— Може би трябва да приемем предложението на Чакала и да ограбим няколко банки — отвърна Роден.

— Не ми харесва този човек — заяви Касон. — Работи сам, без помощници. Такива хора са опасни. Не могат да се контролират.

Роден сложи край на спора:

— Вижте какво, разработихме план, единодушно взехме решение и издирихме човек, готов да убие за пари президента на Франция. Знам какво представляват хора като него. Ако някой изобщо е в състояние да свърши тази работа, това е той. И така, играта започва. Нека се заемем с нашата работа, а той да си гледа своята.

3.

През втората половина на юни и целия месец юли на 1963 година вълна от обири на банки, бижутерски магазини и пощи разтърси Франция. Това бе нещо ново за онова време и повече не се повтори. Подробностите около престъпната вълна са днес в полицейските архиви.

Почти всекидневно от единия до другия край на страната бяха обирани банки с пистолети, ловджийски пушки с рязани цеви и автомати. Внезапните нападения над бижутери зачестиха толкова много през описания период, че местните полицаи едва успяваха да запишат показанията на някой разтреперан и често пъти окървавен ювелир, когато вече ги викаха за друг подобен случай в същия район.

При опит за съпротива бяха застреляни двама банкови чиновници, а към края на юли кризата достигна такива размери, че за първи път, при това въоръжени с автоматично оръжие, бяха призовани хората от Corps Republicain de Securite, специалните части за неутрализиране на обществени размирици, известни на всеки французин просто с инициалите CRS. За посетителите в банките стана нещо обичайно да минават край един или двама облечени в сини униформи пазачи от CRS, охраняващи фоайетата със заредени автомати.

В отговор на натиска от страна на банкери и бижутери по повод престъпната вълна полицията зачести нощните проверки, но това не даде резултат, тъй като грабителите не бяха професионални касоразбивачи, проникващи умело в банковото хранилище в малките часове на нощта, а просто главорези с маски на лицата, въоръжени и готови да стрелят и с повод, и без повод.

Най-опасното време беше през деня, когато служителите от всяка банка или магазин в страната можеха да бъдат изненадани в разгара на работата от двама-трима въоръжени и маскирани мъже и властния вик „Haut les mains!“30

В края на юли при отделни нападения бяха ранени и заловени трима грабители. Те се оказаха или дребни мошеници, използващи ОАС като параван за разпалване на всеобща анархия, или дезертьори от бивше колониално поделение, които бързо признаха, че са хора на организацията. Обаче въпреки усърдните разпити, проведени в главната квартира на полицията, никой от тримата не можа да съобщи каква е причината за внезапния престъпен взрив, обхванал страната — към всеки от нападателите се обърнал неговият patron (шеф на банда), за да му посочи набелязания обект — магазин или банков клон. В крайна сметка полицията стигна до извода, че заловените не са наясно относно причините за нападенията. Обещана им бе част от плячката и като дребни риби бяха вършили каквото им наредят.

На френските власти не им трябваше много време, за да проумеят, че зад нападенията стои ОАС и че поради някаква причина организацията има остра нужда от пари. Но причината се изясни едва към средата на август, и то по съвършено друг повод. През последните две седмици на юли вълната от престъпления срещу банки и други източници на лесни пари и скъпоценни камъни се надигна достатъчно високо, за да бъде предадена в ръцете на комисар Морис Бувие, уважавания шеф на Brigade Criminelle31 в полицията. В неговия изненадващо малък и претрупан кабинет в главната квартира на полицията на Ке дез Орфевр 36 край Сена бе изготвена карта, върху която се отбелязваха сумите, на които възлизаха откраднатите пари и скъпоценности. Към втората половина на юли общата сума надхвърли значително два милиона нови франка или четиристотин хиляди долара. Дори след като се приспаднеше прилична сума за покриване на разходите по отделните грабежи и възнагражденията на дребните престъпници и дезертьори, които ги бяха осъществили, пак, според пресмятанията на комисаря, оставаше огромно количество пари с неясно предназначение.

