Буря се надига

— Каза ли му за котлетата?

— Аа — рече Тюлин. — Галана излъска ония котлета с медните дъна, дето жена ти все ги харесваше. На кухненската маса са, чакат Ауейн, ако иска да ги вземе.

И с тези думи кимна на Реналд и тръгна обратно към фургона.

Реналд остана да седи втрещен. Тюлин винаги беше откровен. Казваше си каквото му е на ума, без изобщо да го е грижа кой какво ще си помисли. Това бе едно от нещата, които Реналд харесваше у него. Но ковачът можеше също тъй да мине през един разговор като балван, изтъркалял се през стадо овце, и да остави всички втрещени.

Реналд се надигна, остави лулата на стола и закрачи след Тюлин през двора и към фургона. „Да го изгори дано“, рече си наум, докато отново оглеждаше излинялата трева и сухите храсти. Толкова се беше трудил по този двор.

Ковачът проверяваше добре ли са вързани кафезите с пилци на страницата. Реналд го застигна и понечи да отвори уста, но Галана се обади от сандъка на капрата:

— Я дръж, Реналд. Вземи ги тия. — Подаде му кошница с яйца, кичур златиста коса се измъкна от кока й. — Дай ги на Ауейн. Знам, че пилците ви са в недостиг заради ония лисици миналата есен.

Реналд взе кошницата. Някои яйца бяха бели, други — кафяви.

— Да, но къде отивате, Галана?

— На север, приятелю — каза Тюлин. Мина покрай него и сложи ръка на рамото му. — Армия ще се събира, мисля. Ще им трябват ковачи.

— Моля ви — рече Реналд. — Поспрете за няколко минути поне. Ауейн току-що сложи хляб, от ония самуни с мед, дето ги обичате. Можем да го обсъдим това над една игра на камъчета.

Тюлин се поколеба.

— По-добре да тръгваме — каза тихо Галана. — Бурята иде.

Тюлин кимна и тръгна към фургона.

— Може и ти да решиш да дойдете на север, Реналд. Направиш ли го, вземи всичко, което можеш. — Помълча. — Бива те достатъчно в обработката на метал й имаш добри сечива тук, тъй че вземи двете си най-добри коси и ги направи на алебарди. Хич не се скъпи с второ или трето качество. Най-добрите вземи, щото оръжието ще ти трябва.

Реналд се намръщи.

— Откъде знаеш, че ще има война? Тюлин, да ме изгори дано, не съм войник!

Тюлин продължи, все едно не го беше чул:

— С алебарда можеш да смъкнеш някой от коня и да го намушкаш. Пък като си помисля, можеш и третото качество да вземеш да го направиш на два меча.

— Какво знам аз за правене на меч? Или за боравене с меч, впрочем?

— Можеш да се научиш — рече Тюлин и се обърна на север. — Всеки меч ще е нужен, Реналд. Всеки. Идат. — Погледна го през рамо. — Един меч всъщност не е чак толкова труден за правене. Взимаш една коса и я изправяш, после си намираш парче дърво за предпазител, да спира лезвието на врага да не се хлъзне надолу и да ти отреже ръката. Общо взето, просто ще използваш неща, които вече си имаш.

Реналд примига. Спря да задава въпроси, но не можеше да спре да мисли за тях. Бутаха се в мозъка му като добитък, всички се мъчеха да се проврат навън през едната врата.

— Вземи си и добитъка, Реналд — рече Тюлин. — Ще ги ядете — или хората ти ще ги ядат, — а и мляко ще трябва. Ако не, можеш да го разменяш. Храната ще е оскъдна, след като толкова много се развали и зимните запаси привършиха. Вземи всичко, което имаш. Сух боб, сушени плодове, всичко.

Реналд опря гръб на портата. Изведнъж се почувства изнемощял, краката едва го държаха. Най-сетне от устата му се изтръгна само един въпрос:

— Защо?

