и го укрил от техния взор; в този миг им се сторило, че долавят нещо ново. Мрак се наричало то и дотогава го знаели само от мислите си. Ала вече били обикнали прелестното видение и се увлекли в съдбините на сътворения свят, тъй че мислели само за него; защото когато видението изчезнало, разказът бил недовършен и тепърва имало да се коват кръговете на времето. Казват, че гледката свършила преди Царството човешко и залеза на Първородните, тъй че макар всичко туй да е в Музиката, Айнурите не видели с очите си следващите епохи и края на света.
Настанал тогава смут сред Айнурите, ала Илуватар ги свикал и казал:
— Знам как горещо копнеете туй, що видяхте, да не е само образ в мислите ваши, а да го има наяве — част от вас, и все пак отделно. Затова ще река: Еа! Да бъде! И в Пустотата ще пратя Нетленния пламък за сърце на света и светът ще излезе наяве; а който от вас поиска, ще може да иде при него.
Изведнъж видели Айнурите в далечината светлина като облак със сърце от жив пламък и разбрали, че вече не е само видение, а сътвореният от Илуватар свят на име Еа.
И станало тъй, че част от Айнурите живеят и до днес при Илуватар отвъд пределите на света; а други, сред тях мнозина от най-прекрасните и могъщите, се сбогували с Илуватар и слезли надолу. Но по волята на Илуватар, а може би и от своята безпределна обич, те поели едно условие: занапред цялата тяхна мощ да е обвързана със света чак до неговия завършек, тъй че те да му дават живот и да се грижат за него. От тогаз ги наричат Валари — Силите на света.
Но когато навлезли в Еа, те изпървом се смаяли и объркали — нямало и следа от онуй, що били видели; всичко тепърва предстояло и било още безформено и мрачно. Защото Великата Музика била само развитие и цъфтеж на мисълта в Чертозите извън Времето, а видението не било нищо друго освен предсказание за света; сега Валарите пристъпвали в зората на Времето и осъзнавали, че светът е бил само сянка и песен, а на тях се пада да го довършат. Тъй започнал техният тежък труд сред безмерни и незнайни простори, в епохи забравени и непознати, додето най-сетне в дълбините на Времето и сред необятната шир на Еа настанал часът, в който бил сътворен дом за Чедата на Илуватар. И в този труд главна роля поели Манве, Ауле и Улмо; ала Мелкор също бил там от самото начало, палел огромни огньове и се месел във всяко дело, та ако може, да го използва за своите цели и стремежи. И когато Земята била още млада и обгърната в пламък, закопнял Мелкор за нея и рекъл на другите Валари:
— Туй ще е моето царство и занапред моето име ще носи!
Ала Манве бил брат на Мелкор в мислите на Илуватар, нему се падала главната роля във втората песен, що изпял Илуватар сред глъчката на Мелкор; свикал той множество духове, всесилни и не чак толкоз могъщи, да слязат в ширинето на Арда и да му помогнат, та Мелкор да не провали тяхното дело навеки и да не повехне Земята още преди да е разцъфтяла. И рекъл тогаз на Мелкор:
— Нередно е туй царство само твое да бъде и никога няма да стане, защото мнозина други повече труд от теб са положили.
И настанала свада между Мелкор и останалите Валари, а сетне той се оттеглил другаде, где можел да върши каквото си иска, но не помръкнал в душата му копнежът по Арда.
Придобили тогава Валарите форма и цвят; и понеже били дошли на света от любов към Чедата на Илуватар, избрали си форма такава, каквато били зърнали във Видението, ала далеч по-величава и славна. Не от самия свят иде тяхната форма, а от познанията им за света; нуждаят се те от нея само дотолкоз, колкото нам са потребни одежди, макар че и голи не губим своята същност. Тъй и Валарите могат да бродят без дреха и тогаз даже Елдарите не умеят да ги усещат. Но решат ли одежда да вземат, те придобиват форма — мъжка или женска, защото по нрав са различни от самото начало и разликата се вижда в техния избор ала не само в него се крие, тъй както и ние се делим по одежди на мъже и жени, макар че не там е главното. Често избират Великите форма на крале и кралици сред Чедата на Илуватар; но понякога решават да надянат одежди от своята собствена мисъл, въплътени във величави и страшни форми.
