Седна в едно широко кресло и поръча да му донесат там обедния ориз. Не му се ходеше в личните покои зад съдилището. Този случай го поглъщаше изцяло и нямаше да е приятна компания за семейството си. Рогато привърши обяда, примъкна креслото до един сенчест ъгъл на терасата. Но тъкмо се накани да дремне, и се яви един вестоносец с дълъг доклад от сержант Хун. Помощникът пишеше, че нападението над куриера на хазната е било извършено от банда, в която участвали шестима главорези. След като пребили до безсъзнание куриера, те задигнали пакета със златните кюлчета и най-спокойно се запътили към една кръчма близо до западната граница на окръга, където си устроили хубаво угощение. После пристигнал някакъв непознат, прикриващ с шалче носа и устата си. Хората от кръчмата не го били виждали преди. Главатарят на разбойниците му предал някакъв пакет, а след това всички се запътили към гористата местност в съседния окръг. По-късно тялото на непознатия било намерено в една канавка недалеч от кръчмата. Разпознали го по дрехите. Лицето му било размазано от бой. Местният регистратор на смъртните случаи бил опитен мъж. Той изследвал стомашното съдържание на мъртвеца и открил следи от силна отрова. Естествено, пакетът със златните свитъци липсвал. „Така че нападението над куриера е било грижливо подготвено — пишеше сержантът в заключение, — при това от някой, който остава в сянка. Той е имал съучастник, който е наел главорезите да свъртат черната работа и се е появил в кръчмата да прибере плячката. След това поръчителят е проследил посредника, отровил го е и е обезобразил лицето му, защото е искал да се отърве от евентуален свидетел или защото не е искал да дели плячката. За да издирим престъпника, който стои зад цялата тази история, ще трябва да помолим за съдействие колегата на господаря от съседния окръг. Почтително умолявам господаря да дойде тук, за да проведе лично разследването.“
Съдията бавно нави доклада на руло. Сержантът имаше право, трябваше веднага да отиде там. Но не можеше да изостави и убийството на поета. И Юан Кай, и Уън Шуфън можеха да са извършителите, но и при двамата сякаш липсваше ясен мотив. Братът на госпожа Мън имаше мотив, но ако той беше убиецът, без съмнение вече се намираше някъде далеч. Съдията въздъхна, облегна се в креслото и замислено поглади брадата си. Неусетно се унесе в дълбок здрав сън.
Когато се събуди, с раздразнение установи, че е спал твърде дълго. Вече се смрачаваше. Ма Жун и началникът на стражата стояха край перилата. Ефрейторът докладва, че е организирано най-щателно издирване на Ши Мин, но от него нямало и следа. Съдията подаде на Ма Жун доклада на сержанта:
— Прочети го внимателно. После подготви нещата, за да потеглим утре рано сутринта за западния край на окръга. Със служебната поща пристигна и писмо от Държавната съкровищница, с което ми нареждат незабавно да докладвам за грабежа. Сън не ги лови, ако изчезне и един наниз медни грошове, а какво остава за десетина златни слитъка!
Съдията слезе в личния си кабинет и нахвърли предварителен доклад до Държавната съкровищница. После вечеря на писалището си. Почти не усещаше вкуса на храната — мислите му се носеха надалеч. Остави пръчиците за хранене и си помисли с въздишка, че за зла воля двете престъпления бяха извършени почти едновременно. Изведнъж бутна настрани чашата с чая си. Стана и закрачи из стаята. Като че бе намерил обяснение за изчезването на винената чаша. Трябваше незабавно да провери предположението си. Приближи се до прозореца и погледна към двора. Увери се, че навън няма никой, и се измъкна навън. Забързано стигна до страничната врата и незабелязано напусна съдилището.
На улицата Ди закри с шалчето долната половина на лицето си и на първия ъгъл нае малка носилка. Разплати се с носачите пред най-големия дом в Квартала на върбите. От ярко осветените прозорци долиташе нестройна смесица от песни и смях. Явно веселбата беше вече в разгара си. Съдията отмина напред и продължи по пътеката за вилата на Мън Лан.
