буря, и тогава му се разкрива цялата история на империята Цурануани. Там той осъзнава първия си и основен дълг на Велик — да служи на Империята. Новият му приятел в Конгрегацията, лукавият магьосник Хочопепа, му разкрива интригите в сложната политическа система на Цурануани.
През деветата година на войната обезпокоеният, че борбата ще бъде загубена, Арута научава от един пленен роб, че от Келеуан пристигат нови войски. С Мартин Дълголъкия, майстор-ловеца на баща му, и с Амос Траск Арута потегля за Крондор, за да потърси военна помощ от принц Ерланд. По време на пътуването Амос разкрива тайната на Мартин — той е незаконен син на лорд Боррик. Мартин принуждава Амос да се закълне, че никога няма да я огласи без негово позволение. Оказва се, че Крондор е под властта на Ги, херцог на Батира и заклет враг на лорд Боррик. Ги явно крои планове да обсеби короната. Междувременно Арута се натъква на Джоко Радбърн, довереник на Ги и оглавяващ тайната му полиция. Преследвани от него, Арута, Мартин и Амос попадат в ръцете на „Шегаджиите“, Гилдията на крадците в Крондор. Там се запознават с малкия крадец Джими Ръчицата, с Тревър Хъл, бивш пират, сега контрабандист, и с неговия спътник Аарон Готвача. Шегаджиите укриват при себе си избягалата от двореца принцеса Анита. Джоко Радбърн отчаяно се мъчи да я намери, преди Ги дьо Батира да се е върнал от погранично стълкновение с войски на съседната империя на Велики Кеш. С помощта на Шегаджиите Арута, спътниците му и Анита бягат от града. По време на морското преследване Амос подмамва кораба на Радбърн да се блъсне в крайбрежните рифове и главатарят на тайната полиция намира смъртта си в морето. Завръщайки се в Крудий, Арута научава, че скуайър Роланд е загинал в стълкновение с нашествениците. Междувременно Арута се влюбва в Анита, но не иска да си го признае поради младостта й.
Пъг, вече с името Миламбер, се завръща в имението Шинцаваи, за да поиска ръката на Катала, и разбира, че е станал баща. По време на отсъствието му се е родил синът му Уилям. Разбира също така, че Шинцаваи са намесени в политически заговор с императора, целящ да се наложи мир във Върховния съвет на Цурануани, в който надмощие имат Властелинът на войната и неговите привърженици. Лаури трябва да заведе Касуми, усвоил междувременно езика и нравите на Кралството, при краля, за да му отнесе мирното предложение на императора. Пъг им пожелава успех и отвежда жената и детето си в новия си дом.
Томас претърпява огромна промяна, поставяйки в равновесие силата на валхеру и човечността си, но едва след като за малко не убива Мартин Дълголъкия. След титанична вътрешна борба човешкото в него е подложено на сериозно изпитание, но накрая Томас успява да овладее свирепата природа на някогашния Властелин на дракона и най-сетне възвръща душевния си покой.
Касуми и Лаури преминават през пространствения портал и се отправят към Риланон, където разбират, че кралят е обладан от неизлечима лудост. Той ги обвинява, че са шпиони, и двамата са принудени да избягат с помощта на лорд Калдрик. Херцогът ги съветва да потърсят лорд Боррик, тъй като гражданската война изглежда неизбежна. Добрали се до лагера на Боррик, двамата се срещат с Луам и разбират от него, че Боррик е на смъртно легло след тежка рана.
Миламбер, под чието име се подвизава Пъг, присъства на Имперските игри, дадени от Властелина на войната в чест на съкрушителната му победа над войските на лорд Боррик. Миламбер е разгневен от извратената жестокост, особено към принудените да се бият до смърт за забавление на тълпата мидкемийски пленници. Обзет от ярост, той опустошава стадиона, посрамва Властелина и с действията си срива цялата политическа система на Империята. Принуден е да избяга със семейството си в родната Мидкемия и от цурански Велик става отново Пъг Крудииски.
