— Операцията — приключена — произнесе тихо той. — Пригответе се да посрещнете катера.
78.
„Ролвааг“
17:40
Палмър Лойд изгуби за миг дар слово. Бе толкова сигурен в надвисналата смърт, че да стои тук, на мостика, и да може да поеме дъх, му се струваше истинско чудо. След като най-сетне се съвзе, той се обърна към Глин:
— Защо не ми каза?
— Шансовете за успех бяха минимални. Аз самият не вярвах, че ще сполучим. — Устните му потрепнаха за миг в иронична усмивка. — Изискваше се известна доза късмет.
В неочакван физически изблик на емоции Лойд направи няколко крачки напред и грабна Глин в мечешката си прегръдка.
— Господи — рече той, — чувствам се като обречен на смърт, когото са помилвали. Ели, съществува ли нещо, което не би могъл да направиш?
Усети, че се разплака, но това изобщо не го притесни.
— Не всичко е приключило.
Лойд посрещна с усмивка скромността му.
Бритън се обърна към Хауъл:
— Поемаме ли вода?
— Не и толкова, че сантинните помпи да не могат да се справят, капитане. Поне докато имаме аварийно захранване.
— И колко време ще издържи то?
— Като изключим всички, освен жизненоважните системи, при наличието на аварийния дизел — повече от двайсет и пет часа.
— Великолепно! — поклати глава Лойд. — Намираме се в добра форма. Ще поправим машините и ще продължим пътя си.
Усмихна се широко на Глин, сетне — на Бритън, но после малко се сепна. Питаше се защо изглеждат толкова мрачни.
— Проблем ли имаме?
— Нямаме ход, мистър Лойд — отвърна Бритън. — Течението ни връща обратно към бурята.
— Но досега успявахме да я преодолеем. Не може да стане по-лошо от това, нали?
Никой не отговори на въпроса му.
Бритън се обърна към Хауъл:
— В какво състояние са комуникационните ни системи?
— Всички станции за далечна връзка и спътниковите канали са извън строя.
— Излъчете SOS. Свържете се с Нова Джорджия на аварийния канал шестнайсет.
Лойд изведнъж усети ледени тръпки.
— Какъв е този SOS?
Отново никой не му отговори.
— Мистър Хауъл, какво е състоянието на повредените машини? — попита Бритън.
— И двете турбини са непоправимо засегнати.
— Пригответе се за евентуално напускане на кораба!
Лойд не можеше да повярва на чутото.
— За какво, по дяволите, говорите? Да не би корабът да потъва?
Бритън извърна очи към него, но остана безмълвна.
— Там долу е моят метеорит. Няма да напусна този кораб.
— Никой не напуска кораба, мистър Лойд, и той не потъва. Това е стандартна предпазна мярка. Ще напуснем кораба само в краен случай. А и без друго спускането на спасителни лодки в тази буря навярно ще е равносилно на самоубийство.
— Тогава да не преиграваме, за Бога. Можем да щормуваме, да изчакаме стихването на бурята и да ни вземат на влекало до Фолклендите. Нещата не стоят чак толкова зле.
— Нямаме ход, нямаме управление. След като издрейфуваме обратно в тази буря, ще ни срещнат вятър със скорост осемдесет възла, трийсетметрови вълни и течение от шест възла, като всичките ще ни тласкат в една посока — към протока Брансфийлд. Това е Антарктида, мистър Лойд. Нещата наистина стоят зле.
Лойд бе поразен. Той вече усещаше вълната, която поклащаше леко кораба. На мостика нахлу поток студен въздух.
— Чуйте ме — изсъска тихо той. — Не ме интересува какво трябва да сторите, нито как ще го направите,
Бритън го изгледа враждебно, без да мигне.
— Мистър Лойд, точно в този момент не давам и пет пари за вашия метеорит. Безпокоя се единствено за кораба и за екипажа си.
Лойд се обърна за подкрепа към Глин. Ала той пазеше пълно мълчание, стоеше неподвижен, с напълно безизразно лице.
— Кога биха могли да ни вземат на влекало?
— По-голямата част от електронната ни екипировка е извън строя, но се опитваме да се свържем с Южна Джорджия. Всичко зависи от щорма.
Лойд се извърна нетърпеливо и се обърна към Глин:
— Какво става в товарния танк?
— Гарса укрепва шейната с нови заварки.
— И колко време ще отнеме това?
Глин не отговори. Нямаше и нужда, защото сега и Лойд можеше да го почувства сам. Движението на кораба ставаше все по-опасно — ужасяващи, бавни наклонявания, които траеха сякаш цяла вечност. И на върха на всеки гребен „Ролвааг“ простенваше от болка: дълбок стон, който бе наполовина звук, наполовина — вибрации. Това бе мъртвата хватка на метеорита.
79.
„Ролвааг“
17:45
Хауъл излезе от радиорубката и се обърна към Бритън:
— Свързахме се с Нова Джорджия, госпожо.
— Много добре. Включете ги на мостика, моля.
Интеркомът на мостика оживя.
— Южна Джорджия — на танкера „Ролвааг“. Преминавам.
Гласът звучеше тенекиено и бе слаб, но Бритън успя да долови характерния британски акцент на фона на статичното електричество.
Взе микрофона и включи канала.
— Южна Джорджия, намираме се в бедствено положение. Корабът е сериозно повреден, нямаме ход, повтарям, нямаме ход. Дрейфуваме на юг-югоизток със скорост пет възла.
— Разбрано, „Ролвааг“. Съобщете координатите си.
— Координатите ни са: 61 градуса 15 минути и 12 секунди юг, 60 градуса, 5 минути и 33 секунди запад.
— Съобщете ни с какъв товар сте. Под баласт или с нефт?
Глин я погледна и й кимна отривисто. Бритън изключи връзката.
— Оттук нататък — рече Глин, — ще казваме истината.
Бритън отново включи предавателя.
— Южна Джорджия, корабът е преоборудван в рудовоз. Натоварени сме с… ъ-ъ-ъ… метеорит, изкопан на островите нос Хорн.
Последва кратко мълчание.
— Не ви разбрах, „Ролвааг“. Метеорит ли казахте?
— Точно така. Товарът ни е двайсет и пет хиляди тонен метеорит.
