Хосе му е липсвала самоувереност. Може би ще се запитате защо? Аз ще ви кажа.
Този Хосе бил скромно момче, не особено умно, но не и твърде глупаво, не особено смело, изобщо — неособено във всяко отношение. Един ден, когато вървял към бащината си къща, на улицата го спрели четири по-големи момчета. Хосе не ги познавал и можем да си представим как още по вида им преценил, че го очаквала беда. Може би се е опитал да избяга, но те го уловили и го изправили пред себе си.
— Как се казваш? — попитали те.
— Хосе.
— Добре, Хосе — оправдавай се.
Той се опитал да избегне въпроса, всъщност опитвал се да избяга, но те го хванали за яката и отново рекли:
— Оправдавай се.
— Родих се в селото — казал трогателно той най-сетне.
— Защо си се родил, момче? Оправдавай се.
Нито един отговор не ги задоволявал. Но освен всичко друго, отговорите не задоволявали и самия Хосе. Когато най-сетне успял да избяга, въпросите им го безпокоели повече, отколкото причинените му наранявания. Да се оправдае ли? Та той изобщо не бил в състояние да го стори! Ще бъде глупаво от моя страна да твърдя, дори и в ролята си на разказвач, комуто са подвластни и животът и смъртта, че Хосе никога не забравял това настоятелно искане. Но нека приемем, че то се появявало отново и отново най- случайно, а понякога — и в най-неподходящите мигове на живота му, за да го озадачи и обезпокои; когато се веселял с приятелите си, когато задявал селските моми или, може би, когато някоя от тях го зарязвала; или когато ходел на църква, или бил болен, когато си почивал или плувал в реката, или пък когато лежал лениво на брачния одър, или когато люлеел първородния си син или се потял на полето под пладнешкото слънце, или дори когато клечал в паянтовия нужник в края на малкото си парче земя. Искам да кажа, че в най-различни моменти от живота на Хосе, и в добрите, и в лошите, той неочаквано усещал как големият въпрос надвисвал над него, как нещо в самия него се нуждаело от обяснение, нещо, което той не бил в състояние да обясни.
Той пазел всичко това в тайна, дори и от жена си, която обичал. Казвал си, че за нея то не било важно и вие двамата, господа, можете сами да прецените дали е бил прав да мисли така. Но, нека не удължавам прекалено разказа си, защото, уверявам ви, историите за прости селяни могат да бъдат много, много дълги. Та, един ден жената на Хосе умряла. Той се потопил в такава скръб, че убедил майка си да гледа за седмица сина му, а той оседлал магарето си и поел нагоре в планината, за да остане насаме с мъката си. Не е моя работа да ви казвам защо хората изпитват подобен инстинкт, за мен планините от само себе си излъчват меланхолия и по-скоро предизвикват, отколкото лекуват потиснатостта. Но както и да е, да продължим в името на моята история: ето го Хосе, който се изкачва в планината — към тези възвишения, които познавате. Това ми предположение си остава в сила, тъй като не противоречи на човешката природа. В планината Хосе пуснал мулето, не, казахме, че е магаре, нали така? Пуснал животното да върви накъдето си ще, докато той размишлявал за живота си и за неговия смисъл. Ала щом дошъл ред на смисъла на живота, ой не можел да се оправдае или обясни себе си по-добре нападнатия на улицата момък. И, потънал в най-дълбок размисъл тук, където се намираме сега с вас, той изрязал името си в тази скала. И ние тримата нямаме щастието да узнаем дали Хосе е имал достатъчно ум, за да схване, че името му било неговото оправдание, че самият той бил достатъчно оправдание за съществуванието си.
Бонвиванът и филателистът оцениха високо разказа.
— Ако не пийна малко вино, ще се представя твърде зле след този хубав философски разказ — каза бонвиванът.
Той извика с жест слугата, който стоеше почтително зад тях и държеше конете. Старицата седеше встрани, отделно от групата. Слугата дойде с винения мях. Когато бонвиванът накваси гърлото си, рече извинително:
— Е, ето моят разказ за Хосе. Боя се, че заради повествованието ще ми се наложи да преместя този масивен балван на друго място.
