да не го пропуска — каза Лаури.
— Ако не беше ти, Бару, случаят наистина щеше да се окаже сгоден — каза Арута.
Хадатът го прие като благодарност и отвърна:
— Няма дълг в това. Както вече казах, може би аз изплащам дълг.
— Е, предполагам, че вече си изяснихте всичко — подхвърли Роалд. — Аз ще взема да се връщам в Илит.
Арута и Лаури се спогледаха и трубадурът рече:
— Роалд, стари ми приятелю, мисля, че ще трябва да си промениш плановете.
— Какво?
— Ами, ако са те забелязали с принца, което изглежда много вероятно, понеже по време на свадата в гостилницата имаше поне трийсетина души, онези, които го търсят, сигурно ще решат да те поразпитат закъде сме тръгнали.
Роалд се изпъчи самоуверено.
— Само да се опитат.
— По-добре да не се случва — каза Мартин. — Че решат ли — не си поплюват. Имал съм си работа с моредели, не са от най-милозливите.
Роалд се опули.
— Братството на Тъмната пътека?
Мартин кимна, а Лаури рече:
— Плюс това, сега си свободен.
— И такъв смятам да си остана.
Арута реши да опита другояче.
— Не би отказал на своя принц, нали?
— Моите уважения, ваше височество, но аз съм си свободен човек. Не съм на служба при вас, нито съм нарушил закона. Нямате власт над мен.
— Виж какво — заговори Лаури, — тези убийци сигурно здраво ще се разтърсят за всеки, който е видян с нас. И макар да си корав като гьон, доколкото те знам, с очите си съм виждал на какво са способни и не бих рискувал да ме спипат сам.
Решимостта на Роалд изглеждаше непоклатима.
— Можем да измислим някаква награда за службата ти — подхвърли Мартин.
Очите на Роалд моментално блеснаха.
— Колко?
— Остани с нас, докато си свършим задачата, и ще ти платя… сто златни суверена — отвърна Арута.
— Готово! — отвърна без колебание Роалд. Беше повече от четиримесечната плата дори за един опитен охранник на керван.
След това Арута се обърна към Бару.
— Спомена, че търсиш някаква следа. Можем ли да ти помогнем с нещо в кръвната мъст?
— Сигурно. Търся едного от ония, дето ги наричате „Братството на Тъмната пътека“.
Мартин повдигна вежди.
— Че ти какво общо имаш с моределите?
— Търся един едър моредел от хълмовете на Ябон, с коса на кичур, ето така — той очерта с ръце конска опашка — и с по три белега на всяка буза. Казаха ми, че е дошъл на юг с някаква черна мисия. Надявах се да чуя нещо за него от пътниците, защото такъв като него ще се отличава сред южните си събратя.
— Ако е и без език, значи е същият, който ни нападна по пътя за Сарт — каза Арута.
— Той трябва да е. Мурад се казва и е главатар на Гарвановия клан на моределите, кръвни врагове на моя народ от зората на времето. Дори и тия от племето му треперят пред него. Белезите по лицето му показват, че е сключил договор с тъмни сили, макар че почти нищо друго не се знае за него. Не са го виждали от години, отпреди Войната на разлома, когато блатните воини на моределите нахлуха през хълмистите граници на Ябон. Заради него е Кръвната мъст. Видели са го отново преди два месеца, водел банда черноризци край едно от нашите села. Без никакъв повод се спрял, само за да унищожи селото, изпепелил го и избил всички до крак, освен едно пастирче, което ми го описа. Беше моето село. — Мъжът въздъхна почти примирено. — Щом се е въртял край Сарт, значи натам трябва да замина. Много живя тоя моредел.
Арута кимна на Лаури и певецът се окашля.
— Всъщност, Бару, ако останеш с нас, той най-вероятно сам ще дойде да те потърси.
Бару озадачено погледна принца и Арута му разказа за Мурмандамус и неговите слуги и за издирването на лека за Анита. Когато свърши, хадатът се усмихна мрачно.
— Тогава ще се наема на служба при вас, ваше височество, стига да ме приемете, щом съдбата ни събра. Вас ви преследва моят враг и ще му взема главата преди той да вземе вашата.
— Добре — отвърна Арута. — Ще бъдеш добре дошъл, защото сме тръгнали по опасен път.
Мартин изведнъж се вкочани, после тръгна към дърветата и в същия миг Бару скочи и закрачи след него. Останалите се размърдаха, но Арута им даде знак да запазят тишина. Смълчаха се в тъмното и скоро чуха онова, което бе разтревожило двамата. В нощта отекна тропот на конски копита — някой препускаше по пътя откъм Илит.
Минаха няколко дълги минути и тропотът от копитата заглъхна на югозапад. След още няколко минути Мартин и Бару се върнаха.
— Ездачи — прошепна Мартин. — Дузина, ако не и повече. Препускаха по пътя, сякаш ги гонеха демони.
— Черноризци ли? — попита Арута.
— Не — отвърна Мартин. — Тези бяха човеци и макар да се виждаше трудно в тъмното, смятам, че бяха корава дружина.
— Козодоите може да са наели още главорези, ако са решили, че се налага. В Илит такива като тях — колкото искаш — каза Лаури.
Джими се съгласи.
— Може би двама-трима да са били Козодои, но…
— Този път води към Свободните градове — каза Бару.
— Ще се върнат. — Арута се обърна към Роалд, чието лице едва виждаше под бледите лъчи на луната. — Вашият барон Таланк е сложил нова митница на около пет мили надолу по пътя. Минахме днес следобед оттам с кервана. Изглежда, напоследък се е развихрила контрабанда от Натал. Ще разберат от стражите, че никой не е минавал, и ще се върнат.
— Тогава трябва да тръгваме — каза Арута. — Въпросът е как да стигнем до Елвандар. Смятах да хванем пътя на север за Ябон и после да свием на запад.
— На север ще срещнете доста хора, които ви знаят от войната, ваше височество — възрази Роалд. — Особено край Ламът.
— Накъде тогава? — попита принцът.
— Можем да отцепим право на запад, да минем Южния проход и да обиколим Сивите кули покрай западните склонове и през Зеленото лоно — предложи Мартин. — Опасно е, но…
— Но таласъмите и тролите са ни познати противници — каза Арута. — Добре. Да тръгваме.
Глава 13
Звезден пристан
Вятърът плющеше над водата и мяташе парцали бяла пяна. Гардан се взираше в Звезден пристан и съжаляваше, че трябва да довери съдбата си на някаква си скапана баржа, вместо да стигне до академията с езда. Но така ли иначе, тя беше на остров. И преди бе понасял презморско пътуване, но макар да бе изкарал целия си живот в крайморски град, мразеше да пътува по вода, колкото и да не искаше да си го признае.
Бяха тръгнали от Крондор с кораб. Минаха по крайбрежието, докато не стигнаха теснините между Горчиво море и Морето на сънищата, което си беше по-скоро голям разлив, отколкото истинско море. В
