С напредването на деня броят на момчетата намаля и притеснението на Пъг се усили. Скоро в центъра на площада освен него и Томас останаха само още две момчета. Всички майстори на занаяти бяха призовали чираците си и само двама от управниците на домочадието на херцога освен мечемайстора оставаха неизслущани. Пъг погледна групата на горното стъпало и сърцето му заби неспокойно. Двамата принцове гледаха момчетата — Луам с приятелска усмивка, Арута унесен в някакви мисли и навъсен. Принцеса Карлайн се беше отегчила от дългата церемония и без да прави никакво усилие да го скрие, шепнеше нещо на ухото на Роланд. Това предизвика неодобрителния поглед на лейди Марна, дойката й.
Конемайстор Алгон пристъпи напред. На лявата гръд на кафявозлатистата му дреха бе извезана малка конска глава. Надзорникът на конюшните извика името на Рулф, сина на Дик, и плещестият син на херцогския коняр закрачи и застана до наставника си. Когато се обърна, се усмихна снизходително на Пъг. Двете момчета изобщо не се спогаждаха — пъпчивият момък много пъти беше дразнил и изтезавал Пъг. Когато двамата работеха в конюшнята под надзора на Дик, конярят извръщаше поглед, щом синът му заложеше някаква клопка на Пъг, и сиракът винаги се оказваше виновен за всяка беля. Онова време беше ужасно за Пъг и той се бе заклел, че по-скоро ще откаже службата, отколкото да приеме перспективата да работи с Рулф през остатъка от живота си.
Домакинът Самюъл извика името на другото момче, Джефри, който щеше да стане член на прислугата в замъка, и Пъг и Томас останаха сами. След това мечемайстор Фанън пристъпи напред и Пъг усети, че сърцето му спря да бие, когато старият воин извика:
— Томас, сине на Мегар.
Последва пауза и Пъг зачака да чуе да извикат собственото му име, но Фанън отстъпи и Томас прекоси площада да застане до него. Пъг се почувства смален като джудже под втренчените в него погледи на множеството. Дворът сякаш бе станал по-голям от обикновено и момчето изпита чувството, че изглежда неугледно. Сърцето му потъна в петите, когато осъзна, че не е останал нито един майстор занаятчия или член на домакинството, който да не си е взел чирак. Щеше да се окаже единственото непризовано момче. Едва сдържайки сълзите си, зачака херцогът да разпусне събранието.
Но когато херцогът понечи да заговори, с явно изписано на лицето му съчувствие към момчето, неочаквано се чу глас.
— Ваша светлост, ако позволите.
Всички очи се извърнаха към пристъпващия напред магьосник Кълган.
— Нужен ми е чирак и бих призовал Пъг, сирака на цитаделата, на служба.
Вълна от тих ропот премина през събранието на майсторите. Чуха се гласове да мърморят, че не е редно един магьосник да участва в Подбора. Херцогът ги укроти с навъсения си поглед. Никой майстор нямаше да си позволи да предизвика херцога на Крудий, третия по ранг благородник в Кралството, заради едно момче. Очите им бавно се извърнаха отново към хлапето.
Херцогът заяви:
— Тъй като Кълган е признат майстор в занаята си, негово право е да си избере. Пъг, сирако на цитаделата, ще приемеш ли службата?
Пъг се вцепени. Представял си беше как води кралска армия в битка като рицар-лейтенант или как един ден открива, че е изгубеният син на благороден дом. В момчешкото си въображение бе плавал с кораби, преследвал бе огромни чудовища и беше спасявал държавата. В по-спокойни мигове на размисъл се беше чудил дали ще изкара живота си в строене на кораби, или в изработка на грънци, или като изучи търговските науки и разсъждаваше колко добър ще е животът му с всеки един от тези занаяти. Но единственото, за което никога не си беше помислял, единственото, за което изобщо не беше мечтал, бе да стане магьосник.