— Сред предимствата на измислицата е и това да премества планини — отбеляза филателистът и след неговите окуражителни думи бонвиванът подкара своя разказ:
— С известно усърдие в земите на Хосе можело да се отгледат много добри лозя. Неговото лозе било в подножието на планината, близо до езеро, така че било закътано и същевременно не представлявало голяма трудност да се докара вода и да се полеят корените на лозите.
Хосе бил кривоглед. Но освен това си имал и други, по-сериозни неприятности. Земята му била малко и едва изхранвала него, прасетата и магарето му. Освен това се сменяли правителствата, сменяла се и формата на управление; и макар всяка нова власт да прокламирала, че била по-заинтересована за добруването на Хосе от предишната, при всяка следваща власт на Хосе му се налагало да работи все по- усилно.
Освен това съществувала и скалата. Тя имала формата на слонско стъпало, била се свлякла от планината Бог знае в кои времена, може би още преди да са се появили мъже, които да помнят и да забравят, и преди слоновете всъщност да са имали ходила. Скалата заемала голяма част от земята на Хосе, върху която той можел изгодно да отглежда лози. Ала той никога не възнегодувал срещу нея. На двайсет и първия си рожден ден изрязъл името си върху й и всеки божи ден, когато работел, си отдъхвал, облегнат на нея.
Не стигали всичките му несгоди, ами Хосе се оженил за добро момиче от близкия град и заживял щастливо с него. Тя притежавала достатъчно здрав разум да го обича, въпреки кривогледите му очи, както и да ухае на хубаво, дори когато се потяла на полето редом с него. Той садял лозите си все по-близо до планината и работел по-усилно от преди, за да може да издържа и нея, и правителството.
На Хосе му се родил син. Хосе се зарадвал много и посадил лози още по-близо до езерото. Родил му се и втори син и насадените лози се приближили досами скалата. В надлежния срок, т.е. ако трябва да бъдем точни — на следващата година — се родило и трето момче. След като радостта от събитието отшумяла, Хосе насадил лозите по-гъсто. Заработил още по-усърдно, а когато сметнал, че се бил трудил прекалено много, започнал и да си попийва.
Годините идвали и отминавали тъй бързо, както и правителствата, синовете израснали големи, но мършави, защото храната все не достигала. Най-големият син се изместил в града и потънал в най-различни теории за тогавашния режим. Облечен в тъмносив костюм, той се върнал у дома да види баща си и му рекъл: „Тате, ти си едий реакционер и глупав дърт козел, да ме прощаваш за думите ми. Ако продадеш земята на правителството срещу една разумна рента, можеш да продължиш да я обработваш, а те ще взривят този слонски крак и ще разчистят така, че ще можеш да посадиш повече лози, отколкото сега и — както казваме в града — да увеличиш производството.“ Той дори довел човек да фотографира скалата с чуждоземна камера, но Хосе не се трогнал от думите му.
Правителството паднало и първородният му син бил разстрелян заради убежденията си. Вторият му син постъпил в армията. Един ден той дошъл да види баща си, облечен в капитанска униформа, и рекъл: „Е, тате, старомоден дърт глупако, виждам, че още се бъхтиш до смърт край този слонски крак! На младини никога ли не си чувал думичката «подкуп»? Войската ще строи път на няколко километра оттук. Само дай съгласието си и аз ще им дам скалата, за да построят с нея шосето, а те ще я изтеглят с булдозери.“ Той дори пратил един сержант да огледа и да фотографира скалата, но Хосе не се трогнал повече, отколкото и неговият камък.
Избухнала революция и вторият му син бил убит за доброто на страната. Най-малкият пораснал като най-хитър, може би защото гладувал най-много, и навлязъл в банковата сфера. Той видял какъв малък ефект имали думите на братята му върху баща им и затова се обърнал към стареца така: „Скъпи мой, отруден, стари отче, добре осведомени мои приятели от града ми казаха, че имало основания да се смята, че под слонския крак може да се крие голям петролен кладенец. Ако се окаже вярно, ще станеш приказно богат и ще можеш да купиш на мама две нови рокли. Защо не провериш? Ако ти и мама отрупвате всеки ден по една количка камък и го изхвърляте в езерото, след две години, а може би и по-малко, ще очистиш земята от него. Мога да ти предложа количка на изгодна цена.“ Той дори докарал един колега банкер да направи цветна снимка на скалата, но Хосе не се трогнал и от неговите приказки.
На следващия ден президентът на страната избягал с всичкото злато на банката и правителството
