Скоро се издигнаха над облаците и Калиш изостави опитите си да се ориентира. Оставаше му да се надява, че новият му работодател е помислил за всичко. Освен едно — неплатената такса за телефона за последните три месеца. Само да не го изключат…
Така и не усети кога е заспал. Като се събуди, часовникът му беше спрял. Разтри очи, погледна през илюминатора — ято метли тъкмо изпреварваше самолета. Зад всяка от тях се виждаше реактивна следа, но чудно: прическите на възрастните дами, които ги бяха възседнали изобщо не се развяваха от вятъра.
Потресен до дъното на душата си, Калиш не се стърпя и разбута стареца.
— А, да. Вещиците отиват на годишното събрание във Висшия Магьоснически Институт.
— М-м-ъ — вероятно потвърди пилотът. От устата му едва се подаваше парченце от пурата. Може и да не беше същата.
— Да, разбирам — промълви с половин уста Калиш, колкото да не изглежда пълен профан.
Още преди перките да спрат, до самолета изскърца със спирачките си открит спортен автомобил, боядисан в агресивно оранжево. От него изскочи мъж на средна възраст с посивели коси и разкошни къдрави бакембарди. Закръгленото бирено коремче пречеше на двуредното му сако от туид да се закопчее. На вратовръзката му беше кацнал жълто-зелен копринен папагал.
Мъжът разпери ръце и с делова крачка се запъти към Калиш, прегърна го фамилиарно и го завлече в колата.
— Вече сте сред свои. Аз съм Гатун, гранд-юнак. Как пътувахте?
— Добре, но…
— Всичко е под контрол. Първо отиваме в Административното управление да те регистрираме. После ще те настаним — Клубът ти отпуска персонален дворец с кула на седем етажа.
Гумите свиреха по завоите, зелена пръст хвърчеше из канавките.
Калиш беше сериозно заинтригуван — доколкото разбираше, току що му обещаха самостоятелно жилище.
— А кога ще започна работа?
Гатун се разсмя от сърце чак до върха на коремчето си.
— Работата не е вълк да избяга.
— Искаш да кажеш — не е заек да избяга.
— Искам да кажа точно каквото казах. Ако Червената Шапчица не го изяде скоро, имам предвид вълка, може и да успееш да се запознаеш с него. Откакто Заекът го наби, решихме да променим пословицата.
Калиш се накани да похвали шегата, но в този момент пристигнаха в Управлението. То изглеждаше като мрачен средновековен замък, обкръжен от високи зидове с бойници по тях.
— Стилно — изрази възхищението си Калиш, обаче другият не го слушаше.
— Слизайте и леко с вратата.
Преди да се запътят към входа Гатун огледа критично предницата на колата, извади от горното джобче на сакото си наситено бяла кърпичка и върна блясъка на никелираните части.
Подвижният мост беше спуснат, но на портата ги чакаше изненада — голям ръждив катинар, обрасъл с мъх и лишеи. Гранд-юнакът дори се изплю през зъби от досада.
— Тези пак са си намерили повод да не работят.
Като човек с повече опит в четенето на обяви, Калиш пръв откри заповедта, резолирана лично от главния магьосник:
„Задължава се целият персонал на администрацията да присъствува на погребението на Кашчей Безсмъртни, починал скоропостижно от:
(1) инсулт
(2) инфаркт
(3) язва на дванадесетопрастника
(4) спукване на апендисита
(5) други
(излишното се зачерква).
Същото ще се състои 13 часа на Плешивото плато.
За улеснение на персонала един час по-рано времето ще бъде спряно“.
— Да не си губим времето. Тези от Администрацията нямат фантазия да измислят една болест, от която наистина си заслужава да умреш, обаче могат да сменят графика без да предупреждават. До оня ден Кашчей умираше само в сряда и петък, а сега — във вторник и четвъртък. Отиваме да те настаним.
— А кой е Кашчей и какъв е този Главен магьосник?
— А, остави ги.
— Все пак какво ще стане с моята работа?
— Стига си се правил на съзнателен. Довечера сме на бар.
Тук нервите на Калиш се спукаха по всички шевове едновременно.
— Какъв бар, по дяволите! Каква ще е тази работа? И какви са тези двор…
Още преди да е свършил, земята се отвори за да пропусне два дявола. С рога, опашки и дипломатически куфарчета.
— На вашите услуги, сър!
— Погрешно повикване, господа. — Намеси се Гатун.
— Всяко повикване се заплаща, господине!
Гранд-юнакът небрежно им подхвърли два сребърника. Миг по-късно земята се затвори зад слугите сатанински.
В ръката си Калиш откри визитна картичка със заоблени краища. На фона на големи розови букви „АД“ беше написано: „Акционерно дружество «Луцифер и сие». Юридическа консултация и посреднически услуги“.
— Мисля, че наистина имам нужда от почивка — каза Калиш и бавно се отпусна на земята.
Гатун го довлече до колата и се зае да го успокоява.
— Нищо, моето момче. Тук такива неща се случват под път и над път. — И му заши няколко освежителни шамара. — По много пъти на ден. — Последва още по-освежителна серия.
— Вече се чувствувам значително по-добре — изстена Калиш и за доказателство върна последната плесница на Гатун.
— Да, момче, ти бързо ще се издигнеш в Юначеството.
Двамата изобщо не обърнаха внимание на странната заобленост в крайпътните храсти. Тя, обаче не ги изпусна от поглед докато не се скриха зад завоя. Тогава извади от самото дъно на пазарската си чанта радиотелефон.
— Ало, „Мамче-1“, тук пост 14. Току що потеглиха в посока към жилищния комплекс „Замъците“. Говореха, че довечера ще ходят на бар. Край.
— А-у-у! Трябва да вземем спешни мерки преди да са го опошлили и този! Край.
През това време Гатун подробно и с апломб обясняваше на Калиш къде и защо е попаднал:
— … напоследък членската маса на клуба съществено намаля. Пуснахме обявата, защото останахме без младши юнак. Срамота е, но няма да скрия — предшественикът ти се оказа морално неустойчив. Говори се, че са го видели да пие с триглавия змей. Какво падение!
— Да, наистина.
— Осигуряваме ти отлични условия за живот: в клуба има сауна, игрище за голф, плувен басейн, самодеен колектив за хорови песни в прослава на Юначеството. Е, ще трябва да свършваш и по някое добро дело, колкото да си оправдаваш заплатата.
— А магиите истински ли са?
— Е — махна неопределено с ръка гранд-юнакът.
На сутринта затвориха бара. През цялото време Калиш се държа доста дървено, докато Гатун дълго се сбогува със симпатичните сервитьорки.
Късно след обед късметът им проработи повече — успяха да се качат на третия етаж и даже влязоха в приемната на административния магьосник. Иззад бюрото се надигна да ги поздрави кръшна секретарка.
