размисъл или веселие, уравновесяващи по-трескавите действия, изпълнени с конфликти и риск, всички тези неща бяха „почти, но не точно каквото имах предвид“.
Така или иначе, в чест на десетгодишнината от първата публикация на „Магьосник“ ми се позволи да се върна към творбата си, да доизградя и променя, да добавя и съкратя както ми се струва най-добре, и да предложа онова, което в издателската практика се нарича „предпочитаната от автора редакция“. Така, без старото предупреждение „щом не се е счупило, не го намествай“, да престава да кънти в ушите ми, се върнах към първоначалната работа, с която се бях заел тогава, когато все още нямах претенции, че съм добър в занаята, нямах статута на автор на бестселъри и общо взето нямах ясна представа с какво точно се залавям. Желанието ми бе да възстановя някои от онези изрязани късчета, някои от малките подробности, които почувствах, че е нужно да се върнат към налепа на разказа и тежестта на книгата. Друга част от материала се отнася по-пряко към следващите книги, към митичните опори на Войната на разлома. Някои по-продължителни дискусии за естеството на познанието между Тъли и Кълган в трета глава, както и някои от нещата, разкрити на Пъг на Кулата на изпитанието, определено попадат в тази зона. По онова време издателят ми не беше склонен да приеме идеята за продължение, затова част от тези неща бе отрязана. Връщането им може да звучи като самооправдание, но ги възстанових, защото чувствам, че принадлежат към оригиналната книга.
Онези читатели, които вече са открили „Магьосник“ и които може би се чудят дали си струва да си купят това издание, мога да успокоя, че нищо съществено не се е променило. Няма герои, които да са умрели, а сега да се окажат живи, няма битки, които да са били загубени, а сега да се окажат спечелени, а съдбата на двете момчета си е същата. Моля ви да не изпитвате подтика непременно да прочетете това ново издание, защото споменът ви за първоначалната книга е също толкова ценен, колкото моят, ако не и повече. Но ако искате да се върнете към света на Пъг и Томас, да преоткриете стари приятели и едно забравено приключение, тогава приемете това издание като възможност да видите и разберете малко повече, отколкото първия път. А на новия ни читател — добре дошъл. Вярвам, че тази книга ще те задоволи.
С огромна признателност искам да благодаря на всички вас, нови читатели и стари познайници, защото без вашата поддръжка и окуражаване тези десет години „врели-некипели“ нямаше да са възможни. Ако имам възможността да ви предложа частица от удоволствието, което изпитвам от това, че мога да споделя с вас фантастичните си приумици, то ние сме еднакво възнаградени, защото приемайки творбите ми, вие ми позволихте да създам нови. Без вас нямаше да ги има нито „Сребротрън“, нито „Мрак над Сетанон“, нито „Зла приказка“ или „Трилогията за Империята“. Писмата се четат, макар и да не им се отговаря — дори понякога да пътуват до мен с месеци — и добронамерените ви бележки са ме обогатявали неизмеримо. Но най-вече вие ми дадохте свободата да упражнявам занаят, с който в началото се залових просто за „да видя дали мога“, докато работех в колежа „Джон Мюр“ на Калифорнийския университет, Сан Диего.
Така че, благодаря ви. Мисля, че успях. И с тази работа, надявам се, ще се съгласите, че този път съм го постигнал малко по-елегантно, с малко повече цвят и резонанс.
Глава 1
Буря
Мечтата на едно момче
е като вятъра лудешки,
и дълги като цял живот
са мислите момчешки.
Бурята бе стихнала.
Стъпалата на Пъг танцуваха по скалните ръбове, напипвайки опора в тънките шупли през разливите. Тъмните му очи шареха сред пенливата мътилка на прилива и надничаха във всяка локва под челото на канарата — търсеха бодливите твари, донесени в плитчините от вече усмирилия се прибой. Хлапашките му мускули се сбраха на възли под хлабавата риза, щом надигна торбата с песъчливците, скалните нокти и раците, набрани в тази водна градина.
Следобедното слънце пръсна искри сред вихрещите се около него морски пръски и западният вятър разроши кестенявата му коса. Пъг пусна торбата, увери се, че е затегната здраво, и седна на сухия пясък. Торбата не беше съвсем пълна, но момчето можеше да си позволи малко отдих. Мегар, готвачът, нямаше да му държи сметка за времето, щом торбата е почти пълна. Опря гръб на огромната скала и скоро задряма, сгрян от слънчевите лъчи.
Хладни пръски го събудиха чак след няколко часа. Сепнат, той отвори очи и разбра, че се е заседял твърде дълго. На запад в морето над черната линия на Шестте сестри, островчетата на хоризонта, се трупаха тъмни гръмоносни грамади. Кълбестите напористи облаци с дъжда, стелещ се като сив воал под тях, вещаеха един от поредните внезапни щормове, така обичайни за тази част от крайбрежието в началото на лятото. Южно, стръмната канара на Моряшка скръб се възвисяваше към небето и вълните се разбиваха в основата й. Бели шапки пяна запокриваха гребените на скършените вълни — сигурен знак, че щормът ще удари скоро. Пъг разбра, че е в опасност. Летните бури можеха да удавят всекиго по морския бряг, а по- свирепите — да го пометат и в низините отвъд ивицата пясък.
Момъкът надигна торбата и забърза на север към замъка. Докато крачеше през разливите, усети как хладният вятър става все по-влажен и студен. Дневният светлик се разкъса от дрипави сенки, щом първите облаци заслониха слънцето, ярките цветове заглъхнаха в сиви оттенъци. Откъм морето сред чернилката на облаците просветна мълния и далечният тътен надмогна рева на вълните.
Пъг се добра до първата открита пясъчна ивица и усили крачка. Бурята приближаваше по-бързо, отколкото можеше да допусне, и тласкаше пред себе си надигащия се прилив. Докато стигне втория участък разливи, между водната линия и скалите бяха останали едва десетина стъпки сух пясък.
Пъг се запровира през скалите колкото можеше по-бързо и на два пъти за малко да остане без опора. Стигна до следващата ивица пясък, скочи накриво от последната скала и стъпи лошо. Рухна на пясъка и стисна глезена си. Сякаш това и чакал, приливът връхлетя и го заля. Той се пресегна слепешком, усетил, че торбата му се изплъзва. Сграбчи я в паника, залитна напред, но глезенът поддаде и той падна и нагълта вода. Вдигна глава, изплю и се закашля. Понечи да се изправи, но втора вълна, по-висока от предишната, го блъсна в гърдите и го събори по гръб. Пъг бе отраснал в игри сред вълните и беше опитен плувец, но болката в глезена и блъскането на прибоя го доведоха почти до паника. Той я надмогна и вдигна глава за глътка въздух, щом вълната се отдръпна. После, къде с плуване, къде с пълзене се заизтегля към скалите — там водата щеше да е само няколко пръста дълбока.
Добра се до канарите и се облегна да облекчи колкото може пострадалия глезен. Задраска по скалната стена, а вълните заприиждаха, всяка следваща — по-мощна от предишната. Когато най-сетне се добра до място, където можеше да стъпи, и продължи нагоре, водата вече кипеше до кръста, му. Трябваше да напрегне цялата си сила, за да се издърпа до пътечката. Легна за миг задъхан, а после запълзя — не смееше да се довери на подуващия се глезен по тези коварни камъни.
