Народопсихология и „народопсихиатрия“

сетива и не може да приеме, че черното е бяло, че некадърниците са елит, че калта е бистра изворна водица. И така, започва да превърта…

Защо и смехът вече не ни помага? Ами, дойде ни до гуша и просто вече хич не ни е смешно.

А докъде ни води опасността от колективно полудяване?

Първата крачка е депресията и апатията.

„От мен нищо не зависи“ — казва си човекът. — „Няма смисъл да гласувам, да протестирам, да се боря, да живея“.

И светлината на духа ни бавно гасне.

Втората крачка е мегаломанията (манията за величие). Както отделният човек може да се мисли за Наполеон Бонапарт, така и един народ може да реши, че е в центъра на Божиите планове, народ от избраници и мъченици, по-мъдър от останалото човечество.

Третата крачка е параноята. Отделният душевно болен бяга от невидими врагове — марсианци, полиция, ЦРУ, КГБ и т.н. и т.н., а цял народ решава, че са го нарочили, че го преследват, че искат да го унищожат. Независимо дали злодеите са Европейският съюз. САЩ, масоните и пр. и пр., той непременно е невинна жертва на зли врагове.

Не бива да допускаме колективната лудост. От нейната яма се излиза много трудно. Не съм психиатър, но мисля, че мога да посоча единственото възможно лекарство. Това е гневът!

Стига сме позволявали на група самонадеяни глупаци да ни промиват мозъците! Стига сме търпели да слушаме, че черното е бяло, че престъпниците са херувими, а мафията — черковен хор!

Ние сме благ и добър народ. Но, преди близо две хиляди години, най-благият, най-любящият и чистият, живял някога в човешка плът, е хванал камшика и е изгонил негодниците от храма.

В окултизма, справедливият гняв се зове Мечът на Гебура.

Време е да покажем, че все още сме хора, нормални хора. Време е да изхвърлим завинаги негодниците, мошениците и духовните нищожества от своя национален храм.

Събудете се! Време е!

,

Информация за текста

© 2008 Паула Лайт

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10006]

Последна редакция: 2008-12-21 14:40:00