Пъг дори салджиите, подкарали баржите си към и от закотвените в залива кораби изглеждаха два пъти по- колоритни само заради това, че бяха част от вълшебството на Риланон.
Херцогът на Саладор бе наредил да се ушие херцогско знаме за Боррик и сега то се вееше на върха на главната корабна мачта, възвестявайки на властите на столичния град, че е пристигнал херцогът на Крудий. Корабът на Боррик получи предимство за влизане в пристана, преведен бе през залива от пристанищния лоцман и скоро го привързаха на кралския кей. Групата слезе на брега, посрещната от рота на кралската дворцова гвардия. Начело на гвардейците ги очакваше един стар, побелял, но все още с изправени рамене мъж, който топло поздрави Боррик.
Двамата мъже се прегърнаха и по-старият, облечен в кралското пурпурно и златно на гвардията, но с херцогско отличие на лявата гръд, каза:
— Боррик, колко хубаво е, че те виждам. Кога беше? Десет… единадесет години?
— Калдрик, приятелю. Тринадесет са. — Боррик го изгледа с обич. Мъжът с ясните сини очи и късо подкастрената прошарена брада поклати глава и се усмихна.
— Толкова отдавна… — Погледна останалите. Забеляза Пъг и попита: — Това да не би да е по-малкият ти син?
Боррик се засмя.
— Не, макар че не бих се срамувал, ако беше. — Той посочи длъгнестата фигура на Арута. — Това е синът ми. Арута, ела да поздравиш дядо си Калдрик.
Арута пристъпи напред и двамата се прегърнаха. Херцог Калдрик, лорд на Риланон, рицар-генерал на Кралската дворцова гвардия и кралски канцлер избута Арута на ръка разстояние и го огледа.
— Беше все още сополанко, когато те видях за последен път. Трябваше да те позная, защото макар да носиш много от чертите на баща си, доста приличаш също така и на скъпия ми брат — бащата на майка ти.
— Е, стара бойна кранто, как е градът ти? — попита Боррик.
— Много има за разправяне — отвърна Калдрик, — но не тук. Сега ще ви отведем в палата и ще ви настаним удобно. Ще имаме достатъчно време за приказки при гостуването ви. Какво те води в Риланон?
— Имам спешна работа с негово величество, но не е за обсъждане по улиците. Хайде, води ни в палата.
Херцогът и свитата му получиха коне и ескорт да разчиства пътя от тълпите, докато яздят през града. Ако Крондор и Саладор бяха впечатлили Пъг с разкоша си, Риланон го накара да онемее.
Островният град бе построен на многобройни хълмове, между които имаше рекички, стичащи се към морето. Градът сякаш бе съставен колкото от кули и дворци, толкова и от мостове и канали. Много от сградите изглеждаха нови и Пъг си помисли, че това трябва да е част от плана на краля за обновлението на столицата. На няколко места по пътя забеляза строители, които махаха старите камъни от някоя сграда или вдигаха нови стени и покриви. По-новите здания бяха облицовани с цветен обработен камък, който им придаваше меко бяла, синкава или розова оцветка. Уличната настилка бе чиста и отточните канавки не бяха задръстени с боклук както в другите градове. С каквото и друго да се занимаваше, кралят поне поддържаше чист и добре уреден този възхитителен град.
Една от по-големите реки минаваше пред двореца, така че до площада пред входа се стигаше по висок сводест мост. Палатът представляваше смайваща очите камара от величествени сгради, свързани с дълги стени, които се виеха по хълма в самия център на града. Фасадите им бяха облицовани с разноцветен камък, придаващ на палата вид на пъстра дъга.
Докато излизаха на площада, от стените заехтяха тромпети и почетната стража взе „за почест“. Напред пристъпиха слуги да поемат конете, а до входа на палата стоеше в очакване внушителна тълпа благородници.
След като приближиха, Пъг забеляза, че поздравленията на тези посрещачи са твърде официални и че им липсва радушието и топлината на херцог Калдрик. Застанал зад Кълган и Мийчъм, момъкът чуваше гласа на Калдрик.