Когато наближи градинската портичка, установи, че наоколо цари пълна тишина. Дърветата заглушаваха гълчавата от Квартала на върбите. Тихо бутна портичката и огледа градината. Лунната светлина озаряваше езерото с лотосите, в къщата не се виждаше никаква светлинка. Ди тръгна покрай езерото, по някое време се наведе, взе един камък и го хвърли във водата. Жабите незабавно се обадиха в хор. С доволна усмивка се запъти към къщата, като отново закри с шалчето носа и устата си. Застана в сянката на верандата и почука.
Зад прозореца се мярна светлина. Вратата се отвори и съдията чу гласа на госпожа Мън, която прошепна:
— Влизай бързо!
Тя стоеше на прага, гола до кръста, само с една тънка набедрена препаска, със свободно разпуснати коси. Съдията смъкна надолу шалчето му и тя нададе сподавен вик.
— Не очаквахте мен — хладно каза той, — но все пак ще вляза — пристъпи в стаята, затвори след себе си вратата и продължи строго към разтрепераната жена: — Кого чакахте?
Устните й се размърдаха, но не се чу никакъв звук.
— Я говорете! — кресна съдията.
Тя придърпа препаската си около кръста и заекна:
— Аз не… не очаквах никого. Събуди ме крякането на жабите и се изплаших, че някой натрапник е влязъл в двора. Затова дойдох да погледна и…
— И да поканите натрапника да влезе по-бързо. Ако ще ме лъжете, измислете нещо по-умно! Заведете ме в спалнята, където очаквахте любовника си!
Тя взе безмълвно свещта от масата и въведе съдията в една малка странична стая. В нея имаше само тясно дъсчено легло, застлано с тънка тръстикова рогозка. Ди се приближи до леглото и постави ръка на постелката. Беше още топла от тялото й. Той се изправи и попита остро:
— Винаги ли спите тук?
— Не, ваше превъзходителство, това е стаята на прислужника. Момчето си почива тук следобед. Моята спалня е от другата страна на всекидневната, през която минахме.
— Заведете ме там!
Когато тя пресече всекидневната и показа на съдията широката спалня, той взе от ръцете й свещта и бързо огледа помещението. Видя тоалетна масичка с бамбуков стол пред нея, четири кутии за дрехи и широко легло. Издърпа завесите на балдахина — дебелата рогозка от мека тръстика бе навита на руло, а възглавниците бяха наредени отделно, в една ниша на стената отзад. Обърна се към жената ядосано:
— Не ме интересува дали сте се канели да спите с любовника си, искам само да знам името му. Говорете!
Тя не каза нищо, само му хвърли кос поглед. Набедрената й препаска се плъзна надолу. Тя остана съвсем гола и като се прикриваше с ръце, погледна съдията с престорен свян.
Ди извърна очи.
— Тези глупашки номера не ми минават — хладно каза той. — Облечете се веднага. Ще дойдете с мен в съдилището и ще прекарате нощта в тъмницата. Утре ще ви разпитам в съда, ако се наложи, и с изтезания.
Жената мълчаливо отвори една от кожените кутии и започна да се облича. Съдията отиде във всекидневната и седна. Разбра, че беше готова да направи много, за да прикрие любовника си. Той сви рамене. За една бивша куртизанка това не би представлявало особена трудност. Щом тя се появи напълно облечена, Ди й направи знак да го последва.
В Квартала на върбите срещнаха нощната стража. Съдията нареди на старшия да наеме за госпожа Мън носилка и да я съпроводи до съдилището, където да я предаде на тъмничаря. Четирима от стражниците да отидат в къщата на убития поет, да стоят във всекидневната и да арестуват всеки, който почука. После, дълбоко умислен, бавно закрачи по пътеката.
На минаване пред караулното при входа на съдилището съдията зърна Ма Жун, който се бе разположил сред войниците и си говореше с тях. Ди го повика и го отведе в личния си кабинет. Когато му разказа какво се бе случило във вилата на поета, Ма Жун тъжно поклати глава и рече:
— Значи е имала таен любовник и той е убил съпруга й. Е, това означава, че на практика случаят е решен. Като я попритиснем още малко, ще изпее името на хубавеца.
Съдията отпи от чая си и каза бавно:
— Все пак има няколко неща, които ме безпокоят. Между убийството на Мън и нападението над куриера
