— Виждал ли си някога този мъж?
Офицерът стреснато се изпъна.
— Не, ваше превъзходителство. Никога! — после хвърли въпросителен поглед към двамата си подчинени, но след като и те поклатиха глава, добави: — Трябва да е някой скитник от вътрешността на страната.
— Наредете на хората си да направят носилка от два по-дебели клона и да отнесат тялото в сградата на съдилището. Нека чиновниците и целият съдебен персонал минат край него на оглед, за да разберем дали някой не го познава. А вие първо извикайте регистратора на смъртните случаи, после идете в аптеката на господин Уан до пазара и го помолете да се отбие в кабинета ми.
Докато слизаха по склона, Тао Ган попита възбудено:
— Наистина ли смятате, че този аптекар може да знае нещо, господарю?
— О, не. Просто ми хрумна, че тялото може да е било влачено надолу до хижата, а не донесено от града до тук. Затова и смятам да попитам Уан, чиято вила е горе на билото, дали не е чул някаква разпра между разбойници. Искам също така да разбера кой още живее наоколо — докато Тао Ган старателно освобождаваше дрехата си от бодливия храст, съдията Ди продължи: — Ако се съди по облеклото, убитият прилича на работник или занаятчия, но несъмнено има лице на образован човек. Загорялата от слънцето и грапава, но поддържана ръка пък сочи, че е бил заможен мъж, който по своя воля е предпочел да живее сред природата. А до заключението, че е заможен, стигнах заради скъпия пръстен с изумруд, който е притежавал.
През останалата част от пътя Тао Ган вървеше безмълвно, но щом стигнаха до калната пътека, промълви:
— Не съм убеден, че скъпият пръстен е гаранция за заможност, господарю. По принцип горските разбойници са суеверни и често се привързват сляпо към някоя открадната скъпоценност само защото са решили, че им носи късмет.
— Прав си. Сега отивам да се преоблека, защото съм вир-вода. Ела след малко в кабинета ми.
След като се изкъпа и се преоблече в официалната роба от зелен брокат, на съдията му остана време колкото да изпие една чаша чай. Тао Ган му помогна да закрепи на главата си широкополата черна съдийска шапка и двамата заедно влязоха в залата. Този ден имаше за разглеждане само няколко обичайни дела и след половин час магистратът удари чукчето за закриване на заседанието. Когато отново се върна в кабинета, той се разположи удобно зад голямото писалище, бутна настрана купчината официални книжа и постави пред себе си изумрудения пръстен. След това извади от ръкава си ветрило, посочи с него към пръстена и каза:
— Странен случай, Тао Ган. Какво могат да означават тези отсечени пръсти? Че убиецът е изтезавал своята жертва, за да изтръгне признания? Или пък ги е отсякъл след самото убийство, защото по тях е останал някакъв белег, който може да разкрие самоличността на мъртвеца?
Помощникът не бързаше да отвърне. Наля на съдията чаша горещ чай, сетне отново седна на столчето пред писалището и подръпвайки унесено трите дълги косъма на брадавицата си, заговори:
— Тъй като и четирите пръста са били отсечени с един удар, мисля, че второто предположение е по- уместно, господарю. Според началника на стражата запуснатата хижа често е била посещавана от скитници. Знаем, че повечето от тези разбойници са организирани в банди или тайни братства. Всеки достоен за името си член е длъжен да даде клетва за вярност пред главатаря и като доказателство за искреност и храброст сам да отреже крайчеца на кутрето на лявата си ръка. Ако убийството наистина е дело на банда, вероятно са отсекли четирите пръста наведнъж, за да унищожат някаква важна улика.
Съдията Ди положи ветрилото на писалището.
