Бофин?
— Да, да — аз съм.
— Същият Бофин, който е лежал в болницата „Свети Лука“?
— Същият.
Среброкосият мъж внезапно бе връхлетял от неочаквана свенливост.
— Тогава можем ли… аз и приятелите ми… да ви кажем колко много ни се иска… Извинете, че се намесихме в разговора, разбира се… но ние така ви се възхищаваме… Предполагам, че хората непрекъснато ви додяват с такива признания, господин Бофин… Искам да кажа, че сигурно постоянно ви досаждат… съвсем непознати хора… искам да кажа…
— Нищо, нищо свикнал съм. Винаги съм готов да се срещна с почитателите си.
— Позволете ми тогава да ви се представя. Аз съм лорд Ръмбелоу. А това са приятелите ми — херцог Мъл, маркиз Пекъм, лорд Пърси…
— Как сте, кво правите? Елате при нас, момчета. Запознайте се с племенничката ми госпожица Първис.
— Очаровани сме — изблея очарованият хор.
— А това е младежът, за когото тя ще се омъжи.
— Много ни е приятно.
— И чичо му, сър Ейлмър Бастабъл.
Всички глави се извърнаха към генерал-майора. Лорд Ръмбелоу наруши настъпилото мълчание и издума със страхопочитание:
— Наистина ли, Бастабъл? Племенникът ви ще се жени за племенничката на самия господин Бофин? Поздравявам ви, драги. Такава чест! — В гласа му се промъкна нотка на неудобство и лорд Ръмбелоу се изкашля смутено. — А ние тъкмо си говорехме за вас. Нали, колко странно, Бастабъл — току-що аз и моите приятели си говорехме за вас. Казвахме си: колко жалко, че така рядко се виждаме. И се питахме дали… всъщност предложението беше на херцога… дали няма да се присъедините към нашия малък клуб… нищо особено, разбира се, но не допускаме кого да е и затова си го обичаме… Нарекли сме го „Дванайсетте весели полутрупа“…
— Скъпи ми Ръмбелоу!
— От доста време усещам, че компанията ни не е пълна без вас. Значи, ще се присъедините… Чудесно, чудесно. Какво ще кажете още тази вечер? Разбира се, господин Бофин — продължи той раболепно — едва ли ще си позволи да го забавлява една скромна компания като нашата, иначе…
Джо Бофин го потупа дружелюбно по гърба.
— Кво пък, с удоволствие. Аз хич даже не съм надут.
— О, наистина ли… Не знам какво да кажа… нямам думи.
— В края на краищата всички не могат да са Джобофиновци. Поне аз така мисля.
— Вие сте пропит от духа на истинската демокрация!
— Ето например миналата неделя кумувах на едно момче, което има само емоционален дерматит.
— Изумително! Тогава, значи, ще дойдете довечера със сър Ейлмър. Очаровани сме. Ще ви почерпим със специалния ни белодробен тоник, който вие сигурно ще оцените. Ние много се гордеем с избата си.
Оркестърът почти бе заглушен от щастливите възгласи на компанията, а господин Бофин си разкопча жилетката и показа на херцога белега от първата си операция. Замаяният от щастие сър Ейлмър, който ги гледаше с разтупкано сърце, изведнъж осъзна, че някой му пъха писалка в ръката.
— Ъ? — стресна се той. — Кво? Кво е тва? Кво, кво?
— Документите — рече Фреди. — Добрите стари документи. Подпиши се ей тук, където ми е палецът!
— Ъ? Кво? Ъ? А, да. Да, разбира се. Да, да. И сър Ейлмър разсеяно завъртя подписа си.
— Благодаря ти, чичо, хиляди…
— Да, да. Не ме закачай повече, момчето ми. Зает съм. Имам толкова неща да си кажа с моите стари приятели. Иди почерпи момичето си чаша минерална вода.
И като отпрати с отегчен жест Мортимър Ракстро, който му подаваше тесте с карти, той се присъедини към, групата на Джо Бофин. Фреди радостно прегърна Анабела. Мортимър Ракстро ги изгледа с изпепеляващ поглед, засука мустак, извади от черната коса на Анабела знаменцата на всички нации, навървени на конец, и напусна стаята, като махна отчаяно с ръка.
Информация за текста
© 1940 П. Г. Удхаус
© 1997 Жечка Георгиева, превод от английски
P. G. Wodehouse
Romance at Droitgate Spa, 1940
Сканиране: NomaD, 2007
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007
Публикация:
П. Г. Удхаус
СТРИХНИН В СУПАТА…
И МНОГО ДРУГИ ИСТОРИИ
Английска
Подбор и превод от английски: Жечка Георгиева
Художествено оформление: Момчил Колчев
Печатни коли 38. Формат 84/108/16
ИК „КОЛИБРИ“, София, 1997
Печат: „АБАГАР“ ЕООД, В. Търново
ISBN 954-529-065-X
P. G. WODEHOUSE
Very Good Jeeves
Carry on Jeeves
Young Men In Spats
Eggs, Beens and Crumpets
Meet Mr. Mulliner
Mulliner Nights
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4552]
Последна редакция: 2007-12-11 18:00:00
