Синд бдеше над Стен. Той се присъединяваше към всички тостове и празненства и не изоставаше от приятелите си пиячи, Алекс и Ото. Но и в опиянението лицето му ставаше безизразна маска. Синд вече го познаваше по-добре. Можеше да долови, че в ума му бушува буря — но каква точно, нямаше представа.
Видя го да трепва веднъж при вдигането на наздравица за Вечния император и да поглежда към портрета в банкетната зала на кораба. Гледа го дълго, после поклати глава и пресуши чашата си. Минута по-късно вече се смееше и разговаряше шумно с приятелите си.
Но Синд щеше да запомни този поглед и да се чуди какво ли точно се върти в главата на Стен.
Глава 37
Малперин и Ловет бяха в затвора на борда на личната яхта на Императора, „Нормандия“. Той изглеждаше като доста удобен апартамент, но вратите бяха заключени и охранявани, всеки предмет, който би могъл да се пригоди за оръжие, беше махнат, а сензори следяха всяко тяхно движение.
Унесът, в който бяха потънали, когато Стен ги плени, беше започнал да преминава.
Беше им казано, че ще бъдат съдени. На Нютон. Щяха да им предложат най-добрите адвокати в Империята и необходимото време да подготвят защитата си.
Предпазливо, като внимаваха за следящите ги устройства, двамата обсъждаха какво да правят, каква защита да използват. Служеха си със завоалирани изрази, както бяха планирали, и шепнеха.
Някога бяха шестима — решени да докопат най-върховната власт. И за миг я бяха държали в ръцете си.
Сега… трябваше да спрат да мислят за смъртта и за затвора. Животът е, за да се живее, каза Малперин. Ловет успя да се усмихне леко.
Отвън се почука и вратата на отсека се отвори.
Влезе мъж. Нито висок, нито нисък, изглеждаше в добра физическа форма. Носеше скъпи цивилни дрехи. Не беше красив, не беше и грозен.
— Благородни същества — каза той тихо, — назначен съм за ваш спътник и помощник за съдебния процес. Името ми е Венло.
Махони се втурна в частния кабинет на Вечния император, като ругаеше невъздържано. Държеше фиш в треперещата си ръка.
— Лорд Йън. Какво е станало?
— Някакъв проклет дракх на „Нормандия“. Играе си на Бог! Затворниците са успели да избягат от затвора си. Стигнали са до спасителна капсула. Готвели се да влязат в нея. Офицерът по сигурността се е опитал да ги задържи, но е бил принуден… „да стреля, докато те се опитвали да избягат.“ По дяволите, проклетият глупак не може да даде дори смислено обяснение. Ама че работа. Стен със сигурност ще убие проклетия идиот, но аз мисля да го изпреваря. Пресвета майко на гравислед! Ще разпъна на кръст нещастника. Ще го повия с червата му — спря за миг. — Не мога да повярвам, по дяволите!
Императорът вдигна фиша, сложи го на диаскопа и сканира декодираното съобщение, предадено с личния имперски команден код.
Сканира го отново, после изръмжа.
— Не е добре, Йън. Никак не е добре.
— Не е добре… ясно — Махони се овладя. — Вие командвате. Колко високо ще обесим този… който и да го е направил? Не че има значение. Какво можем да направим, за да ограничим щетите?
Императорът се замисли за миг.
— Нищо. Станалото станало. Лично ще се уверя, че нашият амбициозен стрелец ще си получи заслуженото. Но това е всичко. Никакви разследвания, Махони. Това е заповед. — Той замълча за миг. — Е, значи ни се провали процеса за военни престъпления. Но не е болка за умиране. Толкова дракх е оставил Тайният съвет, че едва ли някого го е грижа какво се е случило с Малперин и Ловет.
— Значи така — ахна Махони невярващо. — Тези двамата просто са… изчезнали?
— Нещо такова. Както казах — станалото, станало. Налей ми едно питие, Йън. Ще пием, за да изпратим душите им в ада, както казват косматите приятели на Стен.
Йън се втренчи в Императора, после се изправи и отиде до масата, където откри каната със стрегг.
Вечният император обърна стола си и погледна към изпепеленото от експлозията място, където някога се издигаше дворецът му Аръндел. Възстановяването беше започнало.
Махони не можеше да види лицето му.
Вечният император се усмихваше.
Информация за текста
© 1990 Алън Кол
© 1990 Крис Бънч
© 2006 Петър Василев, превод от английски
Allan Cole, Chris Bunch
The Return of the Emperor, 1990
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
ИК „Бард“, 2006
ISBN (няма)
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №133
Американска, първо издание
Превод
Редактор
Художествено оформление на корица „Megachrom“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10569]
Последна редакция: 2009-03-05 22:33:51
1
В предишната книга името е транслитерирано — „Смолбридж“. Бел.Mandor.
2
В предишната книга името е „Сен Клер“. Бел.Mandor.
3
В предишната книга името е „Кайес“. Бел.Mandor.
4
„Седемте сестри“ (Seven sisters) — седем петролни компании, основани след принудителното разделяне на „Стандарт Ойл“ през 1911 г. Благодарение на единодушните си действия и монопола върху
