Брена смушка Гари в хълбока, когато той се позабави с отговора си.
— Да! — избухна той.
Ройс се разсмя. Бе забелязал болезнената гримаса, която премина по лицето на Гарик. Но след това простена от собствената си болка. Беше ред на викинга да се смее.
— Поне няма да ми се налага да се доказвам тази вечер — не можа да се стърпи Гарик. Брена го възнагради със смръщения си поглед и това го накара да се разсмее още по-силно. Смехът му докара и едно сръгване в ребрата.
Брена се обърна към дъщеря си:
— Братовчедите на Ройс са направили всички приготовления, така че ще заведа баща ти долу. Ти се погрижи Ройс да е готов. — След това избута Гарик, който още се подхилкваше.
Кристен затвори вратата зад тях и се обърна усмихната към Ройс.
— Започват да свикват, а?
Той видя, че тя полага големи усилия да не се разсмее с глас. Доброто настроение направо клокочеше у нея, откакто родителите й се бяха преместили в замъка. Заобиколена от семейството и приятелите си, тя не можеше да бъде по-щастлива и той нямаше желание да помрачава щастието й с оплакванията си от баща й.
— Те ще ти липсват, когато отплават, нали? — колебливо попита Ройс.
Сега тя широко се усмихна и се приближи до него. Намести се между краката му и обви врата му с ръце.
— Да, но татко обеща, че ще ни идват на гости. През лятото изобщо не е толкова далече.
Ройс безмълвно простена.
— Предполагам, че няма да е често? — с надежда попита той.
— Сигурно всяко лято.
Скри гримасата си в гърдите й. Ароматът й го връхлетя и той забрави за родителите й.
Ройс обви талията й с ръце и я погледна, подпрял брадичка в деколтето на зелената й кадифена рокля. Носеше собствените си дрехи от момента, в който й призна, че я обича. Предишното й положение бе забравено. Тя бе свалила наметалото на робството със същата лекота, с която го бе носила, давайки му да разбере, че то никога не с било наистина на гърба й.
Тъмнозеленият цвят на роклята допълваше цвета на очите й и им придаваше красотата на тюркоаз. Собствените му очи се изпълниха с любов и нежност.
— Чакат тази сватба от цяла седмица. — Той притисна устни към кожата й, преди да продължи: — Какво ще кажеш да почакат още малко?
— Шегувате се, милорд. — Тя обхвана лицето му в дланите си и като се наведе над него, бавно и чувствено прокара език по устните му. — Сигурно не предлагате да…
Ройс я притегли в скута си и тя се изкикоти.
— Да. Шегувам се, свадливке. Но би могла да ме накараш и да променя решението си.
— Наистина ли? — Тя придърпа главата му и устните му се върнаха обратно върху нейните. — В такъв случай може би ще го направя, милорд. Да, може би…
Информация за текста
© 1987 Джоана Линдзи
© 1994 Борис Христов, превод от английски
© 1994 Минчо Бенов, превод от английски
Johanna Lindsey
Hearts Aflame, 1987
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Джоана Линдзи. Сърца в пламъци
ИК „Бард“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10576]
Последна редакция: 2010-04-13 23:44:13
1
Шарада, charade (англ.) — игра на отгатване. Б.пр.
