— Не. Невъзможно е да се видят дори при добро зрение.
— Прав си, има още за какво да се мисли. Ти помисли, аз също ще помисля.
— Какво искаш да кажеш?
— Отдавна знам, че Джеймс Патън беше любовник на жена ти.
— А защо не ми го каза по-рано?
— И ти го знаеше, Грабле!
— Жалко, че никога не съм го виждал. Даже името му не знаех. Знаех само, че тежи 86 килограма.
— Луд ли си?!
— Жена ми не криеше от мен писмата си и разните хартийки. Тъй де, защо да ги крие? Веднъж случайно намерих в чантата й билет. Нали знаеш, от онези, дето ги отпечатва автоматичната теглилка. Теглото беше набито върху картона. Погладих с пръсти и го прочетох. Жена ми не тежи 86 килограма. Имаше и дата — първи юни.
— Жена ти замина веднага след смъртта на Патън. Тя се страхува.
— Страхува ли?
— Да, изплаши се от полицията и избяга от Лондон. По това хората се различават от кристалите. Електронът бяга във възела, а тя — от възела.
— Говориш глупости. Тя не е убила Патън.
— А кой?
— Канделабърът. Беше нещастен случай. Освен това електроните могат да излизат от възлите. Кристалите са Англия, възлите — градовете. Представи си някакъв Гъливер да сграбчи Острова от Канала до Шотландия и да го смачка, тогава Лондон ще се приближи до Глазгоу. От градовете ще хукнат тълпи и ще бягат към границата с водното пространство. И ако този Гъливер направи мост, всички ще избягат на континента. Разбираш ли ме, старче?
— Продължавай.
— За да се притисне кристал, не е нужен Гъливер. Достатъчна е някаква тежест. А ако кристалът е кварц… Казах ли ти, че кварцът също е кристал? Та тогава от възлите ще хукнат електрони към границите на кристала. А мостът? Какво ще стане с моста? Електроните ще минават през него, а движението на електроните е електрически ток. Ще се появи електрическо напрежение. И колкото по-силно притискаш кварца, толкова по-високо е напрежението. Това е всичко, което можеш да разбереш без математика. За мен беше удоволствие да ти разкажа…
— А за мен да те слушам, Грабле. Сега знам — твоята жена не е убила Джеймс Патън. Тя няма мотив да го убива, особено на прием. Може би по-правдоподобно е самият Патън да е дръпнал канделабъра върху главата си.
— Глупости. Беше нещастен случай. Хайде да свършваме. Пожелай ми здраве и си върви у дома.
— Само кварцът ли дава електрическо напрежение при натиск?
— Не, другите кристали също. Нарича се пиезоелектричество.
— И високо ли е това напрежение?
— Не, съвсем слабо.
— Жалко.
— Защо жалко? То може да се усили. Нищо по-лесно от това.
— И къде се използва пиезоелектричеството?
— С негова помощ например можеш да измериш налягането в парен котел. Или деформациите в цилиндъра на дизелов двигател.
— Дай още примери, Грабле!
— А също и вътрешните напрежения в цевите на пушки или оръдия. Ако кварцът на Земята свърши, ще прекратят работа много лаборатории и заводи.
— Но ще остане все пак малко на едно място.
— Така ли, къде?
— Насред тази стая.
— Не се ли страхуваш, че канделабърът ще падне върху теб?
— Вече е закачен здраво.
— И преди беше закачен здраво.
— Но тогава под него стоеше Джеймс Патън. Грабле, могат ли кристалите да измерват тежест?
— Аз не съм енциклопедия, че да знам всичко.
— Днес ме нарече глупак, но сбърка. Рече, че не аз насочвам разговора — така е. Бутахме го заедно. Впрочем, за кристалите можеше да ми разкаже всеки друг специалист, но ти сам настоя. Благодаря. Ти си убиец, Грабле. Не се страхуваш да седиш под канделабъра, защото си само 75 килограма, а не 86 като Джеймс Патън. Твоята жена наистина се страхува, но не от полицията, а от теб, Грабле. Ти произнесе смъртната присъда, ти я изпълни. Никой освен жена ти не познаваше Патън, дори ти не го познаваше. Но знаеше, че тежи 86 килограма. Под подовата настилка има кварцова пластина, нали?
— Провокираш ме, старче.
— Няма защо, Грабле. Ако искаш, мога да разкъртя паркета, точно на мястото, над което виси канделабърът. И ще намеря пластината. От нея са изтеглени жички към стената и терасата. Там напрежението се усилва. Твоят канделабър е висял не на кука, а на жица, която в определен момент е трябвало да се скъсва. И тя се скъсва! Когато върху кварцовата пластина под паркета стъпва човек с тегло 86 килограма. Ти сам обърна внимание на надписа „Дамоклев меч“ върху свещника. Всички присъстващи на приема отидоха да видят надписа. Когато обаче под канделабъра се е оказал Джеймс Патън, кварцът е изпратил своя импулс — точно толкова силен, че жицата на свещника да се нагрее и да се скъса. Когато отново поставяха канделабъра, видях, че краищата на проводниците са разтопени.
— Говориш глупости, старче. Не е изключено Патън да се е претеглил с палто, тогава теглото нямаше да съвпадне.
— Не. Ти сам каза — измерил е теглото си през юни. Значи е бил по сако. На приема също беше по сако. Само в едно ти дяволски рискува — можеше да има и друг с тегло 86 килограма. Но ти провървя. Няма полиция в света, която да разбере как е извършено това престъпление. При такова страхотно алиби — ти си сляп, ти нищо не виждаш. Но всичко си подготвил сам. Сигурно дълго си се подготвял.
— Да, старче, много дълго.
— Ти рече, че утре напускаш Острова. И когато го напуснеш, тук ще оставиш един британец, който вече обича кристалите.
Информация за текста
© Вилхелм Дихтер
© Яцек Куницки
© 1997 Виолета Косева, превод от полски
Wilhelm Dichter,
Сканиране: З. Петков, 2010
Разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
сп. „Върколак“, бр. 4/1997 г.
ИК „Ерато“, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15859]
Последна редакция: 2010-04-09 10:00:00