Завръща се тъкмо навреме, за да се види с лорд Боррик в часа преди смъртта му. Преди да издъхне, херцогът признава законните права на сина си Мартин. Междувременно пристига кралят, повежда налудничав щурм срещу цураните, неочаквано пробива фронта им и ги изтласква в долината, където охраняват „машината на разлома“ — устройството, поддържащо пространствения портал, през който пътуват между двата свята. Кралят е смъртно ранен и в проблясък на разум преди смъртта си провъзгласява Луам, най-големия мъж от рода Кондуин, за свой наследник.
Луам известява цураните, че ще приеме отхвърленото от Родрик предложение за мир, и е определена датата за примирието и преговорите. В Елвандар се появява Макрос, който предупреждава Томас да очаква вероломство по време на мирната среща.
По време на мирната среща Макрос предизвиква зрителна илюзия и в часа на подписването на мира настъпва хаос. В разгара на битката се появява Макрос и двамата с Пъг унищожават разлома. Отцепени на територията на Мидкемия остават четири хиляди цурани, оглавявани от Касуми. Той ги предава на милостта на Луам, който им дарява свобода срещу клетва за вярност.
Всички се връщат в Риланон за коронясването на Луам, освен Арута, Пъг и Кълган, които посещават Острова на чародея. Там намират Гатис, таласъмоподобно същество и слуга на тайнствения маг, който им връчва неговото послание. Макрос, както изглежда, е загинал при унищожаването на портала. Оставил е богатата си библиотека на Пъг и Кълган, които възнамеряват да основат академия за магьосници. Обяснил е вероломството си с това, че съществото, известно като „Врага“ — ужасяващата вселенска стихия, позната в древността на цураните — може да се домогне до Мидкемия с помощта на разлома. Тъкмо поради тази заплаха се е наложила инсценировката, при която е трябвало да се разруши пространственият зев.
Арута, Пъг и Кълган заминават за Риланон за коронацията. Тъй като Мартин е най-големият от синовете на Боррик, рожденото му право оспорва полученото от Луам наследство. Но майстор-ловецът се отказва от всякакви претенции над трона и крал става Луам. Поради смъртта на бащата на Анита, за принц на Крондор е обявен Арута. Криещият се Ги дьо Батира е лишен от титли и владения и му е даден срок да напусне Кралството в изгнание като предател. Лаури се запознава с Карлайн и интересът между двамата, изглежда, е взаимен.
Луам, Мартин, който става херцог на Крудий, и Арута тръгват на почетен тур из Източните владения, докато Пъг и семейството му, заедно с Кълган, се отправят за острова на Звездния пристан, за да започнат съграждането на академията. В продължение на почти цяла година в Кралството се възцарява мир…
И вдигнаха се всички изведнъж, като от тътен на гръмовна буря.
Пролог
Здрач
Слънцето се скри зад върхарите. Последните лъчи топлина докоснаха земята и остана само розовата сянка на деня. От изток бързо се спусна мастиленочерен мрак. Вятърът се вряза през хълмовете като добре наточено острие и пролетта сякаш се превърна в блед спомен от отдавнашен сън. Зимният лед още се държеше по заслонените сред горските сенки преспи, лед, който запука силно под петите на тежки ботуши. От вечерната тъмница на светлината на огъня излязоха три фигури.
Старата вещица вдигна глава и очите й се разшириха, щом видя тримата. Оногова, най-отляво, тя познаваше — плещестия ням войн с дългия перчем и бръснатата глава. Дохождал бе веднъж при нея да търси вещерските й умения за странен ритуал. Макар да беше могъщ главатар, тя го беше прогонила, защото нравът му бе зъл и макар неща като добро и зло рядко да значеха нещо за вещицата, дори за нея имаше някои граници. Освен това тя не питаеше особена любов към моредел, особено ако си е отрязал сам езика в оброк към силите на мрака.
Немият войн я изгледа със сините си очи, така неприсъщи за неговата раса. Беше по-широкоплещест от повечето си събратя, дори за същество от планинските кланове, които си бяха с по-яки ръце и рамене от братовчедите си в лесовете. Немият носеше златни халки на ушите — поставянето им беше болезнено,
