самолет през половината свят. Щом навлезе в афганистанското въздушно пространство, от Баграм излетя бомбардировач стелт „Ф–22 Раптър“. Минута по-късно самолетът „Фолкън“ на Корпорацията се отправи на юг, далеч от сирийците. Съединените щати контролираха всички радарни съоръжения, които следяха какво ще се случи. Не биваше да има доказателства за подмяната.
В едната от няколкото зони, където нямаше радарно покритие, Гундерсон Дребосъка, главният пилот на Корпорацията, започна да завива обратно и да се връща на север. Само че този път „Дасолт Фолкън“ не беше сам. Към него се присъедини бомбардировач Б–2 стелт от военновъздушната база „Уайтман“ в Мисури. Тъй като бомбардировачът беше по-голям от фолкъна и неуловим за радарите, Дребосъка летеше на петнайсет метра над крилото му. Никой базиран на земята радар не можеше да засече Б–2 и така самолетът на Корпорацията остана невидим, докато се приближаваха до самолета на Хурани.
Сирийският фолкън се движеше на максималната височина — дванайсет хиляди метра. Раптърът можеше да го свали лесно, но подбирането на подходящия момент беше от изключително важно значение. Когато Б–2 беше само на половин миля зад самолета на Хурани, раптърът изстреля две ракети AIM–120C AMRAAM.
Ако сирийският самолет имаше предупредителен радар, ракетите нямаше да се появят изневиделица. Но по-старият, произведен във Франция самолет нямаше такава система, така че двете ракети го поразиха без никакво предупреждение и той се превърна в огнено кълбо. Пилотът на Б–2 се отдалечи от фолкъна на Гундерсон Дребосъка. На тази височина всеки на земята, който видеше припламналото за момент огнено кълбо, щеше да го помисли за падаща звезда. А всеки, наблюдаващ радарен екран, щеше да забележи, че сирийският самолет за миг изчезва и се появява отново половин миля по-нататък на запад, като продължава по маршрута си. Най-много някой да предположи, че в системата е възникнала някаква неизправност… ако изобщо се замисли за случилото се.
И сега, след като Кабрило, Ханли и Казим благополучно бяха стъпили на борда на „Звездата на Азия“, им оставаше само да поставят бомбата, да избегнат разкриване, докато слязат от кораба, да се срещнат с Еди Зенг в миниподводницата, да се измъкнат незабелязано от най-добре охраняваното пристанище в Северна Корея и да стигнат до „Орегон“, преди някой да разбере, че на борда на „Звездата“ е станал саботаж.
Денят не беше типичен за членовете на Корпорацията, но не беше и чак толкова необикновен.
2
Крясък събуди Виктория Болинджър.
И също така спаси живота й.
Тори беше останала единствената жена на борда на научноизследователския кораб „Авалон“ на Кралското географско дружество, след като преди седмица съквартирантката й беше закарана в болница в Япония заради остър апендицит. Фактът, че каютата беше изцяло на нейно разположение, също допринесе за спасението й.
Плаваха от един месец — участваха в международна кампания да се състави пълна карта на теченията в Японско море. Районът беше малко изследван, защото Япония и Корея ожесточено бранеха риболовните си права и смятаха, че всяко сътрудничество може да ги изложи на риск.
За разлика от съквартирантката си, която беше донесла куфари, пълни с дрехи и лични вещи, Тори живееше почти спартански на кораба. С изключение на завивките на леглото, джинсите й за смяна и няколко тениски, сега каютата беше празна.
Крясъкът долетя от коридора. Крещеше мъж. В агония. След миг Тори чу изстрели от автоматични оръжия и още писъци.
Всички на „Авалон“ бяха предупредени, че в Японско море върлуват пирати. През последните два месеца бяха отвлекли четири кораба и бяха натоварили хората на спасителните лодки. Само петнадесет от сто седемдесет и двама бяха оцелели. Предишния ден имаше съобщение, че още един товарен кораб е изчезнал безследно. Поради заплахата от пирати на мостика имаше шкаф с оръжия, но двете ловджийски пушки и единственият пистолет не можеха да се сравнят с автоматите, покосяващи учените и моряците.
Инстинктът за самосъхранение на Виктория се задейства и тя скочи от леглото. Загуби две секунди в безсмислен избор. Нямаше къде да отиде. Пиратите бяха в коридора и стреляха в каютите. Щяха да я убият в мига, в който отвореше вратата. Не можеше да избяга и нямаше какво да използва като оръжие.
