назад в миналото му, вдигна поглед, примигна, окопити се и намери сили да изрече:
— Сигурно си нова тук. Не си спомням да съм те виждал преди, а не е възможно да не те запомни човек.
— За първи ден съм на работа — отвърна момичето със срамежлива предизвикателна усмивка. — Казвам се Маргарита и съм от Мекленбург, където пасях патките, докато войските на Густав Адолф и дивите му шведи не нахлуха от север, сеейки огън и смърт, и трябваше да бягам на изток, за да не ме постигне неизбежната за там участ.
Фауст кимна, очарован от безсмисленото й бърборене, омагьосан от женските й прелести — едно подмладено чувство, заедно с всички останали подмладени неща.
— Аз съм доктор Йохан Фауст — каза той. — Може да си чувала за мен.
— Наистина съм чувала, господине — отвърна Маргарита. Понеже в ония години алхимиците бяха гвоздеят на програмата в светските забавления, а такива преуспели алхимици като Фауст бяха известни нашир и длъж.
— Наистина ли владеете ония магии, с които се правят скъпоценни камъни и модни дрехи?
Фауст тъкмо щеше да й отговори, когато един глас от съседната маса извика ядосано:
— Абе няма ли кой да обслужва тук? Каната ни е празна! И рейнско става и токайско пием, само ни донесете нещо по-бързо!
— Трябва да вървя — каза Маргарита — да занеса вино на ония свини.
— Защо не наминеш край мен тази вечер? — по-пита Фауст — Ще се позабавляваме като си спретнем една-две магийки.
— С радост — отвърна Маргарита — Свършвам в осем. А дотогава — аста ла виста6.
И като го шашна с изненадващия си талант към езици, тя тръгна да обслужва други клиенти.
ГЛАВА IX
Фауст довърши вечерята и се върна в къщи. Използва времето преди идването на Маргарита да поразчисти стаята. Изнесе до задната врата боклука, останал от експериментите предната седмица — мъртви котки, които се бе опитвал да накара да танцуват под негова команда, стари купички за борш и овесена каша — доскорошните полуготови храни, които си вземаше за в къщи — и голям куп сиви работни халати, които прислужницата трябваше да изпере и изчисти. Той дръпна завесите докрай, отвори кепенците и проветри добре. Обикновено жените, понеже не са учени, се грижат за тези неща. Когато почисти стаята, така че да му хареса, запали малко тамян в едно медно тасче и въздухът се изпълни с остър сладък мирис. После загря вода, съблече се и се изтърка до червено. Чувстваше се леко глуповато, че го прави, но, по дяволите, беше пролет и той имаше нужда от малко почистване след дългото зимно кротуване. Облече чист халат и среса косата си, която се бе заплела на възли при подмладяването в Кухнята на вещиците. Едно необичайно, но все пак познато чувство изпълни чистото му ново тяло. Не можеше да си спомни откога не бе имал среща с жена.
Маргарита дойде малко след осем, когато здрачът навън се превръщаше в мастиленосин мрак, и тя влезе в стаята на Фауст, съпроводена сякаш от розова светлина, която потрепваше около нея, докато пърхаше насам-натам из стаята и разглеждаше с изумление ту алхимическите му апарати, ту книгите и ръкописите и която, заедно с приятно ухаещото й присъствие, придаваше на стаята атмосфера на всеобщо благоденствие.
Доброто настроение на Фауст бе помрачено единствено от чувството на загуба и гняв към престъпната немарливост на силите на ада. Мефистофел очевидно дори не бе поискал от самозванеца документ за самоличност! Бе повярвал на едната му честна дума! Направо невероятно!
Малко по-късно Фауст се усети, че разказва на Маргарита тъжните си преживелици, докато си лежаха гушнати на тясното легло на учения с каничка ечемично пиво под ръка, предназначено да стимулира веселието и любвеобилността. Маргарита изслуша историята му със съчувствие, макар че всъщност мислите й се рееха в някаква своя посока.