Привлекли Валарите множество свои съратници — някои по-дребни, други почти тъй велики като самите тях и всички заедно дълго се трудили да подредят Земята и да укротят гнева на стихиите. Видял тогава Мелкор, че делото напредва и Валарите бродят по земната шир като видими сили, пременени с прекрасни и славни одежди, а Земята се превръща в градина за тяхна наслада, защото утихвал гневът на стихиите. Растяла в душата му завист велика и той също взел видима форма, но поради гневливия нрав и пламналата злоба тази форма била страховита и мрачна. Спуснал се в Арда с мощ и величие далеч по-голямо от туй на всички други Валари и бил като планина, що нагазва в морето, вдигнала горделиво глава високо над облаците, с ледена броня покрита и увенчана с корона от дим и огън; а в очите му пламък горял, що съсухря от жега и сковава с мъртвешки студ.
Тъй се започнала първата битка между Валарите и Мелкор за власт над Арда; и за тия бедствия елфите почти не знаят. Туй, що разказваме тук, е дошло от самите Валари, когато учели Елдарите във Валинор на различни премъдрости; ала рядко говорели те за войните преди идването на елфите. Носи се мълва между Елдарите, че против волята на Мелкор успели Валарите да овладеят Земята и да я подготвят за Първородните; градили земна твърд, а Мелкор я рушал; дълбали долини, а Мелкор ги извисявал; ваяли планински вериги, а Мелкор ги повалял; пълнели морета, а Мелкор ги разсипвал; и в делата им нямало ни покой, ни растеж, защото щом сътворели нещо, идвал Мелкор да руши и проваля. Ала не целият труд бил нахалос; макар че никое дело не станало според тяхната цел и воля, макар че всичко било различно по цвят и форма от онуй, що замисляли отначало, все пак малко по малко се създала земната твърд. И тъй най-сетне се появил дом за Чедата на Илуватар под безбройни звезди сред дълбините на Времето.
ВАЛАКУЕНТА
В началото Еру, Единствения, когото елфите наричат Илуватар, сътворил от своята мисъл Айнурите; и те запели пред него величавата Музика. В тази Музика се заченал светът, защото Илуватар й дал видим образ и Айнурите я съзрели като светлина в мрака. Прехласнали се мнозина от тях по нейната прелест и история, що Илуватар им показал като видение. А сетне Илуватар дал на видението плът сред Пустотата и пратил Тайния огън да пламти в сърцето на света; и нарекъл този свят Еа.
Тогава част от Айнурите пожелали да слязат на света в зората на Времето; на тях се паднало да го довършат и с тежък труд да сътворят онуй, що видели. Дълго се трудили те из простора на Еа, който е тъй необятен, че не може да го постигне мисълта на елфи и простосмъртни люде; и когато настанало време, сътворили Арда, наречена още Земя. А после облекли земни одежди и слезли сред Арда, за да живеят на нея.
Най-велики сред всички духове са онези, които елфите наричат Валари или Повелители на Арда, а хората често ги зоват богове. Властелините им са седмина; седем са и Валиерите — кралици на Валарите. Имената им знаем на елфически език, както е бил говорен във Валинор, макар че другояче ги назовават елфите от Средната земя, а и людете са ги надарили с безброй имена. Ето как се подреждат Властелините: Манве, Улмо, Ауле, Ороме, Мандос, Лориен и Тулкас; а имената на Владетелките са Варда, Явана, Ниена, Есте, Вайре, Вана и Неса. Мелкор вече не се числи между Валарите и името му не се изрича на Земята.
Манве и Мелкор били като братя в мисълта на Илуватар. Най могъщ сред ония Айнури, що слезли в света, бил изпървом Мелкор; ала Манве е най-любим за Илуватар и най-ясно разбира неговия замисъл. Той бил избран навеки за пръв сред кралете — властелин на Арда и повелител на всичко в нея. От всичко в Арда най-много обича ветровете, облаците и всички въздушни области — от висините до низините, от самото крайче на Воала на Арда до тихия ветрец, полъхващ над тревата. Наричат го още Сулимо — Властелин на Дъха на Арда. Радва се на птиците бързокрили, а те послушно летят накъдето ги прати.
Спътница на Манве е Варда, Повелителка на звездите, що познава всяко кътче на Еа. Тъй велика е нейната хубост, че не може да се изкаже със слова елфически или човешки; жив е още блясъкът на Илуватар върху нейния лик. В светлината намира тя сила и радост. От дълбините на Еа била дошла, за да
