атакува и кого да убива. Докато ние не се свързахме с него и не събудихме желанието му за живот. Или може би — да се опитва да умре.
— Като се превърне в Джейсън Борн и тръгне да преследва Карлос Чакала — довърши Макалистър.
— Да — съгласи се служителят от разузнаването.
Последва кратко мълчание.
— Отново имаме нужда от него — наруши го Хавиланд. Тихо изречените думи отекнаха като удар на брадва върху твърдо дърво.
— Карлос отново се е появил?
Дипломатът поклати глава.
— Не в Европа. Нужен ни е пак в Азия и нямаме нито минута за губене.
— Някой друг? Нова… мишена? — неволно преглътна Макалистър. — Говорихте ли вече с него?
— Не можем да се обърнем директно.
— Но защо?
— Той няма да ни пусне да припарим. Няма доверие на никого във Вашингтон и трудно можем да го виним за това. В продължение на дни и седмици той искаше помощ, а ние не пожелахме да го чуем. Нещо повече, опитахме се да го убием.
— Отново трябва да възразя — намеси се Райли. — Това не идваше от нас. Човекът действаше въз основа на погрешна информация. А понастоящем правителството харчи повече от четиристотин хиляди долара годишно за програма, предназначена да защитава Уеб.
— Но той самият смята, че целта е да се хване в капан Карлос, ако онзи открие местонахождението му. Убеден е, че не давате и пукната пара за него, и не съм сигурен дали не е далеч от истината. Той е виждал Карлос и обстоятелството, че все още не може да фокусира в съзнанието си лицето му, не е известно на неговия враг. Чакала има всички основания да нападне Уеб. И ако това стане, ще имате повторен шанс.
— Шансовете Карлос да го открие са толкова малки, че практически са равни на нула. Архивите на „Тредстоун“ са изгорени, а дори и да не бяха, те не съдържат информация къде се намира Уеб и с какво се занимава.
— Е, хайде, господин Райли — горчиво възрази Хавиланд. — Нима смятате, че е толкова трудно за Чакала да го открие, като познава миналото и образованието му? Та той е определено академичен тип.
— Не ви възразявам, господин посланик — отвърна малко по-меко Райли. — Просто държа нещата да са ясни. Нека бъдем откровени, към Уеб трябва да се подхожда много деликатно. Той е възстановил паметта си в голяма степен, но не докрай. Във всеки случай си спомня достатъчно за „Медуза“, за да бъде значителна заплаха за интересите на страната.
— По какъв начин? — запита Макалистър. — Може да не е бил най-добрият, но във всеки случай не е бил и най-лошият подход в една военновременна стратегия.
— Стратегия, която не е била регистрирана, нито официално призната от нас.
— Но как е възможно? Нали е била финансирана и в такъв случай…
— Не ми четете правилника — прекъсна го разузнавачът. — Вярно е, че не ни записват, но вече имам вашия запис.
— Това ли е отговорът ви?
— Не, той е следният: няма статут на ограничения по отношение на военните престъпления и убийства, господин заместник-секретар, а убийства и престъпления са извършвани и срещу нашите сили. Общо взето, те са дело на убийци и престъпници, които са крали, мародерствали, насилвали и убивали. Повечето от тях са патологични престъпници. Колкото и ефективна в много отношения да беше „Медуза“, тя беше една трагична грешка, родена от гнева и безсилната ярост в една предварително обречена ситуация. Какво добро може да излезе от човъркането на старите рани? Дори да оставим настрана нападките, които ще завалят върху нас, ние ще паднем в очите на целия цивилизован свят.
— Споменах го преди малко — неохотно продума Макалистър. — Ние в Държавния департамент избягваме да отваряме стари рани. — Той се обърна към посланика. — Започвам да разбирам. Искате от мен да се свържа с този Дейвид Уеб и да го убедя да се завърне в Азия. За ново начинание и нова мишена… макар никога досега да не бях използвал думата в такъв контекст. Предполагам, че поради някои сходства в началото на кариерата ни вие ни броите за азиатски колеги Смятате, че това е достатъчно, за да се вслуша в думите ми.
— В общи линии, да.
— Но в същото време твърдите, че той ни отбягва. Ето кое не разбирам. Как бих могъл да постигна успех?
— Ще го постигнем заедно. Както някога той създаваше собствените си правила, така сега ще ги създадем ние.
— Заради това, че искате някой да бъде убит?
— Нека да кажем „неутрализиран“. Това трябва да бъде изпълнено.
— И Уеб може да го направи?
— Не, може да го осъществи Джейсън Борн. Изпратихме го там самичък, изложен на невероятно напрежение. Внезапно той се лиши от паметта си и бе преследван като животно. И все пак запази способността си да проникне където трябва и да убива. Виждате, че съм откровен.
— Разбирам ви. Тъй като в момента не ни записват… Или записът все още върви? — Заместник- секретарят изгледа мнително Райли, но онзи поклати отрицателно глава и сви рамене. — В такъв случай мога ли да знам кой е мишената?
— Можете и искам добре да запомните това име, господин заместник-секретар. Това е китайският министър Шенг Чу Янг.
Макалистър пламна от гняв.
— Няма нужда да го запомням и ми се струва, че вие добре го знаете. В края на седемдесетте години и двамата участвахме в съвместните търговски съвещания. Шенг беше прекият ми колега, бях задължен да се запозная с досието му и предполагам, че няма начин да не го знаете.
Белокосият посланик вдигна вежди, но пренебрегна нападката.
— И какво научихте за него от досието му?
— Смятаха го за много интелигентен и амбициозен, а и самото му издигане в пекинската йерархия ни го потвърждава. Преди години е попаднал в полезрението на съгледвачи от Централния комитет в университета „Фудан“ в Шанхай. Като начало е направил впечатление с английския си и задълбочените си познания на западната икономика.
— Какво друго?
— Сметнали са го за много перспективен кадър и след щателна идеологическа обработка го изпратили да учи във Висшата лондонска икономическа школа. Тъй че той е продукт на две влияния. Заклет марксист е по отношение на централизираната държава, но пък храни здравословно уважение към капиталистическата печалба.
— Разбирам — каза Хавиланд. — В такъв случай как приема краха на съветската система?
— За него крахът идва от руската склонност към корупция и безмозъчния конформизъм на висшите слоеве, както и от хроничната злоупотреба с алкохол сред нисшите. Трябва да се отбележи като негова заслуга, че той проведе доста успешна борба с тези пороци в големите индустриални центрове.
— Като че беше обучаван в Ай Би Ем?
— На него до голяма степен се дължат новите насоки в търговската политика на Китай. Той спечели доста средства за страната си. — Заместник-секретарят отново се приведе напред с настойчиво и в същото време недоумяващо, дори стъписано лице. — Боже мой, кому на Запад е притрябвала смъртта на Шенг? Това е нелепо! Той е наш икономически съюзник, политически стабилизиращ фактор в най-голямата нация на земята, която ни противостои идеологически. Без него и хора като него рискът от катастрофа силно нараства. Аз съм професионален консултант по китайските въпроси, господин посланик, и ви повтарям: това, което предлагате, е пълен абсурд. Човек с вашите способности би трябвало да го е схванал преди всички останали.
Възрастният дипломат погледна остро своя обвинител, а после заговори бавно, като внимателно подбираше думите си.
