нещо нередно. Но семейството му беше нещо съвсем различно. Те го познаваха прекалено добре. А много скоро всички щяха да се съберат…
Още докато си го помисли, и пристигнаха нови гости. Реджи, племенницата на Джейсън, съпругът й Никълъс и малкият им син се появиха в трапезарията още преди останалите да приключат с обяда. Антъни мигом се оживи. Реджи може и да бе любимата му племенница, ала това нямаше да спаси съпруга й. Никълъс бе любимият му словесен съперник и след като брат му Джеймс отсъстваше, ужасно му липсвате мишена за бляскавото му остроумие.
Моли едва се сдържа да не завърти многозначително очи. Тя познаваше семейството на Джейсън не по-зле от самия него, след като той споделяше всичко с нея, включително и фамилните тайни, слабости и скандали.
Така че не бе ни най-малко изненадана, когато чу Антъни да казва на Никълъс, докато последният се настаняваше на стола срещу него:
— Добре че се появи, мило момче. Зъбите ми вече започнаха да затъпяват.
— Проблемите на възрастта си казват думата, а? — самодоволно му се ухили Ник.
Моли забеляза как съпругата на Антъни го смушка, преди да отбележи:
— Не забравяй, че е Коледа и се опитай за разнообразие поне веднъж да бъдеш мил и любезен.
Антъни повдигна черните си вежди.
— За разнообразие? Аз винаги съм мил и любезен. Само че има различни степени на любезността. Просто по-ниските са запазени за подобни простаци като Идън, това е.
Моли въздъхна. Макар да харесваше всички членове на семейство Малори, изпитваше особена слабост към Никълъс Идън, защото той се бе сприятелил със сина й Дерек през ученическите им години, когато момчето й трябваше да преглътне срама от незаконното си раждане. Оттогава двамата с Дерек бяха станали близки приятели. Както обикновено, Дерек тутакси се намеси, за да отвлече вниманието на чичо си Антъни от Ник.
— Реджи, спомняш ли си онзи гроб, който преди години открихме на поляната в източния край на имението? — обърна се той към братовчедка си. — Доколкото си спомням, ти смяташе да разпиташ някой от градинарите за него. Направи ли го?
Младата жена го изгледа изпитателно.
— Господи, откъде се сети за онзи стар гроб? Изминаха толкова години, откакто го намерихме и аз напълно съм забравила за него.
— Миналата вечер Ейми се е натъкнала на него и го спомена. Баща ми дори не знае кой е погребан там.
Реджи се втренчи учудено в братовчедка си Ейми.
— Какво си правила на онази поляна миналата вечер?
— Не ме питай — промърмори Ейми.
— Имахме малка неприятност с каретата — обясни Уорън, който очевидно намираше вчерашните си премеждия за забавни.
— Малка! — сърдито изсумтя Ейми. — Ако искаш да знаеш, онази карета е прокълната. От кого каза, че си я купил, Уорън? Защото трябва да ти кажа, че здравата са те измамили.
Съпругът й се засмя и я потупа по ръката.
— Не се тревожи за нея, скъпа. Сигурен съм, че хората, които изпратих тази сутрин да я разглобят, ще се снабдят с чудесни подпалки за огъня.
Ейми кимна, после се обърна към братовчедка си:
— Миналата вечер бяхме принудени да се доберем пеша до тук и минахме за по-напряко през онази поляна. Изненадах се да открия гроб там, толкова далече от останалите семейни гробове, но все пак в границите на собствеността.
— Сега като го спомена, ние двамата с Дерек също бяхме изненадани, когато преди години го открихме — замислено отвърна Реджи. — Но не, Дерек, не си спомням да съм разпитвала градинарите. В крайна сметка той е доста отдалечен от градините. Тогава предположих, че този, който се грижи за гроба, не живее в Хавърстон и едва ли ще има полза да разпитвам наоколо.
