Двойна заплаха

Ала не си направи труда да продължи да ме дразни или изпитва, а отново замахна към мен. Отскочих и той не ме улучи, разминах се на сантиметър.

Лицето на Антъни беше напрегнато, вените му пулсираха, но очите му блестяха закачливо. Явно си играеше с мен. Дали нарочно не ме улучи? За да удължи забавлението?

— Виждам великия Алекс Крос — присмя се той. — Жалко, че нямаме публика.

— О, но вие имате. Този път аз съм вашата публика, ВПУ — прозвуча някакъв глас.

И двамата се извърнахме — и видяхме Кайл Крейг.

123.

Гласът на Кайл звучеше възбудено, почти радостно. Но на какво се радваше? Да ни види? Или да бъде видян?

— Каква приятна гледка за мен! Великият ВПУ, и то срещу великия Алекс Крос. Най-после един срещу друг в дуел на живот и смърт. И то с кухненски ножове. Какво не бих платил, за да видя това. Но, хей, сега дори не се налага да плащам. Защото съм тук, нали?

ВПУ вдигна ножа си и зае предизвикателна поза, но продължи да поглежда към Кайл.

— Какво търсиш тук? — попита.

— Възхищавам се на работата ти, разбира се — отвърна Кайл. Изглеждаше съвсем искрен. — Също както всеки един от верните ти почитатели, ако можеше да присъства. Щяха да се подредят на опашка по цялата улица, за да видят това зрелище. Не съм спирал да те следя. След срещата ни пред къщата на Крос.

— Смяташ, че не схващам сарказма ти ли? — озъби се ВПУ.

— Пази си силите. И внимавай сега с доктор Крос. Не го изпускай от очи. Ако има възможност, ще ти пререже гърлото. Той е много потаен и ловък.

— Не може да ме нарани — заяви ВПУ равнодушно. — Не е достоен съперник за мен. Както и ти.

— О, мили мой — въздъхна Кайл. — Сега поряза и мен, образно казано.

Не казах нищо нито на единия, нито на другия. Само дебнех да се открие някаква пролука. Не ме биваше кой знае колко с ножовете, но бях чевръст в краката. Може би това щеше да ми помогне, да ме спаси по някакъв начин. Но заради появата на Кайл противниците ми бяха станали двама. Как се бе добрал дотук? И каква бе връзката му с ВПУ? И дали току-що не се бе променила?

— Той е концентриран върху схватката, а ти не си — посъветва Кайл ВПУ, както би направил един опитен треньор от страничната линия на игрището. — Тъкмо това се опитвам да ти изтъкна. Обърни сериозно внимание на съвета ми.

ВПУ отново впери поглед в мен.

— Добре тогава. Хайде да приключваме с Крос. В твоя чест.

В твоя чест? Какво означаваше това? После той отново замахна с ножа, но пропусна. Само че този път беше сериозен. Последва още един бърз замах и ме поряза по ръката. Кръвта опръска ризата ми и покапа по паважа.

— Това вече е по-добре, ВПУ — поздрави го Кайл с гърлен глас. — Продължавай в същия дух! Размажи го! Убий копелето!

ВПУ започна да диша по-тежко, през устата си. Може би това щеше да се окаже предимство за мен? Заобиколих го отляво, а после смених посоката. Никаква логика, само чист инстинкт.

Отскочих на другата страна, когато той отново се хвърли към мен. Не улучи! Налетях към него и пронизах ръката му. От раната шурна кръв. Долна игра, кървави ножове.

Кайл ни аплодира. Запляска бавно с ръце, много бавно, но без окуражителни възгласи.

Отново описах кръг, но този път бях по-бърз. Сменях рязко посоките. После връхлетях изневиделица откъм другата страна.

ВПУ изрева внезапно с плътен глас и опита да спре удара ми. Завъртях се наляво и за секунда оголих гърба си. Ала той бе устремен в другата посока. Което означаваше… Продължих да се въртя до затварянето на кръга. Тогава протегнах десния си крак и забих ножа си под мишницата му. Острието прониза плътта, мускула. И накрая се заби в гръдния му кош.

Стенанието на противника ми прозвуча толкова силно, колкото ревът му само преди секунда.

— Ти, глупав кучи син!

После се свлече долу и остана проснат по гръб, с широко разтворени очи, вперени в нищото. Извърнах се от ВПУ и се вгледах в Кайл.

Аз имах нож.

Той имаше револвер.

— Не беше кой знае какъв противник, нали? — ухили се Кайл.

124.

Продължи да говори, сякаш бе развълнуван да ме види. Може би аз съм бил този, когото е следял.

— Бях много наранен, че не дойде пак да ме посетиш във Флорънс, Алекс. Нямаш представа какво ми беше. Да те тикнат в една ужасно тясна килия и да те държат там по двадесет и три часа в денонощието. Това е нечовешко и не води до нищо добро. Говоря сериозно. Може би ще заснема дълбоко вълнуващ филм като „Неудобната истина“ или „Пътят към Гуантанамо“. Със заглавие „Никога да не видиш слънцето“. Ще се върти във всички киносалони по Източното крайбрежие. Ще спечеля на своя страна милосърдните сърца, кървящи от състрадание към ближния.

— Ти уби много хора, Кайл. Откакто си на свобода, не си престанал да убиваш. Колко са този път труповете?

Кайл вдигна рамене безучастно, сетне лицето му се сгърчи в гримаса. Не беше толкова добър актьор като Антъни, а само по-изкусен убиец.

— Честно казано, не съм си правил труда да ги броя. Разбира се, не бива да пропускам мама. Или и това е било само халюцинация?

— Не, заклал си майка си.

— Заклал съм я, така ли? Звучи прекалено грубо. Всъщност не си спомням много за това. Навярно не съм бил на себе си от гняв. Можеш ли да ми припомниш някои кървави подробности? Искам да ги чуя от теб, доктор Крос.

— Това част ли е от всичко останало, Кайл? Търсиш психологическата връзка?

— Би могло. Никога не съм се замислял за това по този начин.

За момент се взрях мълчаливо в мъжа. Той беше невероятно зъл, без капка съвест. Чудех се как са рефлексите му напоследък. Изглеждаше достатъчно уверен с оръжие в ръка. А и защо да не бъде? Какво му пречи да ме застреля сега?

— Коленичи на земята, Алекс. За по-сигурно. Цялото онова обучение в Куонтико може да ми изиграе лоша шега.

Останах прав, отказвайки да му се подчиня.

Кайл вдигна пистолета си, насочи го право в мен и зачака.

— Казах: коленичи. Все още има шанс да не те убия. Може би искам да имам публика за това, което ще последва.

Това привлече вниманието ми. Публика?

— Какво си намислил, Кайл? И каква роля си играл за ВПУ и партньорката му?

Той се усмихна и сякаш се замисли, преди да формулира отговора си.

— Интересни въпроси. Ако ти отвърна, то ще е, защото няма да си наоколо, за да видиш, или защото искам да очакваш клането, както се изрази ти, нали така беше? На колене! Това е последното предупреждение, Алекс.

Леко прегънах колене, а после се отпуснах на тях на земята. Нямах избор. Кайл мразеше да не му се подчиняват. Това го знаех със сигурност.