Наложи се да придружат съвестния гражданин до банята, където той повърна. Когато го отведоха, Бътлър се обърна към последния мъж, организатора на банкокския наркотрафик. Той седеше и мрачно зяпаше лондонското небе през прозореца — гледка, която знаеше, че в бъдеще най-често ще вижда през решетки.
— Отдавна те търся, приятел.
Не получи отговор.
— Страхотна идея. Не една примамка, а две. А невинният господин Хигинс подтичва отзад, избягва спречкванията на зеленото гише и мъкне със себе си намусената си жена и очарователната си дъщеричка.
— Хайде, приключвайте — изсумтя мъжът на средна възраст.
— Добре. Господин Хари Палфри, арестувам ви по обвинение…
Бътлър остави последните двама от хората си да претърсят апартамента за улики, евентуално изхвърлени в секундите след разбиването на вратата, и слезе при колата си. Предстоеше му дълга нощ, но работата щеше да му достави удоволствие. Заместникът му седеше зад волана и той седна отзад при мълчаливия канадец.
— Хайде да уточним някои неща — каза Бътлър, когато автомобилът се отдели от тротоара. — Кога научи, че Сеймор ти е партньор в този двоен блъф?
— В апартамента — отвърна хипито.
Бътлър се изненада.
— Ами среднощният разговор пред вратата на тоалетната?
— Какъв разговор? Каква тоалетна? Никога не го бях виждал.
Бътлър се засмя — нещо, което рядко му се случваше.
— Да бе. Съжалявам за случилото се на „Хийтроу“, но знаеш правилника. Не можех да те разконспирирам дори там. Така или иначе, благодаря, че се обади. Добър удар, Шон. Довечера бирата е от мен.
Информация за текста
© 2001 Фредерик Форсайт
© 2001 Крум Бъчваров, превод от английски
Frederick Forsyth
The Citizen, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008
Издание:
ИК „Бард“, 2001
ISBN 954–585–275–5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9748]
Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00
1
Остров до западното крайбрежие на Тайланд. — Б.пр.