— Петдесет за лодката на доктор Пиен, фаворита — обяви Първата.
— Петдесет за лодката на Ку — каза съдията. — Трябва да уважаваме традицията.
Посмяха се, пошегуваха се, спокойно изпиха по още няколко чашки чай.
По някое време видяха, че хората в лодките стават, проточили вратове към завоя на канала. Оттам всеки миг трябваше да се покажат драконите за последните метри до финала. Съдията Ди и съпругите му се опряха на перилата. Нетърпението и напрегнатото очакване обзеха и тях. От безкрайната върволица закотвени лодки и гемии се отделиха две плоскодънни ладии. Гребците ги докараха до средата на канала и хвърлиха котва в една линия с трибуната. После мъжете в тях издигнаха огромни червени флагове. Това бяха съдиите. От далечината долетя думкане на барабан. Невидимите още дракони наближаваха. Многогласен ропот се разнесе над тълпата, когато иззад завоя изскочи една лодка, номер девет. Дванайсетте гребци, седнали двама по двама, оттласкваха неудържимо напред издължения й елегантен силует. Мъжете гребяха енергично, в такт с ритъма, отмерван на огромния барабан в средата на лодката. Едър плещест младеж, гол до кръста, яростно налагаше опънатата кожа с два дървени кривака. Кормчията, сведен над дългото кормилно весло, крещеше с все сила към гребците. Водата се пенеше пред високия нос, изваян като драконова глава с дълги рога и облещени очи.
— Това е лодката на Пиен. Спечелих! — възкликна Първата съпруга.
Но непосредствено след кърмата, оформена като извита драконова опашка, се показа друг нос. Вторият дракон се зъбеше страшно с дългите си челюсти, сякаш решен на всяка цена да захапе опашката на номер девет.
— Това е номер две, лодкарите от канала — каза съдията Ди. — Здравата наблягат!
Барабанчикът на номер две, дребен жилав мъж, сякаш се хвърляше целият върху барабана и непрестанно дереше гърло, насърчавайки гребците. Номер две започна да настига номер девет, главата на втория дракон се изравни с опашката на първия. Неистовият рев на тълпата почти заглуши думкането на барабаните. Иззад завоя се показаха още четири лодки, но никой не им обърна внимание — всички погледи бяха приковани в първите две. Мускулестите ръце на гребците от втория дракон сякаш щяха да изскочат от ставите, но разстоянието между него и първия не намаляваше повече. Съдията Ди ясно различаваше широката усмивка върху лицето на едрия барабанчик от номер девет. До финала оставаха стотина метра. Съдиите сведоха червените флагове, с които отбелязаха линията на финиша. Изведнъж едрият барабанчик на първия дракон замръзна на място. Кривакът в дясната му ръка застина във въздуха. Той сякаш го погледна за миг стъписан, после рухна върху барабана. Гребците зад него вдигнаха глави, две весла се удариха едно в друго, лодката се олюля и забави ход. Двата дракона минаха под линията, очертана от червените флагове, почти едновременно, и все пак номер две бе малко по-напред.
— Горкият, припадна — поде съдията Ди. — Не бива да пият толкова преди… — бурните възгласи на публиката заглушиха думите му.
Докато номер девет и номер две се изтегляха покрай кея пред трибуната, и останалите седем дракона един след друг прекосиха финала, посрещнати с гръмки приветствия от възбудените зрители. Отново засвяткаха фойерверки. Съдията видя, че голямата церемониална баржа се насочва към тяхната, и каза на съпругите си:
— Идват да ме вземат за връчването на наградите. Домоуправителят ще ви придружи до вкъщи с паланкините. Аз ще се прибера веднага след церемонията.
Трите съпруги се поклониха и той слезе на долната палуба. На мостика го чакаха Пиен и Ку. Щом прекрачи борда на церемониалната баржа, съдията се обърна към Пиен:
— Съжалявам, че лодката ви загуби, доктор Пиен. Дано барабанчикът да не е много зле.
— След малко ще отида да проверя как е, ваше превъзходителство. Той е здравеняк, ще се оправи. Хубаво състезание стана.
Без да се обажда, Ку Юанлян нервно подръпваше тънките си мустачки. Понечи да каже нещо, но замълча.
