До него застана Хаскеер. Забеляза табелата и я повали с един удар на меча си, разсичайки я през средата.
— Дори езика ни взеха — изсумтя той.
Джъп, Койла и останалите от дружината ги наобиколиха. Страк и неколцина войници бутнаха вратите и те рухнаха навътре.
Нахлуха заедно и се озоваха на просторен площад. Вдясно имаше обор с добитък. Вляво — няколко реда овощни дръвчета. Отпред, простираща се до другия край на площада, се издигаше голяма дървена къща.
Пред нея, строени в редици, стояха оцелелите защитници — два пъти повече от Върколаците.
Без дори да се забавя за прегрупиране, дружината се нахвърли върху тях. В яростния ръкопашен бой, който последва, Върколаците за пореден път доказаха превъзходството си. Лишен от път за отстъпление, врагът се сражаваше отчаяно, но бързо губеше сили, докато само неколцина от Върколаците получиха леки наранявания. Крайно недостатъчно, за да бъде спрян устремът им.
Последната група защитници се струпа пред входа на къщата. Страк поведе атаката срещу тях, рамо до рамо с Койла, Хаскеер и Джъп.
Когато измъкна меча си от гърдите на последния защитник, Страк се огледа. Откри онова, което им трябваше, зад вратите на обора.
— Хаскеер! Донеси една греда за таран!
Стотникът се затича да изпълни заповедта и започна да крещи нареждания на войниците. Неколцина от тях го последваха и извадиха брадвички от поясите си.
Страк повика един от войниците. Докато боецът се приближаваше към него обаче, в рамото му неочаквано се заби стрела.
— Стрелци! — извика Джъп и посочи с меча си горния етаж на сградата.
Дружината се разпръсна под дъжд от стрели. Един от Върколаците падна, уцелен в главата. Друг бе ударен в рамото и другарите му побързаха да го прикрият.
Койла и Страк, застанали съвсем близо до къщата, изтичаха под козирката на входа и се притиснаха към стената.
— Колко лъконосци ни останаха? — попита тя.
— Изгубихме един, значи трима.
Страк погледна към обора. Сега стрелбата бе съсредоточена върху хората на Хаскеер. Под свистенето на прелитащите стрели войниците продължаваха да секат една от подпорните греди на покрива.
Джъп и останалите бяха залегнали наблизо. Без да обръща внимание на опасността, десетник Алфрей бе коленичил до един от ранените и го превързваше. Страк тъкмо се готвеше да му извика, когато забеляза, че тримата лъконосци опъват едновременно тетивите на оръжията си.
Но да се стреля от легнало положение бе крайно неудобно. Трябваше да се обръщат по гръб и да се прицелват, опрели лъковете към гърдите си. Въпреки това те скоро успяха да създадат постоянен «заслон» от стрели.
Едва прикрити под козирката, Страк и Койла бяха само безпомощни свидетели на размяната на стрели. След няколко минути дружината нададе триумфален рев, вероятно в отговор на удачно попадение. Но стрелите продължаваха да свистят в двете посоки, което означаваше, че поне един от стрелците на втория етаж е все още жив.
— Защо не отвърнат със запалени стрели? — попита Койла.
— Защото не искам къщата да изгори преди да вземем онова, за което сме дошли — озъби се Страк.
Откъм обора долетя оглушителен трясък. Хората на Хаскеер бяха освободили гредата. Подредиха се около нея и я повдигнаха, все още озъртайки се за стрели, които обаче профучаваха вече по-рядко.
Още един триумфален рев бе последван от тропот на горния етаж. Трупът на поваления стрелец се претърколи през козирката и тупна в краката на Страк и Койла. Щръкналата от гърдите му стрела се бе счупила при падането.
Джъп вече бе скочил на крака и им даваше знак, че отбраната на втория етаж е неутрализирана.
Хората на Хаскеер се затичаха, придържайки гредата с издути от напрежение мускули и зачервени лица. Други им се притекоха на помощ и още при първия удар на импровизирания таран вратата на къщата се разби на трески.
Вътре ги очакваха трима защитници. Първият скочи напред и уби с един удар стоящия най-отпред на тарана войник. Страк го посече, прекрачи трупа му и се отправи към следващия. След кратка размяна на удари вторият защитник също се просна на пода. Но, докато се занимаваше с него, Страк бе изгубил от поглед третия. Противникът се бе приближил незабелязано отзад и бе вдигнал меч за обезглавяващ удар.
От гърдите му щръкна кинжал. Неприятелят издаде хриплив стон и падна възнак.
Страк изръмжа и Койла знаеше, че това е цялата благодарност, която ще получи.
Тя се надвеси над трупа и прибра кинжала. Държеше по един във всяка ръка. Предпочиташе ги пред тежките мечове за близък бой. Зад нея Върколаците вече нахлуваха в къщата.
Преддверието свършваше до широка стълба към горния етаж.
Бяха близо до върха й, когато на площадката се появиха две същества. Страк и войниците му ги посякоха веднага. Койла стигна първа горния етаж и бе пресрещната от поредния защитник. Той успя да посече ръката й с назъбената си секира, преди тя да го повали.
Страк огледа раната на Койла, от която шуртеше кръв, но тя дръпна ръка и завъртя глава. Той се озърна. Намираха се на площадка, заобиколена от няколко врати. Повечето бяха отворени, разкривайки пусти стаи. Страк прати войници да ги претършуват, но те се върнаха съвсем скоро, клатейки глави.
Единствената затворена врата бе в дъното. Приближиха се безшумно към нея и заеха позиции.
Шумът от битката на първия етаж вече утихваше. Скоро единствените звуци бяха далечните викове от сражението в равнината и сподавеното дишане на Върколаците.
Страк размени погледи с Койла и Джъп, сетне даде знак на тримата най-яки войници да действат. Те заблъскаха вратата с рамене — веднъж, два, три пъти. При последния удар тя отхвърча навътре и Страк я последва, вдигнал оръжието си.
Пресрещна го въоръжено с двуостра брадва същество. То се свлече на пода под пороя на ударите му.
Стаята беше просторна. В далечния й край имаше още двама, закрили с телата си трети. Единият от пазачите бе от расата на защитниците. Вторият обаче бе като Джъп, нисък и набит.
Той пристъпи напред, въоръжен с меч и кинжал, и Върколаците се разпръснаха, за да го заобиколят.
— Не! — извика Джъп. — Мой е!
Страк пръв го разбра.
— Оставете ги! — кресна той.
Воините му свалиха оръжия.
Съперниците се измериха с погледи. Лицата им бяха разкривени от омраза.
Миг по-късно въздухът се изпълни със звън на блъскащи се остриета. Джъп размахваше яростно меча, отбивайки атаките на противника си, и след минута кинжалът на другия изтрака на пода. Скоро след това го последва и мечът му.
Стотникът на Върколаците довърши противника, като го промуши в гърдите.
Останал досега ням свидетел на двубоя, последният защитник вдигна меча си и се приготви за отчаяна съпротива. Едва сега всички успяха да разгледат женската, която охраняваше. Беше приклекнала в ъгъла, с полепнала по челото коса и притискаше към гърдите си малко. Покритото с отвратителна розова кожа пеленаче бе на възраст колкото новоизлюпено оркче. От горната част на гърдите на женската стърчеше стрела. Още стрели и един дълъг лък се въргаляха в краката й. Изглежда бе един от стрелците, оказали съпротивата от прозореца на втория етаж.
Страк махна на Върколаците да останат по местата си и прекоси бавно стаята. В движенията му не личеше нито боязън, нито прибързаност. Той прекрачи локвата кръв, останала от противника на Джъп, и
