— Нима съм отроче на аристократ, Бейлис?
— Така пише във вестника, сър.
— Човек се учи, докато е жив. Продължавай.
Икономът отново понечи да се изкашля, но навреме се усети и със задавен глас прочете:
Младежът потръпна, сякаш го бяха ударили:
— Бейлис, сигурно отново демонстрираш странното си чувство за хумор. Всичко това не е написано във вестника, нали?
— Напротив, има го черно на бяло, при това написано с огромни букви.
Джими изстена. Успя да възвърне самообладанието си и едва чуто заговори:
— Приятелю, ще ти дам съвет, дето може да ти послужи, когато пораснеш. Никога не се движи в компанията на репортери. Едва сега си спомних всичко. Подбуждан от искрена симпатия, снощи поканих на вечеря в клуба младока Бил Блейк от „Сън“. Ето как ми се отплаща за добрината. Навярно си въобразява, че е много духовито. Вестникарските репортери са подли негодници, Бейлис.
— Да продължавам ли, сър?
— Разбира се. Искам да науча всичко.
Бейлис отново се захвана с вестника. Беше от хората, които независимо дали става въпрос за дописка за убийство или пък за забавен анекдот, четат с гробовен глас, който навява на слушателя мисли за ужаси и трагедии. Когато се случваше да чете неделната проповед в църквата (той бе сред най-влиятелните и уважавани членове на паството), децата пребледняваха и се сгушваха в прегръдките на майките си. Зачете статията на „младока“ Блейк с още по-печален тон, отколкото му беше обичай. Случилото се живо го интересуваше, поради което този път надмина себе си.
„В ранните утринни часове, когато милионите ни читатели са се наслаждавали на възстановяващ мозъчните клетки сън, необходим им, за да оценят достойнствата на «Дейли Сън», четейки го по време на закуска, в клуб «Шестстотин» на Риджънт Стрийт се състоя един от най-интересните боксови мачове на сезона. След три крайно оспорвани рунда Джеймс Б. Крокър, известен американски боксьор, успя да надиграе лорд Пърси Уипъл, който е син на херцога на Дивайз и е известен с прякора «Гордостта на добрата стара Англия». За пореден път бяха демонстрирани предимствата на американската боксова школа.
Пърси Големия юмрук има добро сърце, но Джими Тайфуна е майстор на силните удари. Скандалът помежду им се е развихрил заради маса, за която всеки от гладиаторите твърдял, че е запазил по телефона.“
— Точно така си беше — замислено промърмори Джими. — Някакъв противен, русоляв индивид се опита да ми вземе масата. Като се убедих, че не ще му повлияя с любезни маниери, го фраснах. Подозирам, че не съм бил на себе си. Смътно си спомням за бурен банкет в „Емпайър“, на който съм присъствал малко преди да отида в клуба и който вероятно е нарушил самообладанието ми. Продължавай, Бейлис.
„От дума на дума двамата се скарали, Джими Тайфуна халосал Пърси Големия юмрук право в мутрата, както биха се изразили нашите необразовани и недодялани предци, и прозвучал гонгът, обозначаващ началото на
И двамата състезатели излязоха на ринга с очевидно желание за победа; личеше си, че са под влияние на големи количества алкохол. Пърси Юмрука опита десен прав, който улучи сервитьора. Джими Тайфуна опита серия от бързи удари, които не улучиха съперника му. Действаха предпазливо, защото движенията им се затрудняваха от оспорваната маса помежду им — факт, който до този момент и двамата не осъзнаваха. Някакъв посетител, който явно беше на страната на нашия съотечественик, се досети да отстрани препятствието и Пърси нанесе два удара на противника, без онзи да успее да му отвърне. Така Големия юмрук спечели с минимална преднина първия рунд.
Тайфуна връхлетя откъм своя ъгъл, сграбчи за ризата Юмрука и заби дясно кроше в долната му челюст. Пърси замахна напосоки и събори бутилката шампанско, поставена на съседната маса. Последва бърза размяна на удари, но рундът беше спечелен от Тайфуна.
Пърси беше доста пасивен, имаше вид на спортист, прекалил с тренировките. Тайфуна се възползва и го заобработва с две ръце. Големия Юмрук се вкопчи в него, но американецът се изтръгна от «прегръдката» му, прецени разстоянието, нанесе съкрушителен удар и нокаутира съперника си.
След мача Тайфуна заяви пред нашия репортер:
Бейлис престана да чете и в дневната се възцари тишина.
— Това ли е всичко? — обади се младежът.
— Да, сър.
— Мисля, че е предостатъчно.
— Имате право, сър.
— Знаеш ли, приятелю — замислено каза Джими и се намести по-удобно на канапето, — животът е много странен, да не кажа шантав. Никога не знаеш какво те дебне зад ъгъла. Денят ти започва прекрасно, а до вечерта всичко се скапва. Каква е причината, Бейлис?
— Нямам представа, сър.
— Погледни какво се случи с мен. Излизам с намерението да изкарам приятна вечер, без да сторя зло никому, а се прибирам облян със синята кръв на един аристократ… А сега е време да поговорим сериозно. Мислиш ли, че милейди Заварената ми майка е прочела описанието на боксовия мач?
— Предполагам, че не, господин Джеймс.
— На какво се основават тези тъй утешителни думи?
— Госпожа Крокър не чете булевардните вестници, сър.
— Имаш право. Забравил бях, че това е под достойнството й. От друга страна, съществува реална опасност да научи от други източници за незначителния инцидент. Смятам за най-благоразумно да не й се мяркам пред очите, за да не ме подложи на разпит. Тази сутрин не съм във форма. Главоболието сякаш започва от стъпалата ми и все повече се усилва. Къде е милейди?
— Госпожа Крокър е в стаята си, сър. Нареди незабавно да докарат колата. Доколкото ми е известно, господарката възнамерява да се разходи из парка преди обяд.
— Навън ли ще обядва?
— Да, господин Джеймс.
— Следователно ако последвам хитрата тактика на щрауса, който заравя главата си в пясъка, докато опасността отмине, ще успея да отложа неприятния разговор. Ако госпожата те попита за мен, изпъчи се и смело отговори, че съм излязъл, без да те уведомя къде отивам. Мога ли да разчитам на доброжелателния ти неутралитет, приятелю?
