перилата. Специалните резервоари по външната страна на корпуса се изпълваха с морска вода и балансираха кораба, за да изглежда така, сякаш трюмовете са пълни. Хуан погледна разпенената диря и забеляза промяна в курса — дългата бяла ивица леко извиваше на изток.
— Мърфи и Стоун явно са намерили мястото, където ще се правим на жертвен агнец — отбеляза Макс и погледна стария си джобен часовник.
Кабрило се замисли за страховития арсенал на борда на „Орегон“ и за мъжете и жените, обучени да боравят с оръжията.
— Жертвен тигър, приятелю, жертвен тигър.
На следващия ден „Орегон“ стигна до мястото, където според изчисленията на Марк Мърфи и Ерик Стоун щеше да е най-вероятно да привлекат пиратите. Хироши Кацуи се беше съгласил с условията на Кабрило. „Нужен е пират, за да хване пират. Успех“ — каза той и съобщи всичко, което консорциумът му знаеше за нападенията. Мърфи и Стоун анализираха информацията и намериха в атаките пренебрегвани досега прилики. Съпоставиха климатичните условия, фазите на луната, размера на корабите, товарителниците, броя на членовете на екипажа и десетина други фактора, за да открият в Японско море място, където беше най-вероятно пиратите да нападнат „Орегон“.
За кораба и товара беше създадена легенда, подкрепена в различни бази данни в случай, че пиратите избираха целите си по този начин. „Орегон“ уж прекарваше дървен материал и електроника от Пусан до Нигата, Япония, но привлекателното на борда му беше присъствието на един пътник, ексцентричен американец, който пишеше романи, докато обикаляше света с товарни кораби.
Ричард Хилдебранд наистина съществуваше и любовта му да работи в морето беше обилно документирана в медиите. В момента той пишеше следващия си бестселър на борда на един супертанкер, пътуващ от Ротердам за Персийския залив. Корпорацията се съмняваше дали пиратите ще проверят тази подробност. Благодарение на хонорарите си и от книгите си, и от Холивуд, Хилдебранд беше един от най- богатите писатели на света и привлекателна жертва за отвличане. Въпреки че пиратите все още не бяха опитвали такова нещо, Мърфи, Стоун и Хуан бяха на мнение, че похищението на Хилдебранд може да е логичната ескалация в престъпната дейност на бандитите.
За да не рискуват с откуп за заложника, Мърфи и Стоун бяха записали по-многоброен екипаж — 57 души, голям за стандартите на модерната търговия. Корабът щеше да е съблазнителна мишена и поради съответната сума за заплати в сейфа.
Палитрата на залеза от червени, розови и пурпурни багри беше по-зрелищна дори от пепелта, изхвърляна във въздуха от изригващ вулкан далеч на север на полуостров Камчатка. Кървавочервената луна хвърляше зловещи отблясъци върху спокойното море, звездите бяха избледнели до светли точки. Членовете на екипажа бяха на бойните станции. Джулия Хъксли и екипът й бяха готови в лазарета да лекуват всичко от охлузване до огнестрелни рани. Оръжията на кораба бяха заредени и чакаха в тайните си скривалища. Подобно на германските подводници от Първата световна война, плоскостите от двете страни на „Орегон“ можеха да се спускат: зад тях имаше 120-милиметрови оръдия като на танковете „Ейбрамс М–1А1“. На борда имаше и три 20-милиметрови контролирани с радар многоцевни картечници „Гатлинг“. Всяка изстрелваше по три хиляди куршума в минута. „Гатлинг“ беше предимно противоракетна система и можеше да сваля самолети. Канонадата срещу ватерлинията на всеки неброниран кораб би пробила достатъчно дупки, за да го изпрати на дъното.
„Орегон“ имаше и скрити картечници с термални и инфрачервени мерници, контролирани с дистанционно управление от стрелците в оперативния център. Единият от предните люкове можеше да изстреля четири ракети „Екзосет“, „Летяща риба“, кораб — кораб, а в друг трюм бяха скрити произведени в Русия ракети „Круз“ за атаки на сушата. Въпреки че беше подготвил почвата Корпорацията да се сдобие с американски военен хардуер, Лангстън Овърхолт от ЦРУ беше отказал да им осигури ракети и бе принудил Хуан да търси другаде. Овърхолт беше наложил вето и върху торпедата „Марк–48ADCAP“. Никоя друга държава на света не ги използваше, затова лесно можеше да бъдат проследени до Съединените щати. Торпедата в двете тръби на носа бяха купени с твърда валута от същия корумпиран руски адмирал, който беше осигурил ракетите „Круз“ и ги беше снабдил със сертификати за краен потребител на френските „Екзосет“.
