трябваше да приведат форта в идеален ред, да се упражняват и да слушат лекциите на майор Ингълс, провеждани главно на открито.

Крейг не знаеше за това и се приготви отново да отиде на лов. Тъкмо прекосяваше плаца, за да излезе през широко отворената порта, когато го спря един млад коняр, казваше се Брад.

— Какво носиш, Бен? — И посочи калъфа от овча кожа до лявото коляно на Крейг.

— Пушка.

— Може ли да я видя? Разбирам от оръжия.

Крейг извади своята „Шарпс“ от калъфа и му я подаде. Брад изпадна във възторг.

— Леле, каква красавица! Истинска антика. Каква е?

— „Шарпс“ петдесет и две.

— Невероятно. Не знаех, че са направили такива копия.

Брад насочи пушката към камбаната над портата и натисна спусъка.

Тъкмо се канеше да каже „бум“, когато оръжието го направи вместо него. Откатът го събори. Ако директно беше улучил камбаната, тежкият куршум щеше да я пръсне. Той обаче улучи под ъгъл и рикошира. Силният звън накара всички във форта да замръзнат на място. Професорът изскочи от кабинета си.

— Какво става? — извика той, после видя седящия на земята Брад, стиснал тежката пушка. — Какво правиш, Брад?

Младежът се изправи и обясни. Ингълс мрачно погледна Крейг.

— Бен, може би съм забравил да ти кажа, но тук огнестрелното оръжие е забранено. Трябва да заключа пушката ти в оръжейната.

— Значи никакви пушки, така ли, господин майор?

— Никакви пушки. Поне истински.

— Ами сиуксите?

— Сиуксите ли? Доколкото знам, те са в резерватите си в Северна и Южна Дакота.

— Но могат да се върнат.

Професорът разбра шегата и снизходително се усмихна.

— Разбира се, че могат да се върнат. Но мисля, че няма да е това лято. И дотогава това нещо ще бъде заключено в оръжейната.

Четвъртият ден беше неделя и целият персонал се събра на утринна служба в черквата. Нямаше свещеник и службата се ръководеше от майор Ингълс. По някое време той застана зад аналоя и се приготви за четенето. Голямата Библия бе разтворена на съответната страница.

— Днес ще четем откъс от Книгата на Исаия, глава единайсета, шести стих. Тук пророкът говори за времето, когато на нашата земя ще настане Божият мир.

И зачете:

— „Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът…“

Той прелисти страницата, но два от тънките листове бяха залепнали и професорът спря, тъй като текстът нямаше смисъл. Докато се бореше със смущението си, от третия ред пред него се разнесе младежки глас.

— … И лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийско гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.

В черквата се възцари тишина. Всички бяха зяпнали към човека в мръсни кожени дрехи и с орлово перо, закрепено в косата. Джон Ингълс най-после успя да разтвори на нужната страница.

— Да, точно така. Тук свършва първото четене.

— Наистина не разбирам този младеж — след обяда каза той на Чарли в кабинета си. — Не може да чете и да пише, но цитира откъси от Библията, които е научил като дете. Той ли е странният, или аз?

— Не се безпокой. Мисля, че се досещам каква е съдбата му — отвърна асистентката му. — Родителите му са предпочели да живеят усамотени в пустошта. Когато са умрели, той неофициално и съвсем незаконно е бил осиновен от възрастен стар ерген, който го е отгледал като свой син. Затова не е ходил на училище. Но отлично познава три неща: Библията, на която го е учила майка му, живота в последната оцеляла пустош и историята на Стария запад.

— Откъде познава историята на Запада?

— Сигурно от стареца. В края на краищата, ако преди три години е умрял, да речем, на осемдесет, той е роден преди края на миналия век. Тогава животът тук е бил доста примитивен. Сигурно е разказвал спомените си на момчето.

— Тогава защо младежът толкова добре играе ролята си? Възможно ли е да е опасен?

— Не, няма такова нещо — заяви Чарли. — Просто си фантазира. Вярва, че има право да ловува, когато си иска, както е било едно време.

— Значи се вживява в ролята си, така ли?

— Да. Но нима всички ние не се вживяваме?

Професорът избухна в смях и се плесна по бедрата.

— Разбира се, тъкмо това правим. Той просто е много по-добър от нас.

Тя се изправи.

— Защото го вярва. Той е най-добрият актьор. Остави го на мен. Ще се погрижа за него. Две от момичетата вече са му хвърлили око.

В спалнята на Бен Крейг все още му се струваше странно, че другарите му се събличат по къси памучни гащета, докато той предпочиташе да спи с обичайните дълги до глезените гащи. След седмица това доведе до проблем и някои от младежите се обърнаха към Чарли.

Тя завари Крейг да цепи дърва за кухнята, след като ги бе донесъл от гората.

— Може ли да те попитам нещо, Бен?

— Разбира се, госпожо.

— И ме наричай Чарли.

— Добре, госпожо Чарли.

— Ти къпеш ли се, Бен?

— Да се къпя ли?

— Аха. Да се съблечеш и да измиеш тялото си, цялото, не само ръцете и лицето.

— Ами, естествено, госпожо. Редовно.

— Радвам се да го чуя, Бен. Кога се къпа за последен път?

Той се замисли. Старият Доналдсън му бе обяснил, че трябва да се къпе редовно, но в ледените планински потоци човек не го правеше много често.

— Ами, миналия месец.

— Точно така предполагах. Какво ще кажеш пак да се изкъпеш? Сега?

След десет минути го видя да извежда оседланата Роузбъд от конюшнята.

— Къде отиваш, Бен?

— Да се изкъпя, госпожо Чарли. Както ми казахте.

— Но къде?

— На потока. Къде другаде?

Той всеки ден бе отивал в прерията за обичайните си телесни функции. Миеше си лицето и ръцете в коритото на конете. Поддържаше зъбите си бели с едночасово почистване с подострена върбова клонка, но можеше да го прави, докато яздеше.

— Ела с мен.

Тя го заведе в оръжейната, отключи вратата с ключа на колана си и го покани вътре. Зад пирамидите имаше фалшива стена. Чарли натисна скрития бутон и тайната врата се отвори. Вътре имаше стая с мивки и вани.

Вы читаете Шепнещ вятър
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату