Друз.
Силон чак примигна, което беше непривично за един марс.
— След като вече си бил едил? — не разбираше той. — Редно би било да се целиш направо към преторството.
— Което бих могъл да сторя още сега — съгласи се невъзмутимо приятелят му.
— Тогава защо?
— Напротив, точно това смятам да направя. Търпеливо изчаквах, сгодния момент, Квинт Попедий, боговете ми са свидетели, че съм търпелив човек! Трябва да се действа, докато хората все още добре си спомнят събитията около
— Не ще и съмнение, че ще бъде голяма сензация — изду бузи Силон. — Но не мисля, че това ще ти помогне особено за крайния успех. По-добре ще е да се кандидатираш за претор, сега, когато ти е времето, а две години по-късно да се състезаваш и за консулското място.
— Консулският стол не е за мен — възрази му решително Друз. — Законите, които смятам да прокарам, трябва да минат през плебейското събрание, затова аз самият трябва да бъда избран за народен трибун. Ако опитам да внеса законопроектите си в качеството си на консул, трибуните веднага ще му наложат вето. Но ако сам стана трибун, ще държа колегите си много по-изкъсо, отколкото би си го позволил един консул. А понеже сам ще се ползвам с правото на вето, на свой ред ще мога да сложа прът в колелата на всеки консул. В крайна сметка ще имам възможност да се пазаря. Навремето Гай Гракх се е хвалел, че е съумял да използва положението си на трибун по-добре от всеки друг, но имаш думата ми, Квинт Попедий, че и неговото няма да струва нищо в сравнение с делата, които аз ще извърша. Вече съм в зряла възраст, имам опит, имам клиентела и обществено влияние. А най-вече разполагам с цяла законодателна програма, която се занимава с много повече въпроси от този за всеобщото гражданство. Имам амбициите коренно да променя обществените порядки в Рим.
— Нека Великата змия, която ни дарява със светлина, бди над теб и ръководи делата ти, Марк Ливий — рече Силон. — Друго не знам какво да ти кажа.
Непоколебимостта в очите на приятеля му и поведението му ясно подсказваха, че той искрено вярва на думите си.
— Квинт Попедий, крайно време е. Не мога да се примиря с мисълта, че някой ден Рим и Италия ще започнат война — нещо, което, подозирам, ти и приятелите ти готвите от години. Ако наистина тръгнете по пътя на противопоставянето, ще изгубите. Ще изгуби и Рим, нищо че ще излезе краен победител от двубоя. Никога досега Рим не е губил война, приятелю. Битки — да. И нищо чудно, ако избухне война, в началото превесът да е на страната на Италия, най-малкото, защото римляните и не предполагат какви са истинските й възможности. Но войната ще бъде спечелена от Рим, защото Рим печели винаги! С тази разлика, че това ще бъде една твърде скъпа победа. Да се замислим само за икономическите последици. Знаеш не по-зле от мен древната истина, че не трябва никога да водиш война на собствена земя — нека враговете ти усетят тежестта й на гърба си.
Друз се пресегна през писалището и сграбчи Силон за ръката.
— Вслушай се в думите ми, Квинт Попедий, нека нещата бъдат такива, каквито аз ги виждам! Нека вървим по пътя на мира и на здравия разум. Само така можем да постигнем нещо.
Силон му кимна в знак на съгласие — не от любезност, а напълно искрено, което личеше от прямия му поглед.
— Скъпи Марк Ливий, можеш да разчиташ на пълната ми подкрепа във всички свои начинания! Превърни намеренията си в дела! Това, че лично аз не виждам как ще успееш, не бива да те тревожи излишно. Навярно ще е нужно някой с твоето обществено положение да постави веднъж завинаги въпроса на дневен ред, иначе никой в Италия няма да знае с увереност до каква степен римляните са против разпространението на гражданството из Италия. Време е да си призная, че цялата онази работа с подправянето на преброителните списъци беше пълна глупост. Не мисля дори, че някой от нас е вярвал особено в успеха, целта беше по-скоро римският Сенат и народ най-сетне да разберат какви са настроенията сред съседните им народи. Но за голямо съжаление вместо крачка напред, направихме две назад. Същото може да се каже и за вас, римляните. Затова постъпи, както смяташ за добре! Италия ще стори всичко по силите си, за да ти помогне. Имаш тържественото ми обещание за това.
— Добре ще е, ако цяла Италия влезе един ден в моята лична клиентела — подметна като на шега Друз и сам се засмя на думите си. — Веднъж само да дам пълни граждански права на италийците, всеки един от тях би трябвало да се чувства обвързан в клиентни отношения с мен, неговия благодетел. А щом разполагам с гласовете на цяла Италия, то тогава никой в Рим не би могъл думичка да ми каже!
— Разбира се, Марк Ливий — рече Силон. — Цяла Италия
Друз присви устни, за да не издаде радостните чувства, които го обзеха отвътре.
— Звучи добре, но не виждам на практика как би могло да стане.
— Ами много лесно! — възрази му Силон. — Необходимо е само аз, Гай Папий Мутил и останалите, които са застанали начело на народите си, да убедят съплеменниците си да положат клетва пред теб. Всеки италиец ще се закълне, че ако успееш да го дариш с римско гражданство, ще ти е верен до гроб.
Загледа учудено приятеля си, сякаш не можеше да проумее думите му.
— Клетва ли казваш? Но дали италийците биха положили такава клетва?
— Ще я положат, но при единственото условие тя да засяга тях самите, а не децата и внуците им — увери го той.
— На мен децата не ми трябват — замисли се Друз. — Нужно ми е няколко години време и масова подкрепа сред народа. Доколкото разбирам, мога да разчитам и на едното, и на другото!
Цяла Италия — негова клиентела! Това беше мечтата, която неизменно бе спохождала всеки римски благородник — да разполага с цели легиони от лични клиенти. Станеше ли наистина така, че цяла Италия да се признае за негова клиентела, повече нищо не можеше да му попречи.
— Клетвата ще я получиш, когато му дойде времето, Марк Ливий — прекъсна му мислите Силон. — Напълно си прав да желаеш всички италийци за свои клиенти, защото всеобщото римско гражданство ще е само едно начало. — Той се засмя високо, гърлено. — Какъв триумф! Човек да стане пръв сред римляните, не — пръв сред всички италийци, и то единствено по волята и с помощта на хора, които до този момент нямат каквото и да е влияние над обществения живот в Рим. — Издърпа ръката си от пръстите на приятеля си. — А сега ми кажи как смяташ да успееш.
Но на Друз вече му беше трудно да се съсредоточи; беше обсебен от една-единствена мисъл — цяла Италия да бъде негова клиентела.
Но как да го постигне?