— Колко хубаво ще бъде — каза тя — да можеш да си върнеш богатствата, които Мефистофел несъмнено щеше да ти предложи. И тогава, ако си имаше приятелка, можеше да я засипеш с прекрасни щедри подаръци и нейната радост да те направи щастлив.
— Наистина е така — отвърна Фауст — макар че досега не съм гледал на въпроса по този начин. Но като си говорим за подаръци, виждала ли си някога такова неща?
И той извади един меден пръстен и го подхвърли във въздуха, като си мърмореше някакви думи и пръстенът падна надолу блеснал с ярката светлина на диамант, макар че в конкретния случай това всъщност беше циркон, понеже и магията беше съвсем незначителна. Маргарита се зарадва и макар пръстенът да беше твърде голям за тънкия й пръст, тя заяви, че познавала бижутер, който щял да й го стесни само срещу една усмивка. А дали Фауст не знае други такива трикове? Фауст й отвърна като превърна китка изсушени ружи в прекрасен букет от рози, все още напръскани с капчици роса, а Маргарита каза, че и този номер бил прекрасен, но дали не знаел още някой от ония с бижутата, които така завладявали ума? Фауст знаеше няколко и я засипа с игли за коса и брошки, изработени направо майсторски, но без особена стойност, понеже дори алхимик като Фауст не може да направи кой знае какво както си лежи в леглото, — изпълнен до краен предел с любовно желание и положил глава върху мека женска гръд.
Но все пак се надигна и, като си припомни една магия, приписвана на Албертус Магнус, направена по времето на левантинската му обиколка, взе една от розите, които бе създал, направи над нея няколко кръгови движения с ръка и изрече една етруска магия, която бе научил в Неапол, и пред него се появи изключително красив тюркоаз, поставен в красива сребърна обковка.
— Поразително! — извика Маргарита. — Как го направи?
Фауст помаха с пръсти.
— Всичко е в ръцете. И, разбира се, в доброто ноу-хау.
— Щом може да правиш такива неща — каза Маргарита — можеш да станеш богат. Защо тогава живееш по този начин?
Жестът й красноречиво обгърна стаята, която, макар и достатъчна за нуждите на Фауст, с нищо не повдигаше репутацията на вътрешния й Декоратор.
— Никога не съм търсил богатства — отвърна й Фауст. — Моето богатство беше познанието и аз търсех философския камък, който е мъдрост, а не злато, както мислят непросветените.
— Това го разбирам — каза Маргарита. — Но каква ти е отплатата?
— Моля?
— Ами, хората винаги правят дадено нещо, за да получат нещо друго в замяна. Не си ли забелязал? Отглеждат зърно, защото искат да ядат хляб. Отиват на война, за да запазят мира. Убиват, за да запазят живота си. И винаги го правят заради точно обратното нещо, което е тяхната отплата.
— Благословено да си, дете мое — каза Фауст — че по своя неук начин и съвсем несъзнателно повдигна един въпрос, който навежда на доста интересни философски размисли. Значи питаш каква е крайната цел на моето търсене на мъдростта?
— Колко добре го каза — промълви Маргарита. Фауст се усмихна.
— Знание, мъдрост, това са цели сами по себе си и нямат нужда от „отплата“, както доста остро, но находчиво се изрази ти.
— Защо тогава си тъй ядосан на самозванеца, за когото ми разказа? Това, че е взел твоята награда, не ти пречи да преследваш познанието.
— Хм — каза Фауст.
— И какво ще направиш — попита наивно Маргарита — когато станеш толкова мъдър, колкото искаш да си?
— Ще ставам все по-мъдър.
— А когато придобиеш всичката възможна мъдрост?
Фауст се замисли за миг, после каза:
— Когато постигнеш цялата мъдрост, която търсиш, ще си готов да се наслаждаваш на удоволствията на възприятията, като например яденето, къпането, спането, отиването до тоалетната, любенето, залезите и