Светлината на пълната луна, проникваща през илюминатора, озаряваше празното легло срещу нея и й подсказа идея. Тя грабна одеялата и чаршафите и ги напъха под рамката, след това извади дрехите си от шкафа и остави вратата отворена, както вечно правеше съквартирантката й. Нямаше време да вземе тоалетните си принадлежности от банята. Вмъкна се под леглото, притисна се до стената и придърпа дрехите пред себе си.
Паниката замъгли съзнанието й. От сините й очи потекоха сълзи. Тя сподави риданието си… и в същия миг вратата на каютата се отвори. Лъч на фенерче проряза мрака и освети първо леглото на Джуди, после нейното, и се спря за секунда на двете празни шкафчета.
Виждаше краката на пирата. Беше с черни кубинки, черните му панталони бяха напъхани в тях. Пиратът отиде до малката баня, освети я с фенерчето, дръпна завесата и провери зад нея. Или не видя сапуна, шампоана и балсама за коса на Тори, или реши, че не са важни. Излезе и тресна вратата, очевидно убеден, че в каютата няма никого.
Виктория лежеше примряла. Най-после стрелбата в коридора утихна. На кораба имаше тридесет души. Повечето спяха в каютите си, защото нощем машинното отделение работеше на автопилот, само двама дежуриха на мостика. Каютата й беше една от последните в коридора и тя беше сигурна, че пиратите са приключили с екипажа.
С приятелите й.
Но ако искаше да се измъкне жива, не можеше да си позволи да мисли за тях. За колко време щяха да вземат плячката от „Авалон“? На борда нямаше много ценни неща. Скъпата апаратура и научните уреди бяха твърде обемисти. Подводните сонди не струваха нищо за хората извън научната общност. Имаше телевизори и компютри, но те едва ли си заслужаваха труда.
Въпреки това Тори прецени, че ще им трябва поне половин час, за да претърсят дългия четирийсет метра кораб, преди да отворят изпускателните клапани и да го пратят на дъното. Започна да отброява минутите по светещите точки на мъжкия ролекс, който носеше на китката си — позволи си да се вглъби в миниатюрната галактика от фосфоресциращи петънца, за да не изпадне в паника.
Само след петнадесет минути усети промяна в движението на „Авалон“. Нощта беше спокойна и корабът плаваше, като леко се поклащаше — обикновено успокояващо движение, което я приспиваше всяка вечер. Сега обаче люлеенето на „Авалон“ се промени, сякаш бе станал по-тежък.
Пиратите бяха отворили изпускателните клапани и го потапяха. Виктория се опита да намери логика в действията им, но безуспешно. Не беше възможно да са претърсили кораба толкова бързо. Защо напуснаха „Авалон“, без дори да го ограбят?
Не можеше да чака повече. Измъкна се изпод леглото и хукна към илюминатора. На хоризонта се виждаше нисък остров… но после разбра, че е огромен кораб. До него имаше друг, по-малък. Двата сякаш всеки момент щяха да се сблъскат, но това може би беше илюзия, дължаща се на лунната светлина. На преден план различи очертанията на кърмата и дирята на голяма надуваема лодка. Бръмченето на извънбордовия й мотор заглъхваше — тя се отдалечаваше от нападнатия океанографски кораб. Виктория си представи пиратите на нея и се ядоса.
Изскочи от каютата. В коридора нямаше трупове, но подът беше осеян с гилзи и във въздуха се носеше неприятна миризма на нещо химично. Тори се опита да не гледа кръвта, разплискана по стените. Знаеше, че в спасителната лодка „Зодиак“ до носа има костюми за оцеляване, затова не я беше грижа, че е само по тениска. Босите й крака шляпаха по металния под, тя тичаше, притиснала ръка до гърдите си, за да не подскачат.
Качи се по стълбите за главната палуба. Между нея и изхода имаше труп. Тя изхлипа. Мъжът лежеше по корем. Лъскавата хлъзгава кръв беше намокрила тъмната му риза и се процеждаше по палубата. Беше вторият машинист, жизнерадостният Джорди, чиито закачки беше започнала да насърчава. Сърце не й даде да го докосне. Локвата кръв й каза всичко, което беше необходимо да знае. Тори долепи гръб до студената стена и мина покрай трупа. Стигна до края на коридора и погледна през прозорчето на люка дали някой не е