Тюлин се поколеба. После пристъпи към него и отново сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам, че съм толкова рязък. Аз… е, знаеш ме как съм с приказките, Реналд. Не знам какво е тази буря. Но знам какво означава. Никога не съм държал меч, но баща ми воюва в Айилската война. Пограничник съм. И тази буря означава, че краят иде, Реналд. Трябва да сме там, когато дойде. — Замълча, после пак се обърна и се загледа на север, към трупащите се облаци, както орач гледа отровна змия, която е намерил насред нивата си. — Светлината да ни опази, приятелю. Трябва да сме там.

И след тези думи се качи във фургона. Реналд ги загледа как поеха бавно на север. Дълго гледа след тях изтръпнал.

Далечният гръм изтрещя като камшик, шибнал през хълмовете.

Вратата на къщата се отвори и се затръшна. Ауейн дойде при него, сивата й коса беше прибрана на кок. От години вече беше с този цвят. Рано беше побеляла, а на Реналд цветът му харесваше. Сребристо по- скоро, отколкото сиво. Като облаците.

— Тюлин ли беше? — попита Ауейн, загледана към вдигащия прах в далечината фургон. Едно черно кокоше перо се люшна над пътя.

— Да.

— И не остана поне да побъбрим?

Реналд поклати глава.

— О, Галана ни е пратила яйца! — Тя взе кошницата и взе да прехвърля яйцата в престилката си, за да ги отнесе вътре. — Толкова е мила. Остави кошницата тук на земята. Сигурна съм, че ще прати някой да я вземе.

Реналд стоеше и гледаше на север.

— Реналд? — попита Ауейн. — Какво те прихвана, стар пън такъв?

— Излъскала е котлетата — рече й той. — Ония с медните дъна. Оставила ги е на кухненската им маса. Твои са, ако ги искаш.

Чу пращене и пукане и се обърна. Ауейн беше изпуснала единия край на престилката и яйцата се изсипваха, падаха на земята и се чупеха.

С много спокоен глас Ауейн попита:

— Тя нещо друго каза ли?

Той се почеса по главата, на която не беше останало кой знае колко коса.

— Каза, че бурята идела и трябвало да тръгнат на север. Тюлин каза, че и ние трябва да заминем.

Ауейн хвана края на престилката и опази повечето яйца. Не погледна нападалите. Зяпнала беше на север.

Реналд се обърна. Бурята отново беше скочила насам. И някак си като че ли беше станало по-тъмно.

— Мисля, че трябва да ги послушаме, Реналд — продума Ауейн. — Аз ще… ще стегна нещата, които ще трябва да вземем. Ти иди да събереш хората. Казаха ли колко дълго ще ни няма?

— Не. Всъщност дори не казаха защо. Само, че трябва да заминем на север за бурята. И… че това е краят.

Ауейн вдиша дълбоко.

— Добре. Ти само събери хората. Аз ще се погрижа за къщата.

Влезе вътре, а Реналд с усилие обърна гръб на бурята. Заобиколи къщата, влезе в стопанския двор и повика ратаите да се съберат. Всички бяха здрави, добри мъже. Синовете му си бяха потърсили късмета другаде, но шестимата му работници му бяха станали почти като синове. Мерк, Фавидан, Ринин, Вешир и Адамад се струпаха около него. Още замаян, Реналд прати двама да съберат животните, други двама да приберат в чували колкото зърно и провизии им бяха останали от зимата, а последния да доведе Джелени, който бе отишъл в селото да вземе ново зърно, в случай че сеитбата с техните запаси тръгне зле.

Петимата се пръснаха. Той постоя малко насред двора, после отиде в плевника и изкара ковачницата навън. Беше си пълен ковашки комплект, пригоден за местене. На колелета — човек не може да кове в плевник, нали така. Надигна дръжките и я избута до тухления навес, вдигнат в едната страна на двора — там правеше дребните ремонти, когато се наложеше.

След час огънят се беше разгорял. Не беше толкова опитен като Тюлин, но беше научил от баща си, че е много важно да можеш да се оправяш донякъде със своя ковачница. Понякога човек не може да прахоса часове да ходи до селото и обратно само за да му оправят една счупена панта.