Отърси се от изумлението, осъзнавайки, че херцогът търпеливо чака отговора му. Отец Тъли го дари с една от редките си усмивки, както и принц Арута. Принц Луам леко му кимна за „да“, а Кълган го гледаше напрегнато. На лицето на мага се долавяха следи от тревога и Пъг изведнъж реши. Този призив можеше и да не е съвсем реден, но който и да е занаят бе по-добре от нищо. Той пристъпи напред, но закачи петата си с другия крак и се пльосна по очи в прахта. Надигна се и къде с лазене, къде тичешком се добра до магьосника. Спъването му разсея настъпилото напрежение и гръмкият смях на херцога изпълни площада. Изчервен от смущение, Пъг застана до магьосника. Надникна иззад широкия кръст на новия си господар и видя, че херцогът го гледа — лицето му се бе смекчило и той добродушно кимна на изчервения момък. После владетелят се обърна към хората, очакващи да обяви края на Подбора.
— Заявявам, че от този миг всяко от момчетата тук е подчинено на своя майстор, да го слуша за всичко според законите на Кралството, и че всеки ще бъде считан за истински и пълноправен мъж на Крудий. Нека сега чираците последват своите наставници. А до часа на пиршеството желая на всички ви добър ден. — Обърна се и предложи лявата си ръка на дъщеря си. Тя положи длан върху неговата и двамата тръгнаха към кулата през шпалира от придворни, отдръпнали се да им отворят път. Последваха ги двамата принцове, както и останалите от свитата. Пъг видя как Томас се запъти към бараките на гвардейците зад майстор Фанън.
Вниманието му отново се върна на Кълган, който стоеше, потънал в мисли. След дълго мълчание старият маг промълви:
— Вярвам, че никой от двама ни не сбърка днес.
— Ваше благородие? — попита момчето, не разбрало думите на магьосника. Кълган разсеяно му махна с ръка и бледожълтият му халат се разлюля като вълни по морската повърхност.
— Няма значение, момче. Стореното — сторено. Да се опитаме да обърнем нещата на добро.
Старецът сложи ръка на рамото на момъка.
— Ела да се оттеглим в кулата, където пребивавам. Има една малка стаичка под моята, която ще ти свърши работа. Смятах да я използвам за някои проекти, но така и не намерих време да я подредя.
Пъг го изгледа с благоговение.
— Стая за мен?
Това беше нещо нечувано за един чирак. Повечето чираци спяха в работилниците на майсторите си, в кошарите и така нататък. Едва когато един чирак станеше калфа, бе обичайно да получи лична стая.
Магьосникът повдигна едната си рунтава вежда.
— Няма да ми се мотаеш непрекъснато в краката, я. Така никога няма да мога да свърша. Освен това вълшебството изисква усамотение за размисъл. Ще ти е нужно усамотение, също колкото на мен, ако не и повече. — Измъкна дългата си тънка лула от някаква гънка на халата си и се захвана да я тъпче с табак от една кесия, която също така се появи незнайно откъде.
— И да не се занимаваме много-много с приказки за задълженията ти и други подобни, момче. Защото, честно казано, не съм подготвен за теб. Но много скоро ще си сложа нещата в ред. А дотогава можем да използваме времето, като се опознаем. Съгласен ли си?
Пъг се слиса. Твърде малка представа имаше какво е да си магьосник, въпреки онази нощ, прекарана с Кълган преди няколко седмици, но много добре знаеше какви са майсторите — на никого нямаше и да му хрумне да пита дали един чирак е съгласен, или не с плановете му. Момчето не знаеше какво да каже и само кимна.
— Добре тогава — каза Кълган. — Хайде сега да се приберем в кулата, че да ти намерим по-нови дрехи, а после ще прекараме остатъка от деня на пиршеството. По-късно ще имаме достатъчно време да научим какво е да си наставник и какво е да си чирак.
И дебелият магьосник се усмихна на Пъг.
Късният следобед мина безоблачно и светло, с лек бриз откъм морето, довял прохлада в лятната жега. Из цитаделата на замъка Крудий, както и в градчето долу, се извършваха приготовления за празника Банапис.
Банапис беше най-старият известен празник — произходът му се губеше в далечна древност. Провеждаше се на всяко Средилетие, ден, не принадлежащ нито на миналата, нито на новата година. Банапис, известен и под други имена в други държави, се празнуваше според легендата по целия свят на Мидкемия. Някои вярваха, че празникът е зает от елфите и джуджетата, тъй като се разправяше, че по- дълголетните раси го били чествали по Средилетие толкова отдавна, че и те не можели да си спомнят точно
