вековния лед, което елдарът бе нарекъл Елвардейн.
Арута крачеше по коридора рамо до рамо с Луам. Зад тях бързаха Волней, отец Натан и отец Тъли. Фанън, Гардан и Касуми, Джими и Мартин, Роалд и Доминик, Лаури и Карлайн ги следваха плътно. Принцът все още беше в оцапаното и омачкано пътно облекло, което бе носил на кораба от Крудий. Пътуването им оттам бе бързо и без премеждия.
Двамата стражи все още пазеха пред омагьосаната от Пъг врата. Арута им махна да я отворят. Когато се отвори, им даде знак да се отместят и с дръжката на сабята си счупи вълшебния печат, както му беше казал Пъг.
Принцът и двамата жреци забързаха към ложето на принцесата. Луам и Волней задържаха другите отвън. Натан отвори стъкленицата, съдържаща цера, приготвен от елфските Заклинатели и както му бяха казали, капна една капчица на устните на Анита. В първия миг не последва нищо, а след това устните на принцесата трепнаха, устата й се радвижи и тя облиза капчицата. Тъли и Арута я повдигнаха, а Натал вдигна стъкленицата над устата й и изля цялото съдържание.
Цветът по бузите на Анита започна да се възвръща. Арута коленичи пред нея. Миглите й изпърхаха и тя отвори очи, извърна леко глава и тихо промълви:
— Арута.
Посегна и го погали по бузата. Той хвана ръката й и я целуна. По лицето му се стичаха сълзи.
Луам и другите нахлуха в стаята. Отец Натан се надигна, а Тъли изрева:
— Вън! Тя трябва да си почине.
Луам се засмя с широка, щастлива усмивка.
— Чуйте го само! Тъли, аз все пак съм кралят.
— Могат да те направят и император на Кеш, крал на Квег и Воевода на Братството на Щита на Дала отгоре, все ми е тая — изръмжа Тъли. — За мен ти си оставаш един от некадърните ми ученици. Само една минута и всички навън. — Обърна се, но като на всички останали и неговите очи се бяха навлажнили.
Принцеса Анита огледа просълзените от щастие лица около себе си и промълви:
— Какво се е случило? — Понечи да се изправи в леглото, но присви очи от болка, после се усмихна смутено и повтори: — Арута, какво се е случило? Помня само, че се обръщах към теб на венчавката и…
— Ще ти обясня по-късно. Сега ще си починеш и скоро пак ще дойда при теб.
Тя се усмихна и скри с ръка прозявката си.
— Моля да ме извините. Но ми се спи. — Смъкна се на леглото и веднага заспа.
Тъли почна да ги пъди от стаята. Отвън в коридора Луам каза:
— Отче, кога ще можем да довършим венчавката?
— След няколко дни — отвърна Тъли. — Възстановителните сили на тази смес са феноменални.
— Две венчавки — каза Карлайн.
— Мислех да почакаме, докато поне се върнем в Риланон — плахо се обади Лаури.
— А, не — сряза го Карлайн. — Повече не рискувам.
— Е, ваша светлост — обърна се кралят към трубадура. — Струва ми се, че въпросът е решен.
— „Ваша светлост“?
Луам се засмя и махна весело с ръка.
— Разбира се. Тя не ти ли е казала? Няма да оставя сестра ми да се омъжи за прост човек. Провъзгласявам те за херцог на Саладор.
Лаури изглеждаше потресен.
— Хайде стига, любов моя — успокои го Карлайн и го хвана за ръката. — Все някак ще оцелееш.
Арута и Мартин се разсмяха и принцът се обърна към Роалд.
— Ти участва във всичко това за злато, но благодарността ми е по-голяма от обещаното. Волней, дай на този човек сто златни суверена, както сме се разбрали. После му додай десет пъти повече. И още хиляда отгоре за благодарност.
Роалд се ухили доволен.
— Много сте щедър, ваше височество.
— И ако приемеш, добре си дошъл като мой гост, колкото пожелаеш. Можеш и да размислиш, ако решиш, дали да не останеш в гвардията ми. Скоро ще имам едно свободно място за капитан.
Роалд отдаде чест.
— Много благодаря, ваше височество, но не. Мисля вече да се спра на спокойно, особено след последната работа, за служба повече нямам мерак.
— Е, тогава се чувствай свободен да ми гостуваш, колкото искаш. Ще наредя да ти приготвят покои в палата.
— Покорно благодаря, ваше височество.
Гардан заговори:
— Бележката за новото капитанство да не би да означава, че най-после ще мога да оставя този пост и да се върна в Крудий с негова светлост?
Арута поклати глава.
— Съжалявам, Гардан. Сержант Валдис ще стане капитан на гвардията ми, но за твоята пенсия е рано. Съобщенията, които ми донесохте от Пъг от Звезден пристан, ми подсказват, че ще си ми нужен. Луам ще те назначи за рицар-маршал на Крондор.
Касуми плесна Гардан по гърба.
— Честито, маршале.
— Но… — заекна Гардан, а Джими се окашля в очакване.
Арута се обърна.
— Да, скуайър?
— Ами, мислех, че…
— Имате нещо да ме попитате?
Джими премести поглед от Арута към Мартин.
— Ами, просто си помислих, че след като така и така сте почнали с наградите…
— О, да, разбира се. — Арута се извърна, забеляза един от скуайърите наоколо и извика: — Локлир!
Младият скуайър притича и се поклони.
— Да, ваше височество?
— Придружи скуайър Джими до господин Деласи и предай на церемониалмайстора, че Джими вече е старши скуайър.
Джими се ухили и двамата с Локлир си тръгнаха. Хлапакът спря за миг като че ли да каже нещо, но премисли и продължи с приятеля си.
Мартин сложи ръка на рамото на Арута.
— Това момче го дръж под око. Сериозно е решило един ден да стане херцог на Крондор.
— И проклет да съм, ако не го направи — отвърна Арута.
Епилог
Оттеглянето
Моределът беснееше, но не го показваше с нищо. Изобщо не издаде гнева си пред тримата застанали пред него главатари. Бяха водачи на най-важните племенни съюзи от равнините. Знаеше какво ще кажат още преди да са го изрекли. Слушаше търпеливо, а светлината от огъня, пламтящ пред трона му, играеше по голата му гръд, създавайки илюзията, че родилният белег с дракона помръдва като жив.
Повелителю — каза главатарят по средата. — Воините ми са неспокойни. Сумтят и ръмжат. Кога най- сетне ще нахлуем в южните земи?
Пантатиецът изсъска и изплези дългия си език, но сдържащият жест на вожда го укроти. Мурмандамус се отпусна в трона и потъна в мрачен размисъл. Най-добрият му пълководец бе мъртъв и дори силите, които владееше, не можеха да го вдигнат повече. Свадливите кланове на север настояваха да се действа, докато планинските кланове се отдръпваха, смутени от гибелта на Мурад. Онези, които бяха дошли от южните лесове, си шепнеха дали да не тръгнат обратно през тесните проходи към земите на хората и джуджетата и
