се от приказливите и побързах да отклоня очи от него, за да не приеме погледа ми като покана за запознанство. Предпочитах да остана насаме с мислите си, още повече че в очите му зърнах особен блясък, който ме накара да бъда нащрек. Стори ме се, че човек с подобен леден пресметлив поглед — пълна противоположност на дружелюбното му лице — вероятно е в състояние подробно да обмисли и да извърши някакво злодеяние.
След малко забелязах възрастен господин с дълга бяла брада бавно да пристъпва към терасата. Бе загърнат в кафява роба с широки ръкави, подшити с черно кадифе, на главата си носеше висока черна шапчица. Макар да нямаше отличителните белези на сановник, видът му се хвърляше на очи. Поспря се, облегнат на извитата си тояга, и заоглежда с пронизителни очи изпод рунтави бели вежди гъмжащата от хора тераса.
Човек на такава достолепна възраст не бива да стои прав и аз побързах да стана и да поканя новодошлия на масата си. Той прие със сдържан поклон. Докато пиехме чая и си разменяхме обичайните учтиви реплики, разбрах, че мъжът се казва Ди и че на младини е бил префект.
Скоро поведохме приятен разговор. Гостът ми се оказа човек начетен, с изискан вкус и времето потече неусетно в приказки за литература, за проза и поезия, като междувременно хвърляхме по някой поглед и към веселата тълпа, стичаща се по крайбрежния булевард. Гостът ми говореше с акцента, характерен за провинция Шанси. Затова го попитах в един промеждутък дали случайно семейството му не е свързано със стария род Ди от Тайюан, столицата на провинция Шанси, чийто блестящ представител преди векове, по времето на династия Тан, е бил великият държавник Ди Жендзие.
Очите на достопочтения старец припламнаха и той подръпна дългата си брада.
— Да! — възкликна той. — Семейството ми действително е клон от същия род Ди, от който произхожда и великият съдия Ди, и аз съм много горд, че той е сред моите предци. Но понякога този факт ме дразни до болка. Почти няма случай да вляза в гостилница, за да хапна купичка ориз или да пийна чашка чай някъде, без да чуя наоколо да се разправят истории за прославения ми прадед. Вярно, че, в общи линии, историите за блестящите дела на Ди Жендзие като председател на императорското Столично съдилище отговарят на истината, а и фактите могат да се проверят в официалните летописи на династия Тан. Но много често невежи люде разпространяват какви ли не измислици за ранните години от попрището на Ди Жендзие, докато още е служил като окръжен съдия из различни провинции. А той се прочува именно тогава, като разкрива десетки загадъчни престъпления. Достоверният разказ за тези случаи благоговейно се предава в моя род от поколение на поколение. Възмущават ме и ме дразнят небивалиците, които се разправят из чайните, и често се случва да оставя всичко на масата и да си тръгна.
Старецът поклати глава и ядосано удари с тоягата си по плочника. Бях безкрайно зарадван, че гостенинът ми наистина се оказа потомък на прочутия съдия Ди. Станах и с дълбок поклон засвидетелствах почитта си към семейството му. После продължих с думите:
— Ваша милост, искам да ви се представя като запален събирач на достоверни свидетелства за великите разследвания, проведени от именитите съдии в славното минало на нашия народ. Без да съм безделник клюкар, изпитвам огромно удоволствие да ги проучвам най-внимателно. Защото не са ли именно те за нас, живеещите в този късен век, огледало и предупреждение за нашата глупост и за недостатъците ни? Тези разкази не само пречистват и облагородяват нравите ни, а и по-убедително от всякакви напътствия разубеждават и възпират порочните люде. Няма по-красноречиво доказателство за това, колко гъста е мрежата на небесната справедливост и как ни един злосторник в края на краищата не се промушва през брънките й. Според мен в старите времена няма следовател, който да се мери със съдията Ди. От години усърдно записвам всичко за разкритите от блестящия му ум дела. И сега, дарен от благосклонната съдба с възможността да се запозная с вас, един пълноводен извор на знания по този въпрос, надявам се, че не ще изтълкувате като злоупотреба с любезността ви смирената ми гореща молба да ме удостоите с привилегията лично да чуя от вас някои по-неизвестни случаи.
