Рустър“. Той се примъкна в сянката на сградата, докато колите и камионите идваха и заминаваха. Само някои спираха пред телефонната будка. Външният телефон беше позната гледка за италианските кафенета, удобство, заради което много хора влизаха и в самото заведение, да хапнат и пийнат. Изведнъж една ядосана жена в будката извика така силно, че гласът й се чу през пороя. Тя блъсна слушалката във вратата с такава сила, че стъклото се разби на парчета, след това излезе, клатушкайки се, навън и повърна в близките храсти пред паркинга. Няколко новодошли я заобиколиха в дъжда и Николо разбра, че моментът е настъпил. Лампата в будката все още светеше, отразявайки заплашително счупеното стъкло. Той се затича по паважа с монети в ръка.
— Информация, ако обичате? Номерът на хотел „Карилон“ във Вашингтон? — операторът му го продиктува и той го надраска на стената с една монета. Без предупреждение един голям камион спря пред будката. Шофьорът беше огромен, с дълга брада. Той извика, виждайки окървавения Николо.
— Кой, по дяволите, си ти бе, шушумиго?
Воден от инстинкта си, мускулестият докер отвори вратата на кабината и извика:
— Простреляха ме, сеньор! Аз съм италианец и това място е обградено от mafiosi. Ще ми помогнете ли?
— Само в шибаните ти сънища, глупако! — Камионът отмина и Николо се втурна към телефона.
— Ти какво? — каза грубо Баярат.
— Не ми се ядосвай, сеньора! — отговори бесният Николо по телефона на Чесапийк Бийч. — Този ужасен човек дойде да ме убие, а не да ми донесе пакет.
— Не мога да повярвам!
— Да, но ти не чу изстрелите, нито ти простреляха лявата ръка както на мен, а тя сега се подува и още кърви.
— Il traditore! Bastardo!…116 Нещо е станало, Николо, нещо много лошо, нещо ужасно. Този човек не само трябваше да пази живота ти като своя, но и трябваше да предаде пакет за мен.
— Нямаше пакет. Ти ме изпрати на смърт. Не ми казвай, че е част от нашия договор! Аз няма да умра заради теб, дори и за всичките пари на Неапол!
— Никога, мое момче, никога! Ти си моята голяма любов, не съм ли ти го доказала?
— Видях те как убиваш двама души, прислужницата и шофьора…
— Обясних ти и за двамата. Или предпочиташ те да ни бяха убили?
— Ние бягаме от едно място на друго.
— Както правехме в Неапол и в Портичи, за да спасим живота ти.
— Има толкова неща, които не мога да разбера, сеньора Кабрини! Може би тази нощ ще е последната!
— Ти не трябва да мислиш по този начин. Никога не мисли по този начин! Заложено е твърде много! Остани където си, аз ще дойда при теб. Къде си?
— В ресторант „Гнездото на Рустър“ на Чесапийк Бийч.
— Стой там. Ще дойда колкото мога по-бързо. Спомни си Неапол, Николо, помисли за бъдещето си. Стой там!
Бая затръшна телефона бясна, потресена, несигурна. Към кого да се обърне? Скорпионите ще умрат, всички ще умрат, но на кого трябваше да нареди това? Padrone го нямаше, Ван Ностранд бе в неизвестност някъде в Европа, човекът, твърдящ, че е Скорпион две, беше убит от Николо на един забутан американски бряг, а неизвестният Скорпион едно беше в болницата, и тя не знаеше нито къде е, нито името му. Примитивният младеж беше прав — всичко беше ненормално. Но все пак какво можеше да направи тя? Мрежата на Бекаа се разпростираше навсякъде, по цялата земя, но тя беше разчитала на връзките на padrone в Америка. Скорпионите. О, господи, дали ръководството на Скорпионите не се беше обърнало срещу нея, превръщайки най-голямото й предимство в най-голяма слабост?
Това не можеше да е станало! Върховното дело на нейния изпълнен с болка живот, единствената причина, поради която беше изживяла агонията на Пиренеите. Muerte a toda autoridad! Тя нямаше да бъде спряна от мъжете в тъмни костюми, собственици на имения и лимузини, които ги возеха от едното до другото стъпало на властта, както някога убийците-фараони от Египет, возени от каляски. Това не можеше да стане! Какво знаеха те за зверствата, за ужаса да бъдеш принуден да гледаш обезглавяването на майка ти и баща ти от властите?… Така беше на много места, цели баски селища бяха опожарени, защото искаха нещо свое. Хората на любимия й съпруг бяха изклани, а домовете им — изравнени със земята. Защото искаха своето, откраднато им от хора, въоръжени от гигантите на света, носещи вината, че не са спрели убийците на евреите, с които хората на нейния съпруг нямаха нищо общо! Къде беше справедливостта, къде беше човечността? Не, на властите навсякъде трябваше да бъде даден урок. Трябваше да бъдат наранени, трябваше да разберат, че и те са толкова уязвими, както и техните жертви.
Баярат вдигна телефона и набра номера, даден й от Нилс Ван Ностранд. Нямаше отговор. Тя си спомни думите на padrone.
Всички мои приятели притежават устройства, подобни на пейджъри, които им казват, че трябва да отговарят веднага на обажданията, независимо от положението им. А ако дълго време нямат достъп, се програмира друг номер. Изчакай двайсет минути, после опитай отново.
Но какво да правя, ако все още няма отговор, единствен мой татко?
Не вярвай на никого. Електронните кодове могат да бъдат подправени от съвременните технически средства. Бъди предпазлива, дете мое, и напусни, където и да си.
Бая не е сама, моя единствена дъще. Използвай другите.
Баярат изчака двайсет минути и отново позвъни. Нищо. Както беше инструктирана от padrone, тя прие най-лошото. Скорпион две се беше опитал да убие Николо и бе убит при опита си.
Защо?
Беше 4,36 сутринта, когато острият звън на телефона прониза слуха на Хайторн в стаята в Шенадоа Лодж, която споделяше с Пул.
— Вдигна ли, Тай? — попита далеч по-бодрият лейтенант от другото легло.
— Вдигам го, Джаксън — Тайръл откачи слушалката и я притисна до ухото и възглавницата. — Ало?
— Капитан Хайторн ли е?
— Аз съм. Кой сте вие?
— Лейтенант Алън, Джон Алън, от морското разузнаване. Временно замествам капитан Стивънс, който си взе почивка.
— Какво има, лейтенант?
— Информираха ме за най-важното, капитане, но искам да получа един бърз анализ от ваша гледна точка за последните събития, който би ме накарал да обезпокоя капитан Стивънс…
— За бога, говорете по-ясно!
— Бил ли сте в контакт с Патрик Тимоти О’Райън, аналитик от ЦРУ?
Тайръл направи пауза и отговори спокойно:
— Не съм и чувал за него. И какво?
— Тялото му е било открито до Чесапийк от една лодка за стриди, в чиито мрежи се е оплело преди около час. Реших да ви се обадя, преди да обезпокоя капитана.
— Откъде получихте съобщението?
— От бреговата охрана на Чесапийк, сър.
— Информирана ли е местната полиция?
— Засега, не, сър.
— Това е достатъчно, лейтенант, разбирам. Запазете всичко непокътнато, докато стигна до там. Вие къде сте?
— В Ривър Бент Марина, на около две мили на юг от Чесапийк Бийч. Сега тръгвам за там, сър. Да се обадя ли на капитан Стивънс?
— В никакъв случай, лейтенант. Остави човека да поспи. Ние ще се справим.
— Благодаря, сър. Той може много да се ядоса.
