Остин огледа разбитата предна част и си припомни показанията на Райън. Беше казал, че двигателите полудели и престанали да се подчиняват на управлението. Нямаше начин да провери думите му, без да влезе в машинното отделение, но управляващата система бе по-лесна за оглед, тъй като отчасти бе външна. Управлението на съвременните кораби се осъществяваше от комбинация между електроника и хидравлика. Но все пак при всички компютри, GPS и автопилоти, основната концепция не се различаваше особено от онази по времето, когато Колумб вдигнал платна и отплавал да търси Индия. От единия край е щурвалът или румпелът. От другата — рулят. Завърташ кормилото и рулят също се завърта и насочва кораба в желаната посока.
Остин се зарея над кърмата, направи рязък завой и се спусна няколко метра надолу до високия колкото човек рул.
„Интересно“.
Рулят бе непокътнат, но нещо не беше наред. Към него бяха прикрепени две метални въжета, продължаваха от лопатата към двете страни на корпуса. Той проследи въжето покрай десния борд до една стоманена кутия, голяма горе-долу колкото куфар. Беше заварена за корпуса. От нея към трюма продължаваше електрически проводник.
„Още по-интересно“.
Заварката блестеше и изглеждаше съвсем нова. Той се върна до руля и проследи другото въже — то го отведе до точно такава кутия от другата страна. Остин вдигна фотоапарата и направи няколко снимки. Двете кутии бяха свързани с дебел колкото палец изолиран проводник. Друг проводник минаваше от кутията на лявата страна по заоблените очертания на корпуса до една точка, намирала се над ватерлинията преди потъването на кораба. На края му имаше плосък пластмасов диск с диаметър около 15 сантиметра. Остин изведнъж си даде сметка колко важно е това, което вижда.
„Май някой ви дължи извинение, господин Райън“.
Направи няколко снимки, изскубна диска с помощта на манипулаторите си и го постави в закрепената за костюма кутия. Остана още двадесетина минути и изучи всеки квадратен сантиметър на корпуса. Не откри други необичайни находки, включи вертикалните перки и започна да се издига към повърхността. Измъкна се от водолазния костюм, благодари на капитан Ларсен за помощта му и взе катера до Торсхавн.
В хотела извади картата от цифровия апарат, пъхна я в лаптопа и зареди подводните снимки. Разглежда висококачествените изображения, докато не ги запечата в паметта си, после се обади на Тери и я помоли да се видят в същото кафене. Отиде по-рано и когато тя пристигна, вече беше приготвил компютъра.
— Добри ли са новините, или лоши? — попита тя, докато сядаше.
— И от двете. — Остин побутна лаптопа към нея. — Реших една загадка, но се натъкнах на друга.
Тя впери поглед в екрана.
— И какво точно е това пред очите ми?
— Мисля, че е някакъв механизъм за преодоляване или заобикаляне на уредите за управление на мостика.
—
— До голяма степен.
Прехвърли няколко изображения, показващи под различен ъгъл запоените за корпуса кутии.
— Може би под тях се намират лостове, способни да управляват руля или да го застопорят. Виж тук. Електрическата връзка минава нагоре до приемник над ватерлинията. Някой би могъл да управлява кораба от разстояние.
— Прилича на поднос… — Тери се намръщи.
Остин бръкна в джоба си, измъкна пластмасовия диск и го тупна на масата.
— На подноса обаче няма чай и бисквитки. Това е антена, която може да се използва за приемане на сигнали.
Тери хвърли поглед към екрана, взе диска и го заразглежда.
— Това може да обясни проблемите на Маркъс с управлението. Ами неподдаващите се на изключване двигатели?
— Тук ме хващаш натясно — отвърна Остин. — Ако можеш да се вмъкнеш в трюма и да обърнеш машинното наопаки, може и да намериш механизъм, който би позволил дистанционно контролиране на скоростта на кораба.
— Познавам целия екипаж на „Морски страж“. Всички са абсолютно лоялни. — Тери вдигна предизвикателно брадичка, сякаш очакваше възражения. — Никой не би извършил такъв саботаж.
— Да съм обвинявал някого?
— Извинявай — каза тя. — Всъщност нищо чудно да е замесен някой от екипажа.
— Не е задължително. Ще задам въпроса, който задават на летищата. Някой друг да ви е приготвял багажа или да сте го оставяли без надзор?
— Значи
Остин кимна.
— Намерих проводник, водещ до вътрешността — вероятно е получавал захранване от самия кораб. За да го постави, някой би трябвало да е успял да влезе в кораба.
Тя се поколеба.
— Всъщност наскоро правиха малък ремонт на двигателите. Корабът беше на сух док четири дни на Шетландските острови.
— Кой извърши ремонта?
— Маркъс сигурно знае. Ще го питам.
— Може да се окаже важно. — Остин потупа екрана. — Това вероятно е картата на Райън за излизане от затвора. Съветвам те да се свържеш с един тип в моя хотел — казва се Бекер. Май играе някакви задкулисни мръсни игрички от страна на датските военноморски сили. Може и да е в състояние да помогне.
— Не разбирам. Защо им е на датчаните да помагат на Маркъс след всички отвратителни неща, които наговориха за него?
— Това е за публична консумация. Всъщност им се иска да изритат Райън по-надалеч от Фарьорските острови и да се уверят, че повече кракът му няма да стъпи тук. Не искат отново да става център на внимание, защото това може да подплаши компаниите, които смятат да инвестират на островите. Съжалявам, ако това обърква мъченическите му планове.
— Няма да отрека, че Маркъс се надяваше всичко това да стане причина за ликуване.
— Стратегията не е ли малко рискована? Ако натисне датчаните прекалено силно, може да ги принуди да го осъдят и да го тикнат в затвора. Не ми прилича на луда глава.
— Изобщо не е луда глава, но въпреки това ще поеме всеки пресметнат риск, ако реши, че залогът си заслужава. В конкретния случай би преценил вероятността да се окаже зад решетките срещу спирането на убийствата на китове.
Остин извади картата от компютъра и я подаде на Тери.
— Кажи на Бекер, че съм готов да свидетелствам и да потвърдя, че аз съм направил снимките. Ще проверя производителя на антената, но е възможно да е била сглобена от различни части — в такъв случай няма да разберем нищо от нея.
— Не зная как да ти се отблагодаря — каза Тери, докато ставаше.
— Обичайната ми тарифа е приемане на покана за вечеря.
— За мен ще е повече от удоволствие… — Тя спря и погледна някъде над рамото му. — Познаваш ли онзи човек? От известно време не откъсва очи от теб.
Остин се обърна. Един оплешивяващ мъж с малко конска челюст, на възраст около шейсетте, тъкмо идваше към масата им.
— Ако не греша, вие сте Кърт Остин от НАМПД — каза високо мъжът.
Остин стана и протегна ръка.
— Професор Йоргенсен, радвам се да ви видя. Не сме се срещали цели три години.
— Всъщност четири, откакто работихме по онзи проект в Юкатан. Каква чудесна изненада! Разбрах от новините за чудодейната спасителна операция, но реших, че вече сте напуснали островите.
