Върни се облако неверен, — почакай, пакостнико черен, неделя — две… ела тогази, страшилище! А облак лази, ръсте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата тъмней зловещо… Милост няма! Ще стане пак беда голяма. — на завет всичко се прибира, сърцето трепне, в страх премира, че горе — дим и адски тътен. Върхушка, прах… ей свода мътен продран запалва се — и блясък — и още — пак, — О Боже!… Трясък оглася планини, полета — земя трепери… Град! — парчета — яйце и орех… Спри… Недей… Труд кървав, Боже, пожалей! Но свърши. Тихо гръм последен заглъхва нейде надалече и вълк на стадо — вихър леден подгоня облаците вече. А ето слънцето огряло тъжовно гледа върволица от стари, млади и дечица забързали навън от село; в калта подпретнали се боси, глави неволнишки навели, отиват, — черно зло ги носи в нивята грозно опустели. Че там жетварка бясна хала просо, пшеница, ръж, ечмени — безрадно, зрели и зелени, и цвет — надежди е познала… ……………………………………… ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7070]
Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00
