отговорил Цено.
Дядо Никола си допивал кафето, когато Фусьо запъхтян и изпотен, го поздравил и попитал:
— Бай Никола, от кога седиш на пейката?
— От сабаалем. Оти?
— Оти ми нема магарето. Я бех го вързал на Цено за стоборо, ама оно е откинало и фанало на някъде. Да си го видел?
— Магарета минават много. Ама не знам кое е твоето. Мъжко или женско, сиво или черно, със самар или на голо?
— Сиво, мъжко със самар и дисаги.
— Такива минаа две. Едното фана под бърдото за Табашкия мост, а другото през моето за Джамията. С какви дисаги беше?
— С козиняви. Сиви на цвет. Праи ми ги бай Кръскьо Мутафчията.
— Сивио магарок със сивите дисаги фана под бърдото. Тичай, дано е спрел да пасе в Пинташката бахча! Там има много магарета.
Фусьо благодарил на дядо Никола и заситнил бързо бързо за Пинташката бахча.
Когато привечер се прибрал в село, видял магарока разседлан, кротко да пасе край дома му.
Бягството на магарока беше предизвикано от момчурляците в махалата. Всички носеха в кибритени кутийки конски мухи. Те бяха пуснали няколко на Фусьовия магарок, който за да се отърве от тях бе взел на галоп пътя за Згориград.
ДАНИ ДУНИ
Коло Дани Дуни живееше в къщичката си под пишурата до Рачовата воденица. Нека да поясня какво представляваше пишурата. Това беше едно дървено корито, минаващо от единия до другия бряг на реката. Служеше да пренася водата на воденичната вада, за да я ползват като двигателна сила Поповата, Берчовата, Пърповата и Марковата воденици.
Вдовец, живеещ самотно, той печеше тиквени семки и ги продаваше на децата. Изпечените семки носеше в плетен кошник с капаци. За мерка му служеше шепата — една шепа струваше 10 лева. Такива семкари имаше много в града — Дрискалецо, Бечката, Нисим и други.
Викахме му Дани Дуни, защото все си пееше:
Не зная чия патка е била от кратуни, ама съм сигурен, че неговата не беше, а по-скоро приличаше на дръжка от кратуна. Това го разбра цялата махала. Причината беше следната комична случка.
Покрай къщата му минаваха много жени, които беряха сухи дърва в „Зимевица“ и завързани на снопове (влаки) ги влачеха по джадето до домовете си. Една от спирките им за почивка беше чешмата пред Коловата порта. Наред с другите жени всеки ден минавала и почивала една засукана циганка жена на Мочо.
Харесал я Дани Дуни, започнал да я ухажва и накрая тя се предала пред настойчивите домогвания на кемерския Дон Жуан. Срещу една сребърна столевка тя обещала да бъде негова. През време на една почивка тя оставила влаката и влязла у дома му, както била уговорката. Дани дуни платил предварително столевката и си събул панталоните. Хитрата циганка ги грабнала и с тях като кошута изприпкала на пътя и се развикала. Подир нея като патрав мечок се заклатил Дани цуни, за да спаси единствените си панталони. Столевката я прежалил, ама без панталони за къде? По това време жените от махалата си наливали прясна вода. Като видели Дани дуни избухнали в смях. Засрамен, той се хванал отпред и бързо, бързо занесъл косматото си дупе в къщата. Циганката хвърлила панталоните му в двора, хванала влаката и я повлякла под звънкия смях на жените при чешмата. Така безславно завършиха похожденията на кемерския Дон Жуан.
Някой от конкуренцията на Дани дуни го наклепал, че не спазва никакви санитарни изисквания при производството на печените семки. Миел семките в реката, а ги солел като пикаел върху тях. Една божа сутрин у Дани дуни, който миел семето в реката дошла комисия, за да се увери в истинността на изнесеното. Заловен на място, той не можел да кръшка, пък и беше човек, който не лъжеше.
„Водата от барата е по-чиста от чешмената, а семките солени с пикня са по-безсолни и лековити. Пикнята е голям лек, особено за гърлото“ — били аргументите му.
— Как ще е по-чиста, като всички нужници в махалата ви се вливат в реката! Ето и твоя се влива в реката — рекъл един от комисията.
— Т’ва е верно, ама вие сте по-учени от мене и знаете, че водата мине ли през 100 камичета съ пречиства. А за нужниците у барата моа да ви кажа, че они са божи дар за рибата, кемерската риба гя раним ние. Ако не са наште нужници рибата у барата щъ умре от глад.
Комисията констатирала нередностите и му дала препоръки — да мие семките с чешмяна вода; да ги соли с мляна сол; да си премести нужника по-нагоре, за да не се влива в реката. Иначе ще му затворят фабриката. На тръгване един от комисията се обърнал към Дани дуни, който стоял като посрано дете и му казал:
— Задължително да си направиш врата на нужника! Така не може!
— Господине, я живея 70 години у таа маала. Сички нужници са без врата. До сега пакос не ни е правена. Нищо не е ни откраднато!
РИСТО ФЪРЧАЩИО
Нисък пъргав и духовит, Ристо стрижеше и бръснеше в махалата. Имаше работа, защото всички деца и ученици задължително се стрижехме един път месечно. Причината бе да поддържаме необходимата хигиена и училищен ред. Основното, обаче си оставаше въшлясването, за което никой не даваше гласност. Въшката тогава беше бич за възрастни и деца. Ристо ни стрижеше с машинка четири нули. След стригането главите ни лъснаха като презрели гарди. Липсата на растителност не позволяваше на въшките да се крият и безмилостно се унищожаваха. Стригането беше истинско мъчение, защото машинката не беше точена от закупуването й.
Сядайки на бръснарския стол, ние изпитвахме ужас. Ристо ни успокояваше, като казваше: „Трай баьо за убос!“ — и започваше инквизицията, срещу която получаваше 20 лева тогавашни пари. Когато скубането ставаше нетърпимо, ние започвахме да се повдигаме от зор на стола, той се засмиваше и казваше:
— Скубе ли? Шъ скубе, оти она пробира и скубе белите влакна! На стари години нема да побелееш, а и нема да оплешивееш, оти на секо изскубано влакно шъ покарат нови десет.
— През лятната ваканция си отдъхвахме, защото никой от нас не се стрижеше и главите ни обрастваха с гъста буйна растителност. За дяволъка си заплащахме, защото машинката скубеше дългата коса двойно по- яростно.
Въпреки всичко обичахме да се въртим около бръснарницата, защото миришеше на одеколон, а и много зевзеклъци, шеги и мюзевирлъци ставаха там. Особено в петъчен ден, когато балканджиите слизаха на пазар. Първата им работа беше да се отбият в бръснарницата и да свалят руното от лицето и главите си.
Това беше мъчение за Фърчащио с тези изхабени бръсначи, но не беше по-леко и на небръснатите с месеци балканджии. Те ставаха лесна плячка и на зевзеците кемерчени. Особено страдаха тези, които идваха за първи път. Обикновено сценарият се повтаряше.
На столовете в бръснарницата седят двама, трима кемерчени, пушат и си приказват. Влиза балканджията, обрасъл като осиковски синур, сваля калпака си и срамежливо поздравява. Поздравяват го всички и го канят да седне, докато Фърчащио си приготви водата, легена, кърпата и бръсначите.
— Седни, седни момче! Ристо сега ще те подстриже и обръсне. Голям майстор е! Като те обръсне и