— Милорд Боррик, херцог на Крудий, позволете да ви представя барон Грей, стюард на кралското домакинство на негово величество. — Въпросният главен кралски домакин се оказа нисък закръглен мъж в тясна туника от червена коприна и плътен светлосив клин, поувиснал на коленете. — Граф Селвек, първи лорд на Кралските флоти. — Високият, мършав мъж с тънки, намазани с восък мустачки се поклони вдървено. И така, докато преминат през цялата група. Всеки изразяваше с кратка фраза радостта си от пристигането на лорд Боррик, но Пъг усещаше, че думите им не са много искрени.
После ги отведоха в отредените им покои. На Кълган се наложи да вдигне врява, за да задържи Мийчъм край себе си, защото барон Грей бе поискал да го прати в далечното слугинско крило на двореца, но омекна, след като Калдрик влезе в ролята си на кралски канцлер.
Апартаментът, в който отведоха Пъг, превъзхождаше по разкош всичко, което бе виждал. Подовете бяха от лъскав мрамор, стените бяха от същия материал, само че прошарен сякаш със златни жилки. В една малка стаичка встрани от спалнята висеше огромно огледало, а по средата бе поставена голяма позлатена вана. Един слуга прибра оскъдните му вещи — това, което бяха събрали от дарове по пътя си, тъй като собствения, си багаж бяха изгубили в горите — в гигантски гардероб, който можеше да побере десет пъти повече от всичко, което Пъг изобщо бе притежавал. След като приключи, човекът попита:
— Да приготвя ли банята ви, ваше благородие?
Пъг кимна, тъй като след седмиците на борда на кораба имаше чувството, че дрехите му са залепнали по тялото. След като банята беше приготвена, прислужникът каза:
— Лорд Калдрик ще очаква свитата на херцога за гощавка в четири часа, ваше благородие. Да намина ли?
Пъг каза „да“, силно впечатлен от тактичността на слугата.
Човекът знаеше само, че Пъг е пристигнал с херцога, и беше оставил на него да реши дали влиза, или не в числото на поканените за гощавката.
Когато се потопи в топлата вода, Пъг издаде дълга, облекчена въздишка. Като момче от прислугата на цитаделата не си беше падал много-много по баните. Предпочиташе да се къпе в морето и в потоците около замъка. Сега като нищо можеше да привикне към тях. Замисли се какво ли щеше да каже Томас за това. И скоро се понесе в топлата мъгла на два спомена: единият много приятен — за тъмнокоса, красива принцеса, а другият тъжен — за едно момче с пясъчноруса коса.
Снощната вечеря беше неофициална, с херцог Калдрик като домакин на групата на лорд Боррик. Сега стояха в кралската тронна зала в очакване да бъдат представени на краля. Залата беше огромна, с висок сводест таван, а цялата южна стена представляваше редица от прозорци от пода до тавана, с гледка към града. Стотици знатни особи се бяха наредили в шпалир, докато превеждаха свитата на херцога по централния пасаж.
Досега на Пъг не беше му хрумвало, че е възможно някога херцог Боррик да му се стори бедно облечен, защото той, както и децата му, винаги бяха носили най-фините одежди в Крудий. Но сред разкошните одежди в тази зала Боррик приличаше на врана сред ято пауни. Тук отрупано с перли дубле, там извезана със златил нишки туника — всеки благородник като че ли се стараеше да надмине по пищност съседа си. Всяка дама носеше най-скъпи коприни и брокат, но дамите почти не засенчваха господата.
Спряха пред трона и Калдрик обяви името на херцога. Кралят се усмихна и Пъг се порази от удивителната му прилика с Арута, въпреки че Негово величество се държеше по-отпуснато. Височайшата особа се приведе от трона си и каза:
— Добре дошъл в града ни, братовчеде. Приятно ни е, че виждаме Крудий в тази зала след толкова години.
Боррик пристъпи и коленичи пред Родрик Четвърти, владетеля на Островното кралство.
— Аз също съм безкрайно щастлив, че виждам ваше величество в добро здраве.
Лицето на монарха за миг помръкна, след което той се усмихна отново.
— Представете ни своите спътници.
Херцогът представи сина си и кралят каза:
— Е, значи вярно е, че още един от родословната линия на Кондуин носи кръвта на майчиния ни род, освен нас. — Арута отвърна с поклон и отстъпи назад. Кълган беше следващият, като един от съветниците
