— Да — каза негърът. — Точно така. Искам да ям.
Тълпата сега бе почнала да се връща назад и вестта стигна и до най-отдалечените: „Най-напред ще яде.“
Приближиха парахода.
— Седни — каза Трите кошници.
Негърът седна на края на палубата. Още запъхтян, с надигащи се и хлътващи гърди, с непрестанно въртящите се очи, той продължаваше да се обръща наляво и надясно. Сякаш невъзможността да вижда идваше отвътре, от безнадеждността, не толкова от липсата на зрение. Донесоха храна и мълчаливо се втренчиха да видят как ще яде. Напълни уста и задъвка, но както дъвчеше, полусдъвканата каша почна да излиза от ъглите на устата му, да се стича по брадата и да капе на гърдите му; скоро спря да дъвче и остана тъй — гол, покрит със засъхнала тиня, с паница на колене, устата му пълна с огромно количество сдъвкана храна и отворена, с разширени очи, които безспирно се въртят, задъхан, едвам дишащ. Търпеливи, неумолими, чакащи, индианците го наблюдаваха.
— Хайде — каза най-сетне Трите кошници.
— Вода — каза негърът, — искам вода.
Кладенецът се намираше на склона по посока на негърското село. Склонът се спускаше надолу, изпъстрен от сенките на мирното пладне, часа, когато, задрямал на стола си, Исетибиха очакваше своя обяд и после дългия следобеден сън, когато негърът, неговият телохранител и слуга, ще бъде свободен. Тогава присядаше на кухненската врата и разговаряше с жените. Поляната между кухнята и селото лежеше тиха и мирна, жените си подвикваха през поляната, а димът от огньовете, на които се готвеше обедът, се рееше над дечурлигата, прилични на абаносови играчки в прахоляка.
— Хайде — каза Трите кошници.
Негърът тръгна след тях, най-висок от всички. Гостите отиваха към Исетибиха, коня и кучето, които ги чакаха. Негърът вървеше, изправил високо глава, въртеше я на всички страни, гърдите му се задъхваха.
— Ела — каза Трите кошници, — нали искаш вода.
— Да — каза негърът, — да. — Обърна очи към къщата, после към селището, където днес не горяха огньове, на вратите не се показваха лица, в прахта нямаше деца. — Ето тук ме ухапа, в тая ръка си заби зъбите, веднъж, дваж, че три пъти. А аз й казах „здрасти“.
— Ела сега — рече Трите кошници. Негърът тръгна, но сякаш остана на място, коленете му се вдигаха високо, главата му стърчеше, като че искаше да подкара някакъв механизъм, който се задвижва с ходене. Очните му ябълки блестяха диво, но въздържано, като очи на кон. — Нали искаш вода. Ето!
В кладенеца имаше кратуна. Подадоха му я пълна и го зяпнаха да видят как ще пие. Той надигна кратуната и бавно потопи спеченото си лице, а очите му неспирно се въртяха. По гърлото го познаха, че пие, бистрата вода рукна от двете страни на кратуната по брадата и гърдите му. Водата свърши.
— Хайде — каза Трите кошници.
— Почакай — каза негърът. Потопи кратуната повторно и я надигна към лицето си, а очите му отгоре неспирно се въртяха. Видяха гърлото му как преглъща и как непогълнатата вода се пръска встрани и в порой от капки се стича по брадата му и чертае вадички по калната му гръд. Търпеливи, сериозни и благоприлични, те чакаха — хората от племето, гостите, роднините. Водата свърши, а кратуната се вдигаше по-високо и по-високо, празна, черното гърло продължаваше да подражава безплодното движение, от което не получаваше вече никаква вода. Парче размекната от водата кал се плъзна по гърдите му и се разби в калните му нозе, а в празната кратуна чуха стон: „Ах-ах-ах!“
— Хайде — каза Трите кошници, взе кратуната от негъра и я закачи над кладенеца.
Информация за текста
© 1930 Уилям Фокнър
© 1993 Кръстан Дянков, превод от английски
William Faulkner
Red Leaves, 1930
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Уилям Фокнър, Слез на земята, Моисей
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983
Художник: Антон Радевски, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12949]
Последна редакция: 2009-08-31 21:30:00
1
Франсиско Коронделе (1748–1807) — испански губернатор на Луизиана — Б.пр.
2
Джеймс Уилкинсън (1757–1825) — авантюрист, генерал, взел участие в присъединяването на Флорида към САЩ. — Б.пр.
3
Сукоташ — индианско ястие от зелена царевица и фасул. — Б.пр.