— Освен ако някои от градинарите не е бил специално помолен да се грижи за него — изтъкна Антъни. — Старият Джон Маркъс беше вече старец още докато аз живеех тук, и от незапомнени времена е работил в Хавърстон. Ако някой знае нещо за гроба, то това е тъкмо той. Как мислиш, дали живее наблизо, Джейсън?
Както всички останали и Моли погледна към Джейсън, за да чуе отговора му, и улови нежния му поглед, отправен към нея. Страните й пламнаха. Беше го направил! Не можеше да повярва, че наистина го направи! И то пред по-голямата част от семейството си! Ала паниката й се оказа напразна. Погледът му бе съвсем кратък и никой не се обърна, за да види към кого е насочен. Близките му се интересуваха единствено от отговора му.
— Не, не живее в Хавърстон. Той се пенсионира преди петнадесет години. Но доколкото знам, още е жив. Живее с дъщеря си в Харвес Таун.
— Струва ми се, че днес следобед ще отида да посетя госпожа Маркъс — заяви Дерек.
— Аз ще дойда с теб — предложи Реджи. — Трябва да купя още някои неща за Коледа, така че и без това възнамерявах да отида до Харвес.
Уорън поклати изумено глава.
— Не разбирам цялото това нездраво любопитство за този гроб. Очевидно е, че там не е погребан член на семейството, защото иначе щеше да се намира в семейното гробище.
— Предполагам, че няма да ти направи впечатление, ако погребат някого в задния ти двор и никой не си направи труда да те осведоми кой е погребан там или защо? — попита Алтъни. — Нима в Америка е нещо съвсем нормално да имаш безименни гробове в земите си? Предполагам, че навремето обитателите на Хавърстон са знаели на кого е гробът — отвърна Уорън. — Или може би просто е бил преместен тук. Очевидно е много по-стар от всекиго от вас, след като никой не знае кой е заровен там.
— Е, тъкмо това не ми харесва — намеси се Реджи. — Наистина е много тъжно, че който и да е погребан там, вече е напълно забравен. Поне името й трябваше да бъде изписано на надгробния камък, вместо това безлично „Тя почива“.
— Мисля, че и аз ще се присъединя към вас за това пътуване до Харвес — обади се Ейми. — Смятах този следобед да помогна на Моли да донесе от тавана останалата украса за Коледа, но това може да почака до довечера.
Моли бе сигурна, че по-късно щеше да узнае какво са открили в Харвес Таун, ала в този момент това никак не я интересуваше. Страните й все още горяха, когато незабелязано се измъкна от стаята. Вече обмисляше какво ще каже на Джейсън, когато довечера остане насаме с него.
Този път едва не се издаде. Ако всички не бяха толкова погълнати от предмета на разговора, поне един от тях щеше да забележи начина, по който я гледаше. И това щеше да бъде краят на тайната им.
Но какво добро можеше да излезе от всичко тона? Разкриването на истината нямаше да промени решението й да не се омъжва за него, макар че това бе нещо, което желаеше с цялото си сърце. Ала поне един от двамата трябваше да прояви здрав разум. Дори и Джейсън да се оженеше за нея, обществото никога нямаше да я приеме. Тя нямаше да бъде нищо друго, освен още един скандал в рода Малори.
3.
Пътуването до Харвес Таун не даде очаквания резултат. Джон Маркъс беше още жив, в напредналата възраст от деветдесет и шест години. Старецът бе прикован към леглото, но умът му бе удивително буден за възрастта и той си спомняше гроба.
— Грижих се без всякакво заплащане за гроба шестдесет и осем години — гордо заяви той на малката групичка, събрала се край леглото му.
— Господи! — възкликна Реджи. — Та това е още преди ти да си бил роден, чичо Джейсън.
— Да — кимна Джон. — Откакто аз самият бях момче на тринадесет години. Когато преди петнадесет години се пенсионирах, предадох тази работа на племенника си. Не бих я доверил на никой друг. Той не го е занемарил, нали?