Беловласият господин веднага склони и аз го поканих на скромна вечеря. Вече се спускаше здрач и посетителите се пренасяха от терасата вътре в гостилницата, където сервитьорите бяха запалили свещи и цветни хартиени фенери. Подминах главната зала, кънтяща от гласовете на десетките вечерящи посетители, и поведох госта си към малък страничен салон с изглед към окъпаното в червеното зарево на залеза езеро. Поръчах за двама ни вечеря от по четири блюда и кана топло вино. Опитахме гозбите, изпихме по две-три чаши, беловласият господин поглади дългите си бакенбарди и започна:
— Ще ви разкажа за три заплетени престъпления, разкрити от почитаемия ми предходник съдията Ди при изключително необичайни обстоятелства. По онова време той е бил съдия на Ланфан, отдалечен окръг до северозападната граница на империята.
Така започна дългият му заплетен разказ. Непознатият говореше интересни неща, но пък и често се впускаше в дълги отклонения, а и гласът му, глух и монотонен, жужеше като пчела. Не след дълго почувствах, че трудно задържам вниманието си. Изпих една след друга три чаши, за да проясня съзнанието си, но кехлибарената течност още повече ме унесе. Докато гостът ми продължаваше да нарежда все така равно и провлачено, имах усещането, че дочувам как духът на съня пърха в мен.
Събудих се сам в студения салон, опрял чело о скръстените си на масата ръце. Един нацупен сервитьор се надвеси над мен и заяви, че вече бил ударил гонгът за първата нощна стража, та аз един вид съм бил взел гостилницата за странноприемница, където хората остават да нощуват. Главата ми тежеше и не успях веднага да намеря подходящите думи, за да поставя на мястото му този грубиян. Но вместо това попитах за госта си, като описах подробно външността му. Сервитьорът отвърна, че тази вечер работел в другия край на гостилницата, пък и откъде-накъде съм си мислел, че бил длъжен да оглежда всеки посетител от главата до петите. След малко извади сметка за две вечери от по шест блюда и осем кани вино. Не ми оставаше друго, освен да платя, макар вече сериозно да се питах дали просто не съм сънувал срещата си с беловласия господин и дали този измамник сервитьорът чисто и просто не се възползва от моментното ми замайване, та да ми надпише двойно и тройно сметката.
Излязох с чувството, че са ме изиграли, и поех към къщи по безлюдните улици. Прислужникът ми се бе свил в един ъгъл в библиотеката и спеше дълбоко. Без да го будя, пристъпих на пръсти до рафтовете с книги. Извадих летописите от времето на династията Тан, императорския регистър и собствените си записки за съдията Ди. Разрових се из томовете и установих, че макар, в общи линии, историята на стария господин да съвпадаше с историческите сведения, никакъв окръг Ланфан по северозападната граница на империята не е имало. Помислих си, че най-вероятно не съм чул правилно името, и реших сутринта да навестя беловласия господин и да го помоля за някои допълнителни уточнения. Тогава за свое огромно изумление установих, че макар да помнех целия му разказ дума по дума, колкото и да се мъчех, не можех да се сетя нищичко за него самия — бях забравил и името, и местоживеенето му. Поклатих глава, потопих четчицата и още същата нощ се заех да запиша цялата история, която той ми разказа. Оставих четката едва по първи петли.
На другия ден подробно разпитах всичките си познати, но никой не беше чувал за пенсиониран префект на име Ди, който да живее в нашия град. Не открих нищо за него и при по-нататъшните си проучвания. Това обаче не разсея съмненията ми. Възрастният господин като нищо можеше просто да е минавал през града или да живее някъде в околността.
И така, събрал кураж да предложа настоящата история такава, каквато я запомних, оставям на проницателния читател грижата безпристрастно да отсъди сън ли е била срещата ми на езерото с лотосите, или истина. Стига разказът за три загадъчни престъпления да ви откъсне от грижите и тревогите на всекидневието, няма да ме е яд и за няколкото медни гроша, които ме изнудиха да платя. Защото, каквото и да е станало тогава, онзи сервитьор без съмнение си беше долен измамник — нима е мислимо един, та дори и двама благовъзпитани господа да изпият осем кани вино за една вечер!
Четири конски коли бавно напредваха през планините източно от град Ланфан. В първата новият окръжен съдия на Ланфан Ди се бе разположил удобно, доколкото това бе възможно при такова тежко пътуване. Седеше на сгъваема кушетка, опрял гръб о голям вързоп с книги. Преданият сержант Хун, негов отколешен помощник, се бе настанил срещу него на денк с дрехи. Пътят бе толкова неравен, че и тези предпазни мерки почти с нищо не облекчаваха пътниците. И съдията, и сержантът бяха изморени — вече
