Родният език свещен

епитет „евтин“, а канцеларията набързо стана офис на времето, кой знае защо, така наричаха малките килерчета, в които чистачките държаха метлите си. Няма я вече добрата заетост, професия или занаят. Замени ги бизнесът. Няма я и търговската отстъпка. На власт дойде промоцията. Да продължавам ли да изреждам? Едва ли има смисъл. Струва ми се, че представих достатъчно примери, за да ви убедя.

И не би имало нещо кой знае колко укорително, ако тия извращения декорираха само устната реч. Живеем в уж свободна държава и няма как да повлияем върху словесния избор на хората. Но не мисля, че е така. Напротив, много често обикновените хора все повече се дивят на новите екзотични „англиканизми“, а елитът, който трябва да дава пример за чистота и правилност на книжовния език, бълва в най-популярните средства за масово осведомяване-телевизия, всекидневници, радио, нови и нови чуждици.

Друго явление, което провокира използването на повече чужди думи в речта, е снобизмът. Всеки иска да изглежда по-важен, по-значим, по-културен и по-учен в очите на своите съседи. За мен си остава мистерия и до днес не мога да проумея се смята, че употребата на чуждици непременно ще доведе до този ефект. Сред моето поколение се считаше за много шикозно да употребяваш френската думичка „мерси“, вместо хубавата и благозвучна българска дума „благодаря“. Днес OK твърдо замени „хубаво“, „добре“ или „всичко е наред“. За жалост, не особено светъл пример в това отношение дават българските учени, литературни критици и журналисти. Всички те забравят, че силната, мъдра и дълбока мисъл определено се отличава с простота. Мисля, че нито Буда, нито Иисус, нито Мохамед са си служили с дълги и сложни думи, непонятни абревиатури и изобилие от чуждици. Нито Абрахам Линкълн, Джон Кенеди, Томас Джеферсън или Чърчил, известни с ораторското си майсторство. Нашите интелектуални пауни не осъзнават, че пъстрите и зле съчетани пера, с които кичат речевата си опашка, нерядко са толкова неуместни и безвкусни, че направо граничат със смешното. Като любовното обяснение на съвременния философ:

„Фиксирайки симптомите на своята парадоксална илюзия, фундаментално се парализирах, мистифициран от вашите очарователни очи.“

Според някои версии на анекдота, след тия думи, младата дама побягнала, а според други — просто заспала.

Друга причина за осакатяването на езика е мързелът. Тя се изяви истински ярко, след като в нашия живот навлязоха компютърното общуване или кратките съобщения по мобилните телефони. Съгласна съм, че когато водиш диалога си виртуално и думите трябва да се изписват бързо, различните нови кратки слова или общоприетите съкращения са необходимост. Да, обаче разните термини като „чат“, „ник“, „чатя“, „копвам“ или „кликвам“ навлязоха в нормалния ни делник, когато общуваме реално, а не виртуално. Навикът от кратките съобщения (СМС), от своя страна, доведе до всекидневна писмена и устна реч с изключително къси изречения, без епитети, без обстоятелствени пояснения, а, понякога, дори без сказуеми. Действително, краткостта на изказа е предимство, но, когато се прекали, речта започва да звучи идиотски. А когато езикът се приспособява да изразява само къси, първични мисловни послания и съждения, под неговото обратно влияние мозъкът, от своя страна, закърнява. Ако се продължи по същия начин, ще стигнем до етапа, когато речта ни ще бъде не по-богата от тази на неандерталците, които, вероятно, са имали думи само за дивеч, кокал, огън, пещера и духове, а е възможно да стане дори по-бедна. Първичният човек е имал поне ведрото любопитство на дете. От там до регреса, при който усещаме, че отново ни пониква опашка, има само една крачка.

Има още много примери, които говорят за омаскаряване на свещения ни език. Да, речем, ужасно ниската правописна и пунктуационна култура, която си личи дори в националните всекидневници или в обнародваните закони и подзаконови нормативни актове. Що се отнася до изписването на българските думи само с транслитерация на латиница и то на видни обществени места, подобни действия се отличават с толкова изящество и вкус, колкото задните части на Азис, изложени в центъра на столицата преди няколко години.

Интересно явление е езикът. Щем или не щем, той отразява нашето умствено ниво, общественото ни поведение и настроение, морала. Това става до голяма степен чрез социалния жаргон на младите хора. В момента говорим за „далавера“, „набутване“, „некоректност“ и т.н. Всички тези думи отразяват тежката финансова криза, в която се намираме и краха на почтеността, който я придружава. При опита да се пригодят новите и нови чуждици към собствената ни езикова и културна среда се получават такива причудливи хибридни слова, като, например, „миска“.

Няма да продължавам повече. Темата е безкрайна. Ще ми се само още веднъж да ви напомня Библейската истина: „В началото бе Словото“ Словото ни доближава най-много до божественото, до възхода, до духовното усъвършенстване. Ако продължаваме да го маскарим, ще се отдалечаваме все повече от светлината.

Иска ми се с общи усилия, както е дал някога обет дядо Вазов, да избършем езика си от калта и да покажем на човечеството чистия му блясък и удара на неговата красота.

,

Информация за текста

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9252]

Последна редакция: 2008-09-21 13:57:09