През последната седмица на юни върху бюрото на генерал Гибо, ръководител на SDECE, се появи доклад от неговия резидент в Рим. Ставаше дума за това, че тримата върховни ръководители на ОАС — Марк Роден, Рьоне Монклер и Андре Касон, са се настанили заедно на най-горния етаж в един хотел близо до Виа Кондоти. В доклада се съобщаваше още, че въпреки високите цени за хотел в такъв скъп квартал тримата бяха наели за себе си целия етаж, а този под него — за телохранителите си. Охранявали ги денонощно осем особено безскрупулни бивши легионери, а те самите не си показвали носовете навън. Отначало се смяташе, че са се събрали за среща, но с течение на времето SDECE стигна до извода, че става дума за изключителни предпазни мерки, да не би да станат жертви на нова операция като тази срещу Антоан Аргу. След като генерал Гибо си позволи мрачна усмивка при мисълта за тримата първенци на терористичната организация, сврени в миша дупка в Рим, той изготви доклада си по обичайния начин. Въпреки лютата разпра, която продължаваше да трови отношенията между френското Външно министерство на Ке д’Орсе и немското Външно министерство в Бон по повод посегателството срещу неприкосновеността на германската територия (случаят в хотел „Еденволф“ от февруари предната година), Гибо имаше всички основания да е доволен от своите хора в Оперативния отдел, провели операцията. Фактът, че ръководителите на ОАС бягаха подплашени, бе сам по себе си достатъчно удовлетворителен. Генералът сподави едно неясно лошо предчувствие, докато проучваше досието на Марк Роден, и все пак си зададе въпроса защо човек като него се плаши така лесно. Големият опит в занаята и ясното съзнание за реалността в политиката и дипломацията караха генерала да си дава сметка, че вероятността да му разрешат ново отвличане бе нищожно малка. Едва много по-късно той прозря същинското значение на мерките за сигурност, предприети от тримата оасовци.

В Лондон Чакала използува последните седмици от юни и първите от юли за провеждането на внимателно обмислени мероприятия. От самия ден на завръщането си той се залови между другото и с изчитането на, кажи-речи, всяка дума, написана за Шарл дьо Гол. Просто отиде в кварталната библиотека, намери написаното за френския президент в Британската енциклопедия и извади изчерпателен списък на публикациите на тази тема.

След това разпрати писма до различни големи книжарници, като прибегна до фалшиво име и междинен адрес на Прад Стрийт в Падингтън, за да получи по пощата необходимата литература. Започна да я изучава от вечер до ранни зори в жилището си, като изграждаше в съзнанието си най-подробен портрет на обитателя на Елисейския дворец, от юношеството му до наши дни. Голяма част от информацията, събирана троха по троха, нямаше практическа стойност, обаче тук-там се прокрадваше по някой проблясък, който той внимателно нанасяше в малко тефтерче. Особено поучително се оказа томчето мемоари на самия генерал, озаглавено „Острието на сабята“ („Le Fil de l’Epee“), в което Шарл дьо Гол хвърляше обилна светлина върху собственото си отношение към живота, родината и своята съдба.

Чакала не бе нито глупав, нито бавно схващащ. Четеше жадно и педантично наблюдаваше бъдещите си действия. Притежаваше способността да запази в паметта си огромно количество информация, просто в случай, че му потрябва някой ден.

Но макар написаното от самия Дьо Гол и близките му да рисуваше все по-пълния портрет на един горд и надменен френски президент, то все още не даваше отговор на главния въпрос, който го мъчеше, откак на 15 юни прие задачата да осъществи атентата. Към края на първата седмица от юли Чакала все още не знаеше къде, кога и как да проведе „удара“. Като последна стъпка отиде в читалнята на Британския музей и след като попълни заемната бележка с поредното фалшиво име, потъна в четене на стари течения на френския всекидневник „Льо Фигаро“.

Не е известно точно в кой момент се е натъкнал на отговора, но може да се допусне с голяма вероятност, че това е станало през трите дни след седми юли. За тези три дни, като тръгна от зародиша на едно хрумване, породено от написаното от журналист през 1962 година, и след като препровери идеята си в отчетите за всички години управление на Дьо Гол от 1945-а насам, наемникът съумя да стигне до търсения

Вы читаете Денят на Чакала
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату