размишляваш ли понякога върху живота?
— В отделни случаи, сър, през свободното си време.
— И как го намираш? Доста бръмнат на места, не ти ли си струва?
— Би могло да се опише и по този начин, сър.
— Струва ти се, че еди-кое си е така и така, докато то всъщност изобщо не е така и така. Схващаш ли мисълта ми?
— Не напълно, сър.
— Добре, да вземем един прост пример. На пръв поглед Мейдън Егсфорд даваше всички признаци на един тих безбурен пристан. Дотук съгласен ли си?
— Да, сър.
— Спокоен райски кът с китни дворчета и румени селяци накъдето се обърнеш. А после изведнъж смъкна фалшивите си мустаци и брада и отдолу се оказа същинска преизподня. За да намерим мир и покой, трябваше да дойдем чак в Ню Йорк и ето че тук ги гребем с пълни шепи. Животът се носи гладко и нищо не се случва. Да са ни ограбили насред улицата?
— Не, сър.
— Да ни е застреляла младежка банда?
— Не, сър.
— Ето на. Не, сър. Плуваме си като бъбречета в лой. И ще ти кажа защо. Защото тук няма лели. И най- вече защото сме на три хиляди мили от госпожа Далия Травърс от Бринкли Малър, Маркет Снодзбъри, Устършир. Не ме разбирай погрешно, Джийвс. Аз обичам старата плът и кръв. На практика дори я обожавам. Никой не може да каже, че е скучал в нейната компания. Но моралният й облик куца. Тя не прави разлика между онова, което е по Хойл и онова, което не е по Хойл (Тоест „както трябва“, „по всички правила“. Популярен израз по името на Е. Хойл, автор на книгата „Наставления за играта вист“, изд. 1742 г. — Б. пр.). Когато ще предприема нещо, не се пита: „А дали Емили Поуст (Американска писателка и журналистка, известна със статиите си на тема етикет и добри маниери. Авторка на книгата «Етикет» (1922 г.), претърпяла множество преиздания. — Б. пр.) би одобрила това?“, а пердаши направо през просото, както в случая с котката. Знаеш ли откъде идва цялата беда с лелите като класа, Джийвс?
— Не, сър.
— Те не са джентълмени — рекох сериозно.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1537
Издание:
Издателство „Колибри“, 1996
