— Не. Един мой приятел, Сен Жулиен Перлмутер. Настоя лично да сготви. Ще ви запозная по-късно.
Тя отпи от шампанското и изведнъж се навъси.
— Извинявай, но непрекъснато се сещам за доктор Баркър и чудовищата му. Струва ми се като кошмар.
— Иска ми се да беше просто лош сън. Баркър и приятелчетата му си бяха съвсем истински. Както и франкенрибите.
— Какъв странен и ужасен човек! Никога няма да разберем как такъв блестящ ум може да се превърне в такова зло.
— Още по-изумително е, като имаш предвид, че според всички сведения прародителят му е бил съвсем почтено човешко същество. Първият Фредерик Баркър е виждал, че ескимосите измират от глад, и се е опитал да накара останалите китоловци да спрат да избиват моржовете.
— Сигурно гените му са се объркали през поколенията.
— Добави към генетичната попара малко божествен синдром и ще получиш побъркан учен, смятащ се за персонификация на зъл дух.
— Ама че ирония — каза тя след кратък размисъл. — Баркър е продукт на повредени гени. И е използвал в лабораторията си абсолютно същия процес, за да създаде чудовища от съвсем нормални риби. Тръпки ме побиват, когато си помисля за нещастните обезобразени създания. — В очите й се появи безпокойство. — Това наистина е краят на целия този безумен проект, нали?
Остин кимна.
— Баркър е бил истински гений. Не е оставил никакви записки. Пазил е бележките за генетичните си бърникания в главата си. Познанията му умряха с него.
— Но това няма да попречи на някой друг също така блестящ гений да повтори труда му.
— Няма. Но вратичките в закона скоро ще бъдат затворени. Генетично модифицираната риба ще бъде забранена в Щатите. Европейците също са твърдо решени, че никога няма да допуснат в менюто им да се появи франкенриба с картофки. А при липсата на пазар няма да има стимул.
— Какво стана с останалите от племето киолая?
— Арестувани, мъртви — или се крият. Без камшика на Баркър, който да ги събере във фанатична тълпа, вече не бих ги нарекъл заплаха. Холдингите на Баркър се разпадат. Вълците разкъсват огромната му корпорация на парчета. А сега нека аз те попитам нещо. Какви са бъдещите ти намерения за SOS?
— Разделяме се. Реших, че командоските им набези не са в моя стил. Предложиха ми място на съветник по околната среда в екипа на сенатор Греъм.
— Радвам се, че ще се засичаме.
Келнерът донесе на масата черен телефон.
— Господин Дзавала желае да разговаря с вас.
— Съжалявам за прекъсването на вечерята — разнесе се в слушалката гласът на Джо. — Реших, че трябва да знаеш. Скоро ще започнем подхода.
— Благодаря за информацията. Колко ни остава?
— Достатъчно за един много дълъг танц.
Остин се усмихна и затвори.
— Джо се обади от контролната кабина. Скоро ще кацнем.
Тери се загледа през големия прозорец към килима светлини долу.
— Прекрасно е. Никога няма да забравя тази вечер. Но би ли ми казал как успя да уредиш цял цепелин за една вечеря?
— Наложи се да използвам малко връзки. Германците нямат търпение да си върнат първия въздушен кораб, кацнал на Северния полюс. Когато чух, че цепелинът ще лети от Канада до Вашингтон, предложих услугите на опитен пилот и в замяна на това резервирах трапезния салон за няколко часа. Струва ми се, че само така можем да вечеряме необезпокоявани. — Остин си погледна часовника. — Пилотът каза, че имаме време за един танц.
— С най-голямо удоволствие.
Станаха, Остин й подаде ръка и двамата излязоха на приглушено осветения дансинг. Остин включи уредбата и от колоните се разнесе меката музика на Глен Милър.
— Мисля, че можем да послушаме и малко по-съвременна музика.
Тери се взираше през прозореца към светлините на огромния мегаполис на Източното крайбрежие. Обърна се към него.
— Благодаря ти за изключителната вечер.
— Тя още не е свършила. След като кацнем, ще пием по едно у нас. Кой знае накъде ще ни отведе вечерта?
— О, зная
Остин я прегърна, вдиша аромата на парфюма й и двамата затанцуваха сред звездите.
Информация за текста
© 2003 Клайв Къслър
© 2003 Пол Кемпрекос
© 2006 Венцислав Божилов, превод от английски
Clive Cussler, Paul Kemprecos
White Death, 2003
Сканиране и редакция: ultimat, 2009
Разпознаване и редакция: ti6anko, 2009
Издание:
Клайв Къслър, Пол Кемпрекос. Бяла смърт
ИК „Бард“, София 2006
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 954-585-702-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14804]
Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00
1
Национална академия за морско и подводно дело.
2
Виновен съм (лат.). — Б.пр.
3
Козодой (англ.) — Б.пр.
4
По филма на Стенли Кубрик Dr. Strangelove or How I Learned to stop worryng and love the bomb („Д-р Стрейнджлав, или как се научих да не се страхувам и да обичам бомбата“). — Б.пр.
