В края на краищата Келси Ленгтън бе само една слугиня и нямаше да остане в къщата достатъчно, за да даде повод на прислугата да клюкарства. Можеше незабелязано да се промъкне в леглото й, а на сутринта да се върне в спалнята си. Камериерът му нямаше да разбере.
Вече бе решил да посети момичето тази нощ и остана неприятно изненадан, когато въпреки късния час Хенли го посрещна на вратата.
Досаден стар глупак! Ако Хенли не стоеше в салона, изпращайки го с поглед, докато се качваше по стълбите, Дерек можеше да потърси стаята на гостенката. Не се съмняваше, че икономът бе останал да го дочака да наблюдава дали господарят му ще приближи стаята на момичето.
А когато бащата на Дерек узнае за това, щеше да му изчете цяла лекция за благоприличието и морала. И всичко това заради едно момиче, което и по-късно би могъл да има. Не, не му се искаше да се забърква в подобни неприятности, ала тази нощ му бе доста трудно да заспи.
ОСМА ГЛАВА
— За всичко съм виновна аз — промърмори госпожа Хърсъл. — Би трябвало веднага да го видя, но трябва да призная, че вече недовиждам добре, особено през нощта.
Келси разтърка очи, без да се вслушва внимателно в думите на икономката. Не отговори нищо, тъй като не разбираше за какво говори жената. Очевидно бе изпуснала началото. Госпожа Хърсъл бе извадила една от роклите й и оправяше гънките.
Стаята вече бе оправена, въпреки че едва ли би могло да се каже, че девойката бе имала време да я разхвърля. Видя, че на масичката до леглото я очакваха чаша с прясна вода, пухкави кърпи и каничка с димящ чай.
Тя се прозина, благодарна, че си спомняше всичко и не се бе учудила къде се намира и коя е тази жена, която се суети из стаята й. Кестенявата коса на икономката бе прибрана в стегнат кок, раменете й бяха широки, имаше пищен бюст, а дебелите й вежди бяха сключени и създаваха впечатлението, че е вечно намръщена.
Да, Келси много добре си спомняше тази жена, която я бе изгледала така, че се бе почувствала като последната презряна твар. Никога нямаше да забрави последната й забележка, преди да си излезе от стаята:
— И да не си посмяла да откраднеш нещо, защото веднага ще те заловим.
Отвращението на икономката я бе накарало да потръпне, но носле си каза, че трябва да привиква към подобно отношение. В бъдеще трябваше да се научи да прикрива чувствата си, за да не могат да я нараняват хапливите забележки на персонала.
Келси се надяваше, че жената скоро ще излезе и най-сетне ще я остави сама. Ала тя все още си мърмореше нещо под нос, очевидно без да подозира, че момичето се е събудило.
Заслуша се по-внимателно в думите й и мигом разбра, че жената говори за нея:
— Това е, защото повярвах на Хенли. Но какво знае той? Каза ми, че си някаква проститутка, която негова светлост бил довел вкъщи, и аз му повярвах. Сама съм си виновна. Знам го и си го признавам. Трябваше да ви поогледам по-внимателно. Това си личи по костите, те никога не лъжат.
— Извинете, не ви разбрах.
— Виждате ли? А аз какво казвах? Миналата нощ аз трябваше да се извиня, милейди, защото трябваше да разбера, че не сте просто момиче. Заблуди ме роклята, а и вече не виждам толкова добре, както казах.
Келси се сепна и се надигна от леглото. Чак сега забеляза колко кораво и неудобно беше. Господи, жената й се извиняваше! Затова е било цялото й мърморене. Поради някаква незнайна причина тя бе решила, че е сгрешила, приемайки я за проститутка. И как трябваше да реагира тя, след като не искаше