На кея началникът на градската стража с шестима от своите хора поздрави магистрата. Пиен и Ку поведоха съдията по стъпалата към трибуната. На подиума го посрещна сержант Хун, неговият предан дългогодишен помощник, който го отведе зад бамбуков параван в малка съблекалня. Докато той помагаше на господаря си да надене официалната роба от зелен брокат, съдията Ди каза със задоволство:
— Чудесен празник, нали, Хун? — и като сложи на главата си черната кадифена шапчица с крила, добави — Надявам се, че и в съда не е имало произшествия?
— Нищо особено, ваше превъзходителство — отвърна белокосият мъж. — Освободих чиновниците преди шест. Много се зарадваха, че ще успеят да стигнат навреме за състезанието.
— Добре. Докато поздравявам хората, ти иди на кея да разбереш какво му е на онзи барабанчик. Горкият, да припадне точно преди финала!
Съдията Ди пристъпи на импровизираната сцена. Отдолу се бе струпала многолюдна тълпа, точно пред стълбите стражниците бяха строили екипажите. Началникът поведе гребците по стъпалата към платформата, където съдията Ди ги приветства и им връчи пакети, увити в червена хартия. Във всеки пакет имаше по една оризова питка и няколко монети. После магистратът произнесе кратка реч, с която пожела на всички граждани късмет и благоденствие през годината, и се върна в съблекалнята сред радостните възгласи на тълпата. Там го чакаше сержант Хун.
— Ваше превъзходителство — поде той угрижено, — барабанчикът почина. Съдебният лекар твърди, че е бил отровен.
Глава III
Един лекар опровергава диагноза, поставена от друг; съдията Ди се отправя на вечерно пътешествие
Съдията безмълвно се вгледа в застиналото тяло на мъртвия барабанчик. Трупът лежеше върху тръстиковата рогозка на пода в съблекалнята. До него клечеше съдебният лекар, който бе наблюдавал финала от кея с останалите зрители и вече бе направил първия оглед на тялото долу. Сега го преглеждаше по-подробно, пъхнал в устата му сребърна пластинка. Доктор Пиен, застанал в ъгъла заедно с Ку Юанлян, пристъпи и каза раздразнено:
— Напразно си губим времето, ваше превъзходителство. Сигурен съм, че е сърдечен удар. Всички симптоми го доказват.
— Оставете съдебния лекар да приключи прегледа си! — рязко отвърна съдията Ди.
Взря се в мускулестото тяло, покрито само с една препаска през слабините. Лицето на младежа бе сгърчено в познатата смъртна гримаса, но правилните черти и гладкото високо чело подсказваха, че е по- скоро образован човек, а не обикновен продавач или кули, сред които обичайно набираха екипажите. Съдебният лекар се изправи.
— По какво съдите, че е отровен? — попита го съдията. — Както чухте, доктор Пиен е убеден, че причината е сърдечен удар.
— Ваше превъзходителство, освен симптомите за сърдечен удар по върховете на пръстите на ръцете и краката има малки бледоморави точици, а и току-що се уверих, че езикът му е подут и обложен с тъмни петна. Аз съм родом от юга и знам, че планинците там правят една бавнодействаща отрова, чието прилагане води точно до такива симптоми. По точиците на пръстите съдя със сигурност, че е поел именно нея.
Доктор Пиен се сведе над трупа. Съдебният лекар отвори широко устата на покойника със сребърната пластинка, за да може докторът да погледне. Пиен кимна и смирено се обърна към съдията:
— Съдебният лекар е напълно прав, ваше превъзходителство. Аз сгреших. Сега си спомням, че съм чел за тази отрова. Ако се погълне на празен стомах, започва да действа след петнайсетина минути. Но ако се поеме с обилна храна, може да мине час, а и повече, преди да подейства.
— Той беше барабанчик на вашата лодка, значи е работил при вас?
— Не, ваше превъзходителство, беше един разхайтен студент. Името му е Тун Май. От време на време през натоварените месеци го виках да помага в аптеката.
— Има ли семейство тук?
— Имаше, допреди няколко години. Живееше с родителите си в една хубава къща извън града. После на
