го почувствуваме, би трябвало досега да сме станали милиони пъти по-добри! Убиваме Ромео и Жулиета в стохиляден тираж… и добре, ако са Ромео и Жулиета… но често го правим просто така, не дори за изкуството, а просто за развлечение и забавляваме жадната публика с мъченията на Джон Уилбъри и други като него. Ако можехме да помислим за образа, за думата като за късче от живо човешко същество…
Чертожничката хлипаше, вече без да го крие, строителят стискаше зъби, писателят въртеше писалката си по масата, без да забелязва, че отдавна е счупил златното перо…
— На кого говорите, професор Лемхович? — изгъгна водещият през разбитите си устни.
Лемхович плъзна ръка по лицето си.
— На себе си… и на другите…
Той погледна към екрана, искаше да каже нещо топло, нещо по-силно, отколкото можеше да измисли, но остана с отворена уста.
Екранът беше изгаснал и с нищо не се отличаваше от другите седем матови правоъгълника.
Само някъде там, в отражателната му дълбочина, се виждаха белезникави, но достоверни масата, хората около нея, прожекторите, стените на студиото и дявол да го вземе, Лемхович изпъшка, зад тези отразени стени навярно има свят, има свят… има свят… има…
ЕПИЛОГ
Уважаеми професор Гарбов,
Навярно радостната вест е стигнала вече и до вас, но ще се презастраховам да я повторя — успяхме! Преди три дни в лабораторията синтезирахме първия филмов откъс. Може да се каже, че видеонът вече е създаден и в най-скоро време ще завладее света. Жалко, че не бяхте с нас, когато разбрахме, че успехът е налице. Но както се казва, здравето преди всичко. Вярвам, че скоро ще се завърнете от почивния дом. Оздравявайте по-скоро, защото успехът си е успех, обаче без вашата помощ можем да се бавим с практическата реализация още две-три години.
Помните ли нашия разговор за отговорността на твореца? Тогава видеонът беше още мечта, куп листове със схеми и цифри. Днес той се превръща в действителност и нещата стават много по- сериозни.
Надявам се, че в почивния дом имате видеокасетофон. Изпрашам ви една касета с филм, който композирах на експерименталния видеон. Исках да направя нещо, което да изрази отговорността ни и проблемите, с които ще се срещнем, не можем да не се срещнем, ако не избягаме настрани.
Позволих си да използувам вашия образ за ролята на професор Лемхович. Извинявайте за шегата, мислех, че така ще бъде по-убедително.
Но филмът е сериозен. Прегледайте го, професор Гарбов.
И помислете.
Информация за текста
© 1986 Любомир Николов
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ЧЕРВЕЙ ПОД ЕСЕНЕН ВЯТЪР. 1986. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.37. Научно-фантастична повест. Послеслов: Отговорността на твореца — Асен МИЛЧЕВ — с.185–188. Художник: Стоян СТОЯНОВ. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70?100/32. Печатни коли: 12. Страници: 192. Тираж: 62 117 бр. Цена: 0.65 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/568]
Последна редакция: 2007-02-17 22:45:33
