й. През цялото време, докато бях при тях, тя постоянно ме преследваше, за да я науча как да стреля с револвера ми.
— И научи ли я?
— Не. Там няма да има нужда от това.
— Но ще има, когато я доведеш тук да ни погостува.
— Е, ти ще я научиш — усмихна се Ейнджъл.
— Не си мисли, че няма да го направя — увери го тя. — И кой от братята ти е изключението, за което спомена?
— Най-големият ми доведен брат, Бартоломю.
Каси се намръщи и се замисли.
— Не знам защо, но това име ми звучи някак си познато.
— Вероятно защото си го срещнала в Сейнт Луис.
Очите й се разшириха.
— Бартоломю Лоурънс! Той е твой доведен брат?
— И двамата бяхме еднакво изненадани, когато той най-после се появи. Вече си бях разменил няколко думи с него в твоя хотел, когато случайно го чух да говори за теб. Трябва да ти кажа, че той едва не припадна — за втори път.
— И какво точно му каза, че е припаднал при първата ви среща?
— Не много — невинно отвърна съпругът й.
— Обзалагам се — изсумтя Каси. — Е, каквото и да си направил, не го споменавай пред мама. Тя имаше случай да се сблъска с грубостта му и почти бе решила да го застреля.
— Майка ти започва да ми харесва все повече. — Това му спечели един сърдит поглед и Ейнджъл побърза да добави: — Всъщност аз съм благодарен на стария Барт.
— Защо?
— Дяволски хубаво е да знаеш, че не си единствената гнила ябълка в семейството.
— Ти не си гнила ябълка — възрази Каси. — Имах удоволствието да се уверя колко сладък можеш да бъдеш.
— Не го разгласявай — ухили се той. — Това ще съсипе репутацията ми.
— Аз говорех за това какъв си на вкус, любими.
Очите му моментално пламнаха.
— Защо да не отидем да разгледаме хамбара на Чейс и Джеси? Доколкото си спомням имат страхотна плевня.
— Там е студено.
— Ще видиш, че няма да ти е студено — обещай Ейнджъл.
Чейс и Джеси наистина имаха дяволски чудесна плевня. Каси не си спомняше някога да е предпочитала мекото легло пред сеното, но в случая бе точно така. Тя лежеше в прегръдките на съпруга си и двамата не бързаха да се върнат на сватбеното тържество.
— Знаеш ли, ако не се бе съгласила да останеш омъжена за мен, Каси, аз щях да идвам при теб всеки месец, докато не забременееш.
Тя се надигна и го погледна.
— Дори и след като ми каза, че не си възнамерявал да ме дариш с дете?
— Тогава не възнамерявах. Но сега не искам нищо по-силно от това да имаме дете. Готов съм на всичко, само и само да те задържа при себе си.
Тя обхвана лицето му с длани и го приближи към своето. Устните им се докоснаха.
— Всичко, което трябва да направиш е да ме помолиш, Ейнджъл — промълви тя. — Това е всичко, което някога трябва да направиш.
Информация за текста
© 1992 Джоана Линдзи
© 1999 Диана Кутева, превод от английски
© 1999 Стамен Стойчев, превод от английски
Johanna Lindsey
Angel, 1992
Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина
Източник: http://dubina.dir.bg
Редакция: Xesiona, maskara, 2008
Издание:
ИК „Бард“, 1999
Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9498]
Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00