— Много точни заключения, Тао Ган. Нека наистина приемем, че версията ти е правилна. Тогава излиза, че…
Някой почука на вратата. Влезе регистраторът на смъртните случаи и почтително поздрави магистрата. Сложи пред него грижливо попълнен формуляр и каза:
— Това е заключението от аутопсията, ваше превъзходителство. Отбелязал съм всички подробности, освен, разбира се, името. Покойникът е около петдесетгодишен и явно в добро здраве. Не открих никакви телесни недъзи, петна по рождение или белези от рани. Няма натъртвания или каквито и да било следи от насилие. Убит е с един-единствен удар в тила, вероятно с железен чук, малък, но тежък. Четирите пръста на лявата му ръка са отсечени или непосредствено преди убийството, или малко след това. Трябва да се е случило късно снощи — човекът се почеса по главата и продължи с малко по-неуверен тон: — Трябва да ви призная, ваше превъзходителство, че съм доста озадачен от тези липсващи пръсти. Изобщо не разбирам как точно са били отсечени. Костите на осакатената длан не са натрошени ни най-малко, плътта не е натъртена и кожата не е разкъсана. Сигурно са положили ръката върху плоска повърхност и сетне са отсекли с един замах на тежко и остро като бръснач сечиво и четирите пръста наведнъж. Дори с голяма брадва или с меч не би могъл да бъде направен толкова чист отрез. Наистина не зная какво да мисля.
Съдията Ди прочете заключението, вдигна очи и попита регистратора:
— А какво ще кажете за краката?
— От общия им вид личи, че мъжът е бил скитник, ваше превъзходителство. На обичайните за такива хора места видях мазоли, а ноктите са изпочупени. Има типични ходила на скитник, който ходи продължително време бос.
— Ясно. Някой разпозна ли го?
— Не, ваше превъзходителство. Наблюдавах как всички служители в съдилището минаха в редица по един и огледаха трупа. Никой не го е виждал преди това.
— Благодаря ви. Можете да си тръгвате.
Началникът на стражата, който изчакваше в коридора да приключат, докладва, че е пристигнал господин Уан, аптекарят. Съдията Ди събра ветрилото си.
— Нека влезе! — нареди той.
Новодошлият беше дребен пъргав човек, леко прегърбен, но спретнат, с черна копринена роба и квадратна шапка. Имаше бледо лице на саможивец, украсено с катраненочерни мустаци и заострена брадичка. След като се поклони учтиво, той вдигна очи към съдията, който го заговори любезно:
— Моля седнете, господин Уан. Тук не сме в съдебната зала. Съжалявам за безпокойството, ала са ми необходими сведения за някои места горе в планината. През деня вие несъмнено прекарвате повечето време в дюкяна си на градския пазар, но както разбрах, нощувате в планинската си къща.
— Така е, ваше превъзходителство — отвърна Уан със сдържана учтивост. — Там е много по-хладно, отколкото долу в града.
— Съвършено вярно. Чух, че снощи някакви скитници са кръстосвали района.
— Не, всичко беше спокойно, ваше превъзходителство. Вярно, понякога се мяркат скитници и всякакви нехранимайковци. Обикновено нощуват в гората, тъй като се страхуват да слизат вечер в града, за да не ги арестува нощната стража. Всъщност тяхното присъствие е единственото, което смущава спокойствието в този иначе прелестен кът. Понякога чуваме как се карат и крещят по пътищата, но всички вили в района, включително и моята, са оградени с високи зидове, затова не се страхуваме от опити за кражба и не обръщаме внимание на тези нарушители на горския мир.
— Много ще ви бъда задължен, господин Уан, ако разпитате слугите си. Разправията може да е станала не на планинския път, а в гората зад вилата ви.
— Още сега мога да ви отговоря, че не са видели, нито пък са чули нещо обезпокоително. Бях си у дома цялата вечер и никой от прислугата не е излизал навън. Естествено, можете да разпитате и господин Лън, лихваря. Той ми е съсед и… често остава до късно нощем.
— А кой друг живее наоколо, господин Уан?
— В момента никой, ваше превъзходителство. Има още три къщи, но те са собственост на богати столични търговци, които идват само лете. Сега и трите са празни.
— Разбирам. Е, благодаря ви, господин Уан. Бихте ли придружили началника на стражата до моргата? Искам да огледате трупа на един скитник и да кажете дали не сте го виждали да броди около къщата ви в гората?
След като аптекарят се сбогува с нисък поклон, Тао Ган каза:
— Не бива да изключваме възможността убийството да е станало тук, в града, господарю. В някой долен
