порция от този кебап.
Карлсон пъхна ръка в джоба си и извади оттам тефтерче и молив.
— Ще ми кажеш ли имената и адресите на две от тях? — попита той.
Но госпожица Рог измърмори нещо и не даде никакви адреси.
— Сигурно всичките са деца на гълтачи на огън, ясно ми е — каза Карлсон — и цял живот не са яли нищо друго освен огън и жупел.
Точно тогава звънецът на външната врата иззвъня и госпожица Рог тръгна да отвори.
— Ще отидем да видим кой звъни — каза Карлсон. — Може би идва някой от тези хиляди малки огнегълтачи, за да даде мило и драго за нейната огнена каша. Трябва да се погрижим да не я продаде твърде евтино.… след като е изсипала вътре толкова много скъпа лисича отрова!
Той се втурна подир госпожица Рог и Дребосъчето го последва. Двамата застанаха в антрето току зад нея и когато тя отвори вратата, чуха един глас отвън да казва:
— Името ми е Пек. Аз съм от Шведското радио и телевизия.
Дребосъчето усети как замръзва. Той предпазливо надникна иззад полите на госпожица Рог и видя на прага един господин — очевидно един от онези красиви, умни и прилично дебели мъже в разцвета на силите си, с каквито, според госпожица Рог, била пълна телевизията.
— Може ли да говоря с госпожица Хилдур Рог? — попита господин Пек.
— Аз съм — каза госпожица Рог. — Но таксата за радиото и за телевизора ми е платена, така че няма за какво да ме търсите!
Господин Пек любезно се усмихна.
— Не идвам за таксата. А във връзка с онези видения на призраци, за които ни писахте… Много бихме искали да направим програма за тях.
Лицето на госпожица Рог стана моравочервено. Тя не каза нито дума.
— Какво ви е, да не ви е лошо? — загрижено попита господин Пек.
— Много — отвърна госпожица Рог. — Много ми е лошо. Това е най-лошият миг в живота ми.
Застанал точно зад нея, Дребосъчето изпитваше, кажи-речи, същото. Всемилостиви боже! Ето че най- лошото се случи! Всеки миг господин Пек щеше да съзре Карлсон и утре, когато майка му и баща му пристигнат, къщата ще бъде пълна с кабели, телевизионни камери и прилично дебели мъже и къщата лишена от всякакъв домашен покой. Всемилостиви боже, как да измъкне Карлсон?
Тогава погледът му попадна върху старата дървена ракла в антрето, където Бетан държеше всичките си театрални парцали. Тя и нейните съученици бяха образували някакъв глупав клуб и понякога идваха у тях, преобличаха се и шареха насам-натам, като се преструваха, че са съвсем други хора, а не те самите. Това се наричало игра на театър и според Дребосъчето, беше твърде глупаво. Но колко бе удобно, че тъкмо сега театралната ракла се намираше там. Дребосъчето вдигна капака и нервно прошепна на Карлсон:
— Бързо… скрий се в раклата!
И въпреки че Карлсон не разбра защо трябва да се скрие, той не се отказваше от лудории, когато стане нужда. Затова лукаво намигна на приятеля си и скочи в раклата. Дребосъчето бързо спусна капака. Сетне плахо погледна към двамата до вратата… дали бяха забелязали нещо?
Съвсем не. Защото господин Пек и госпожица Рог уточняваха причините за неразположението на госпожица Рог.
— То не били никакви видения — простена госпожица Рог и едва сдържаше плача си. — Всичко се оказа долна хлапашка шега.
— Така, значи изобщо не са се появявали призраци? — каза господин Пек.
Госпожица Рог наистина се разрева.
— Не, никакви призраци… и аз никога няма да се появя по телевизията… само Фрида!
Господин Пек я потупа утешително по ръката.
— Не взимайте това толкова навътре, мила госпожице Рог. Може да се уреди нещо по друг повод.
— Не, това е невъзможно — въздъхна госпожица Рог. Тя тежко се отпусна върху театралната ракла и захлупи лице в ръцете си. Седеше си така и се късаше от плач. На Дребосъчето му беше ужасно мъчно за нея. Срамуваше се й му се струваше, че той е виновен за всичко.
