Даргинска приказка (Даргинска приказка)

Гостите се спогледали, но нищо не казали, само попитали къде да привържат конете си. Девойката им отговорила:

— Където обичате. Може и в планината, може и в равнината.

Ханът и неговите везири се спогледали повторно, защото нищо не разбирали от думите на домакинята, и си тръгнали.

— Къде ще мъкнем конете си — на планината или в равнината! — промърморили те и отминали.

На другия ден ханът изпратил човек да повика сиромаха и го попитал:

— Какво искаше да каже дъщеря ти вчера с думите, че вашият дом е останал без уши и защо ни изпращаше да си вържем конете в планината или в равнината.

Сиромахът нищо не могъл да разгадае, но когато в къщи попитал дъщеря си защо е посрещнала гостите с такива неясни думи, тя се усмихнала и отвърнала:

— Аз казах, че нашият дом е останал без уши. С тези думи исках да се извиня на гостите, че нямаме куче да лавне и да ме предупреди за идването на чужди хора. А думите ми, че могат да си вържат конете където обичат — в равнината или в планината, означават, че имаме навън до височината едно криво дърво, имаме и на равното място друго дърво.

Като узнал какво е отговорила умната девойка, ханът се зарадвал до немай-къде и викнал:

— Стягайте се за сватба, защото искам да се оженя час по-скоро за това умно момиче!

Още на другия ден след сватбата ханът направил своята млада жена първа съветничка и никакво решение не вземал без нея. Тогава големците, които се въртели в двореца, захванали да клатят глави:

— Защо си въртите главите? — попитал ги ханът.

— Навсякъде в страната хората приказват — отвърнали големците, — че държавата се управлява от твоята жена. Тази работа няма да доведе до нищо добро.

Като чул тези думи, ханът подскочил гневно и забранил на жена си да се меси в държавните работи. И тя млъкнала, но случило се тъй, че веднъж нарушила забраната. Една сутрин пристигнали при хана двама души да искат правосъдие. Те водели подире си: единият — вол, а другият — кобила, и носели едно току-що ожребено конче. Сложили кончето пред владетеля и му казали, че се е родило през нощта и го намерили в двора, където оставили вечерта вола и кобилата.

Единият викнал:

— Кончето е мое, защото го е родила кобилата!

А другият го пресякъл:

— Кончето е родено през нощта от моя вол и трябва да го прибера аз!

Ханът се слисал и не знаел как да им отговори; но през отворения прозорец се обадила жена му, която чула спора на двамата чужденци. Тя се провикнала:

— Гледайте, гледайте, морето гори!

— Как може морето да гори? — прекъснал я стопанинът на вола.

— А ти, хитрецо, кого искаш да излъжеш, като казваш, че твоят вол се е ожребил през нощта и е родил конче?

Притиснатият до стената пътник си признал, че не е прав, навел засрамено глава и си повел вола.

Но ханът избухнал и креснал на жена си:

— Ти наруши моята заповед и се намеси в държавните работи без мое позволение. Затуй решавам да се разделя с тебе и да те върна пак при баща ти. Махай се от моя дворец! Избери си онова, което най-много ти се нрави и да не те виждат очите ми! Утре в зори да те няма!

— Добре! — отвърнала младата жена и почакала, додето ханът заспи; сетне тихо повикала двама слуги и им поръчала да нарамят леглото, в което спял нейният съпруг, и да го отнесат в къщата на баща й.

Ханът нищо не усетил. Сутринта, като се пробудил, той си отворил очите и захванал да се чуди — що ще в тази сиромашка къща и каква е тази крава със счупен рог, която ходи по двора?

Но щом видял своята жена и нейния баща, скочил на крака и попитал:

— Как съм дошъл тук и каква е тази шега?

— Стопанино — отвърнала младата жена, — ти снощи ме изгони от двореца и заповяда да взема оттам онова, което ми е най-свидно. Аз размислих и реших, че нямам друго, което да ми е по-скъпо от моя мъж. Затуй поръчах да те пренесат тук заедно с леглото.

Тогава ханът разбрал колко е мъдра тази сиромашка дъщеря и решил пак да я отведе в двореца. Никога вече двамата не се разделили.

,

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2584]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:09