Когато Кабрило влезе в оперативния център, наближаваше полунощ. Той огледа хората си на червеникавия блясък на бойните светлини и синкавото сияние на екраните.
Марк Мърфи и Ерик Стоун седяха пред работните си станции най-близо до предната преграда. Стоун беше дошъл в Корпорацията от флота, а Мърфи не беше служил в армията: младият гений беше получил докторска степен на двадесет години и преди да се присъедини към Корпорацията, беше работил в частната индустрия, където бе проектирал оръжия и оръжейни системи. Отначало Хуан се съмняваше в него и се опасяваше, че му липсва кураж и издръжливост, за да стане наемник. Всъщност се страхуваше, че Мърфи може да се окаже психопат, склонен към убийства, но изследванията и психологическият профил показаха, че Мърфи ще стане отговорен военен, ако хората около него са на същото високо интелектуално ниво. Хуан назначаваше само най-добрите и най-умните и Мърфи идеално се вместваше в тази категория, макар че никой не споделяше страстта му към пънк рока и карането на скейтборд.
Хали Казим следеше комуникациите, а Линда Рос наблюдаваше екраните на радара и сонара. До задната стена на оперативния център се намираха станциите за дистанционно управление на оръдията и уредите за контрол и координация на пожарите и пораженията. Останалите членове на екипажа също бяха на местата си. Някои бяха огнеборци, облечени, за да гасят пожари, други да се сражават като войници, а трети се грижеха оръдията да имат достатъчно муниции. Еди Зенг отговаряше за тактиката на бойците на борда, в случая за отблъскването на пиратското нашествие. Макс — говореше с Ерик по комуникационната връзка от машинното отделение — докладва, че двигателните системи на кораба са в готовност.
Всички бяха на работните си станции, защото Линда беше съобщила, че обектът на тридесет мили от „Орегон“ внезапно е променил курса си и се е отправил към тях. В света на морските операции номерът беше способността да постигнеш максимален ефект с минимални усилия. Отклонението с един-два градуса добавяше стотици мили към пътуването и струваше скъпо. Освен ако не беше възникнало аварийно положение, а ако се съдеше по мълчанието на радиостанциите, случаят не беше такъв, приближаващият се плавателен съд беше намислил нещо. И тъй като беше предупреден какво да очаква, екипажът на „Орегон“ знаеше какво предстои.
Кабрило зае мястото си на контролния пункт в средата на помещението и огледа високотехнологичната апаратура. Често си мислеше, че когато бе проектирал оперативния център, несъзнателно се беше повлиял от мостика на стария телевизионен сериал „Стар Трек“ — изцяло, до големия монитор с плосък екран над главите на Стоун и Мърфи. Но не оръжията, сензорите и компютрите правеха „Орегон“ такъв страховит противник, а хората в командната зала и онези, които ги поддържаха навсякъде в кораба. Това беше най- забележителното постижение на Хуан — набирането на най-добрия екип, който имаше удоволствието да познава, а не стоманата, електрониката и оръжията.
— Какво е положението? — подвикна той и се обърна към екраните на компютрите до стола си — мястото на Кърк, както го наричаше Мърфи.
— Обектът е ориентиран на нула–седемнадесет градуса и се приближава с двадесет възела. Разстоянието е двадесет и една мили — отвърна Линда Рос, без да отмества очи от екрана. Всички бяха облечени в черни бойни дрехи и на коланите им бяха закачени пистолети „ЗИГ Зауер“.
— Преценка?
— Приблизителни размери двайсет метра, едно витло. Движеше се с четири възела, сякаш се влачеше безцелно, преди да се насочи към нас. Прилича на риболовните траулери, които използват пиратите.
— Нещо по радиостанциите, Хали?
— Нищо от мишената. Чувам обичайното бъбрене на два товарни кораба извън обсега ни.
Кабрило се свърза с хангара на „Орегон“.
— Пилотът и хеликоптерът „Робинсън“ да са готови за излитане след пет минути — каза и натисна канала за целия кораб. — Говори председателят. Имаме мишена, която приближава към нас. Вероятно е пиратски плавателен съд. Хората на борда едва ли стоят много високо в хранителната верига, затова ни трябват пленници, а не трупове, ако ще обезглавяваме групировката. Не поемайте излишен риск, но ако трябва да избирате дали да ги убиете, или да ги заловите, опитайте се да ги хванете живи. Успех на всички.