В този миг от раклата се разнесе леко къркорене.
— Ах, извинете — смути се госпожица Рог, — но това е, защото съм много гладна.
— Е, да, в такъв случай куркането е оправдано — любезно отбеляза господин Пек. — Но обядът ви сигурно е готов, защото усещам чудно ухание. Какво сте сготвили?
— Само кебап — изхълца госпожица Рог. — Мое собствено изобретение… Нарекох го „Апетитния мишмаш на Хилдур Рог“.
— Фантастично ухае — заяви господин Пек. — На човек просто му се прияжда.
Госпожица Рог се надигна от раклата:
— Ами тогава не остава нищо друго, освен да го вкусите, защото малчуганите, все едно, няма да го ядат.
Господин Пек започна да поувърта и каза, че било неудобно, но в края на краищата все пак той и госпожица Рог изчезнаха в посока към кухнята.
Дребосъчето вдигна капака на раклата и погледна Карлсон, който лежеше вътре и тихо къркореше.
— Моля те, остани тук, докато той си отиде — каза Дребосъчето, — инак ще попаднеш в телевизионния буркан.
— Хайде де! Ти да не мислиш, че в този буркан е по-широко? — възрази Карлсон.
Тогава Дребосъчето остави капака на раклата пооткрехнат, та Карлсон да има въздух, и изтича в кухнята. Той искаше да види лицето на господин Пек, когато опитва апетитния миш-маш на госпожица Рог.
Но що да види — господин Пек седеше край масата, ядеше и се тъпчеше и току повтаряше, че това била най-вкусната гозба, която бил ял през целия си живот. В очите му нямаше никакви сълзи. Но тя просто продължаваше да плаче за своята провалена програма за призраци. Не й ставаше по-леко от това, че господин Пек одобряваше огнената каша. Все още й беше криво.
И тогава стана нещо невероятно. Ненадейно господин Пек подхвърли ей така на:
— Сетих се! Вие ще участвувате утре вечер.
Госпожица Рог го погледна с разплакани очи.
— Къде ще участвувам утре вечер. — попита тя мрачно.
— В телевизията, разбира се — обясни господин Пек, — в нашето предаване „Моята най-добра рецепта“. Ще покажете на целия шведски народ как приготовлявате апетитния миш-маш на Хилдур Рог.
Тогава се чу шум от сгромолясване. Госпожица Рог беше припаднала.
Скоро обаче тя се съвзе и се привдигна от пода. Очите й блестяха.
— Утре вечер… по телевизията ли? Моят миш-маш… и ще го забъркам на екрана пред целия шведски народ? Всемилостиви боже… А представете си, че Фрида, дето изобщо нищо не разбира от готварство, нарича моя миш-маш помия за кокошки!
Дребосъчето се превърна целият в слух, защото това беше интересно. Той почти бе забравил Карлсон в раклата. Но сега за свой ужас чу как някой наближава през вестибюла. Да, наистина… това беше Карлсон! Вратата между кухнята и вестибюла беше отворена и Дребосъчето го зърна отдалеч, още преди госпожица Рог или господин Пек да забележат каквото и да било.
Да… това беше Карлсон! И все пак не беше Карлсон. Всемилостиви боже, на какво приличаше! Беше облечен в старите театрални одежди на Бетан — дълга кадифена пола, която се мотаеше около краката му, и обгърнат целият в тюлени воали. Имаше вид на някаква мъничка, весела и приветлива бабичка. И тази весела и приветлива бабичка неумолимо се приближаваше. Дребосъчето правеше отчаяни знаци на Карлсон, за да разбере, че не бива да идва насам. Но Карлсон, изглежда, не схващаше това, а махна с ръка в отговор … и влезе.
— Знатната девойка в тържествена зала влиза8 — обяви той.
И ето го на прага на вратата с воалите и всичко останало. Представляваше такава гледка, че господин Пек ококори очи.
— Боже мой… какво е това смешно малко момиче? — попита той.
