Кризата в тестостерона

два-три месеца почина.

Не виня тази жена за решението й, но не всички са свестни съпруги, принудени да постъпват така под влияние на обстоятелствата.

Познавам друга жена, самоуверена и хубавица, след като я съкратиха от работа, замина за чужбина, въпреки че съпругът й не отказваше да я издържа, макар и според скромния нашенски стандарт. Остави го да се грижи за децата, все още ученици. Захвана се да трупа пари и, когато си идваше в България веднъж годишно, не носеше радост на никого. Показваше към мъжа си презрение, заради „жалката му заплата“, унижаваше го и го наричаше некадърник пред други хора. Изхвърли без съгласието му мебелите, които бяха събирали с пестене и любов дълги години и обзаведе дома им със сладникавия захаросан вкус на будоар за момиче на повикване. „С тези мебели сякаш изхвърли душата ми“ — тъжно споделяше мъжът. Жената направо подкупваше децата им с големи суми пари и скъпи луксозни подаръци и те започнаха да се присмиват на съветите и поученията на баща си: „Какво си ми дал ти бе, мухльо?!“ — сопнала се веднъж щерка му — „Даваш ми за закуска по два лева дневно. Каква подигравка! Права е мама, че от теб не става нищо!“

След малко повече от година, мъжът се самоуби. Има неща, които не може да понесе нито един истински мъж.

Сърцето ме боли за нашите момчета, млади или стари, които ние също сме се клели да пазим и закриляме.

Засега те псуват през зъби и често потъват в мрачно мълчание. Не разбират ли властниците колко страшно е това мълчание?

Едно ви моля, български мъже! Не губете кураж и не навеждайте глави. Защото други са тия, които трябва да се срамуват, а ние зависим от вашата храброст и сила. Поведете ни към по-добро бъдеще, а ние ще ви следваме с вяра и упование, защото вие сте смисълът на живота ни.

,

Информация за текста

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9516]

Последна редакция: 2008-11-19 14:30:00