Двамата със Силк проведоха дълъг разговор на техен си таен език. Съвсем не беше необходимо да го правят така демонстративно, разбира се, но Келдар държеше да се покаже.
Когато другият драснианец си тръгна, малкият ми спътник ме запозна с някои подробности от разговора им. В разказа му имаше съществени празнини, но аз не си направих труда да го разпитвам. Нямаше нужда да му обяснявам, че разбирам езика на жестовете.
— Ашарак е тук — приключи дребосъкът, — но през последните дни никой не го е виждал. Ще се поразвъртя наоколо и ще видя дали мога да надуша нещо.
— Направи го — рекох. — Аз ще почакам тук. Няма смисъл да се издаваме, че съм в Тол Ран. Чамдар ме познава и само да ме зърне, ще е преминал границата на Ктол Мург още преди залез слънце.
Силк кимна с глава и излезе.
Едва беше хлопнала вратата зад него обаче и аз промених до неузнаваемост вида си и го последвах. Направих това не защото не му вярвах, макар че Силк не е от хората, на които можеш да имаш пълно доверие. Просто исках да видя как действа. Той още не го знаеше, но ролята на Водача щеше да е една от най-важните, когато дойдеше времето. Исках да съм сигурен, че ще се справи с това, което предстои да се изпречи на пътя му.
Той не ме разочарова. Принц Келдар вече беше толкова шлифован, колкото показваше и неговият прякор8. Не се беше бръснал откакто напуснахме Тол Хонет и поникналата брада го правеше да изглежда по-възрастен, отколкото всъщност беше. Неговият талант му позволяваше лесно да добие обноските и движенията на възрастта, която му даваха останалите. Бях убеден, че ако наистина го желае, Силк би могъл да натрупа състояние като актьор, ако професията на шпионин не беше толкова вълнуваща за него. Сменял съм толкова много образи през годините, че веднага мога да разпозная гения, когато го срещна.
(Силк, не позволявай това да ти завърти главата! Признавам, че си много добър, но нали точно затова те наех?)
Радек от Боктор се поразтъпка по снежната улица и остави след себе си доста сключени сделки. Стоях по-отстрани, затова не можах да чуя подробности от разговорите, но останах с твърдото впечатление, че Радек продаде много неща, които всъщност не притежаваше. Той обаче нагло обещаваше доставката им. Представям си колко пари е натрупал само от тези празни обещания. Силк не се свени да мами хората при удобен случай, но въпреки това усилено работеше върху репутацията на Радек.
По едно време той се отправи към квартала, където обикновено отсядаха мургите. Там, в общата стая на един хан, се захвана за работа. След като набързо продаде няколко неща, каквито всъщност не притежаваше, той дискретно започна да разпитва.
На масата му имаше трима мурги с татуирани лица. Той се облегна на мястото си, като лениво си играеше с чашата.
— Ако някой от вас познава човек на име Ашарак, нека му каже, че Радек от Боктор има делово предложение към него — заяви той.
— Защо пък аз да се трепя, та Ашарак да богатее? — възрази единият от мургите.
— Защото Ашарак плаща добри комисионни — отвърна Силк. — Обзалагам се, че ще оцени услугата. Предложението ми е много щедро.
— Щом е толкова добро, мога и аз да се заинтересувам.
— Не искам да те обиждам, Грачик — каза Силк с тънка усмивка, — но нямаш толкова пари. Става дума за стоки, а ти знаеш колко скъпо могат да струват те.
— Какви стоки?
— Предпочитам да кажа това лично на Ашарак. Понякога нещата могат да излязат от контрол, а аз имам силни конкуренти. Ако те разберат, че Радек излиза на пазара, цените ще почнат да се качват. А това няма да е от полза нито за мен, нито за Ашарак.
— Ашарак не е в Тол Ран — каза Грачик. — Преди два дни замина за Тол Борун.
Единият от другите двама мурги сръга приказливеца под масата.
— Е, поне така чух, де — тутакси се поправи Грачик. — Никога не можеш да си сигурен с Ашарак. Той прави сделки из цяла Толнедра. Досега може да е стигнал и до Тол Хорб.
Беше толкова прозрачен, че чак да го съжалиш. Грачик си позволи да изпусне нещо, което е трябвало да пази в тайна.
— Ашарак наистина е много потаен и неуловим — съгласи се Силк. — Вече втори месец се опитвам да го намеря. Предложението ми е
Силк поговори с мургите още половин час и си тръгна. Останах още малко и чух как двамата мурги гълчат своя побратим за дългия му език и достатъчно дълго, за да видя как Грачик с намерение да изкупи вината си праща двама наемници по следите на малкия ми приятел. Вероятно мургите искаха да запазят в тайна местонахождението на Ашарак.
Двамата наемни убийци настигнаха Силк на покритата със сняг странична уличка, но той си даваше ясна сметка, че е следен. Изглеждаше уверен, че може да се справи с подобна ситуация. Затова пък аз не бях много сигурен в способностите му и стоях наблизо, та да му се притека на помощ, ако се наложи.
Не стана нужда обаче. Не съм виждал друг толкова ловък в ръкопашния бой като Силк. Убийците бяха толнедрански скитници и изобщо не можеха да се мерят с малкия ми приятел. Той се нахвърли върху им, извади един нож от ботуша си, а друг — от колана и уби двамата само за няколко мига. После затрупа със сняг телата и продължи по пътя си. Това момче наистина беше добро!
Добрах се до хана ни само няколко минути преди него. Когато дойде, вече седях пред камината.
— Е — попитах го аз, — откри ли нещо?
— Ашарак е в Тол Борун. Информацията със сигурност е вярна, защото мургът, който се изпусна, опита да поправи грешката си като ми прати преследвачи. Това ни стига, за да сме сигурни, нали?
— Вероятно е така. Тогава утре заминаваме за Тол Борун.
— Още сега, Белгарат. Утре заран този бъбрив мург ще установи, че наемните му убийци са се провалили, а аз не искам да се оглеждам на всяка крачка. Затова да тръгваме колкото се може по- скоро.
Трябваха ни четири дни, за да стигнем Тол Борун, защото Силк настояваше да страним от главния път. Мислех, че познавам всички друмища из Западните кралства, но моят остронос приятел ме преведе по пътеки, за чието съществуване дори не подозирах. Точно преди Ран Борун той слезе от коня и смени дрехите си.
— Нова самоличност — обясни ми. — Ашарак вече сигурно е разбрал, че някакъв на име Радек го търси.
— Сега пък за кого ще се представиш?
— Амбар от Коту. Амбар е по-малко подозрителен от Радек, пък и двамата не се движат в едни и същи среди.
— Колко още такива мистериозни драснианци можеш да извадиш от ръкава си?
— Вече им загубих бройката. Но особено съм привързан към Радек и Амбар. Най-дълго време съм изкарал с тях и ги познавам най-добре. Понякога обаче изтупвам праха и от някой друг, за да поддържам формата.
— Това ли те учиха в академията?
— Понякога ставаше дума и за това, но повечето от нещата ги бях измислил сам още преди да постъпя там. Роден съм за тази работа, Белгарат. А сега ще продължим ли пътя си?
Понеже „Амбар от Коту“ не беше заможен като „Радек от Боктор“, наехме стая в един по-беден квартал на Тол Борун и Силк незабавно излезе на улицата с куп измислени истории, които прикриваха истинската му цел. Върна се късно през нощта, подръпвайки неспокойно острия си нос.
— Нещо не е наред тук, Белгарат — каза той.
— Така ли?
— Убеден ли си, че Ашарак знае за твоето преследване?
