— Но как разбра кой е измамникът? — попита Гардан.
— По ботушите. Оцапани са с говна.
Гардан погледна лъскавите черни ботуши на Арута и мръсните ботуши на двойника.
— Добре че не влязох днес в новозасадената градина на Анита — въздъхна Арута. — Щеше да ме натикаш в собствената ми тъмница.
Джими огледа падналия на пода двойник и истинския принц. И двамата бяха облечени в облекло с еднаква кройка и цвят.
— Когато влязохме, вие с нас ли бяхте, или вече бяхте вътре?
— Влязох с вас. Този трябва да е проникнал в палата с последните гости и просто е влязъл в покоите ми.
— Надявал се е да ви спипа тук, да ви убие, да скрие тялото ви в някой от тайниците или да го пусне в каналите и да заеме мястото ви. Не мисля, че тази гатанка щеше да издържи дълго, но само няколко дни и всичко тук щеше да се обърне с главата надолу.
— Ти отново се справи великолепно, Джими. — Арута се обърна към Роалд. — Тоя дали ще оживее?
Роалд огледа падналия.
— Не знам. Тези момченца имат лошия навик да мрат, когато не трябва, и да оживяват, когато им скимне.
— Доведете Натан и останалите. Отведете го в източната кула. Гардан, ти си знаеш работата.
Джими стоеше настрани и гледаше как отец Натан, жрец на Бялата Сунг, и един от съветниците на Арута преглеждат убиеца-двойник. Всички допуснати в кулата, избрана за затвор на пленника, бяха смаяни от приликата. Капитан Валдис, първият помощник на Гардан и заместил го на поста командир на личната гвардия на принца, поклати глава.
— Нищо чудно, че момците само са му отдавали чест, когато е минавал през двореца, ваше височество. Той ви е абсолютен двойник.
Раненият лежеше здраво вързан за пилоните на едно легло. Както и с предишния пленен Козодой, бяха му свалили отровния пръстен и всякакви други възможни средства за самоубийство. Жрецът с фигурата на борец отстъпи от пленника и рече:
— Загубил е кръв и диша плитко. При нормални обстоятелства животът му щеше да е на косъм.
Кралският лекар кимна съгласен.
— Щях да кажа, че ще се оправи, ваше височество, ако не бях видял с очите си миналия път с каква готовност мрат. — Мъжът извърна очи към първите утринни лъчи, струящи през прозореца.
Няколко часа се бяха трудили над пораженията от камата на Джими.
Арута се замисли. Предишният опит да разпитат Козодой бе завършил с един оживял труп, който бе избил няколко стражи и за малко да убие върховната жрица на Лимс-Крагма и самия принц. Той се обърна към Натан.
— Щом се съвземе, използвайте си изкуствата да измъкнете от него всичко, което знае. Ако издъхне, веднага изгорете тялото. — А на Гардан, Джими и Роалд каза: — Вие елате с мен. Капитан Валдис, удвоете охраната, без да се вдига шум.
След като излязоха, принцът ги поведе към покоите си.
— След като Анита замина с бебетата и ще са в безопасност при майка й, остава ми само грижата да изкореня тези убийци преди да са измислили друг начин да се доберат до мен.
— Но нейно височество все още не е тръгнала — отвърна Гардан. Арута се извърна.
— Какво? Та тя се сбогува с мен преди час.
— Може би, ваше височество, но изглежда, са я задържали още куп дреболии. Багажът й беше натоварен едва преди малко. Охраната е готова от два часа, но не мисля, че екипажът е тръгнал.
— Тогава й предайте да побърза и се погрижете за сигурността им, докато тръгнат.
Гардан се затича, а Арута, Джими и Роалд продължиха напред.
— Знаете какво ни предстои — каза Арута. — От всички тук само тези от нас, които бяха в Морелайн, си дават напълно сметка що за враг стои зад всичко това. Знаете също така, че ще бъде война без покой, докато едната страна не нанесе пълен разгром на другата.
Джими кимна, малко изненадан от тона на Арута. Последният опит за покушение нещо го беше поизнервил. Откакто го познаваше, Арута винаги се държеше обмислено, пресяваше грижливо цялата налична информация, преди да вземе възможно най-трезвото решение. Единственото изключение, на което Джими бе свидетел, беше в мига, в който отклонилата се стрела на Смеещия се Джак бе поразила Анита. Тогава Арута за кратко се беше променил. И сега, също като в онзи момент, изглеждаше на ръба на нервите си, кипнал от гняв от дръзкото посегателство. Добруването на семейството му отново бе изложено на смъртен риск и принцът едва удържаше убийствената си ярост към виновниците.
— Намери Тревър Хъл — каза принцът на Джими. — Искам най-добрите му хора да са готови за действие довечера по залез слънце. Искам да се състави план с Гардан и Валдис.
— Роалд, твоята задача днес е да не оставяш Лаури свободен — продължи Арута. — Той сигурно ще разбере, че нещо не е наред, след като няма да свикам дворцовия съвет следобед. Ангажирай го, разведи го по старите свърталища из двореца, но настрана от източната кула. — Джими го изгледа изненадано. — След като се ожениха с Карлайн, няма да рискувам живота му. А той е толкова глупав, че ще настои да тръгне с мен.
Роалд и Джими се спогледаха. И двамата се бяха досетили какво е намислил Арута за през нощта. Лицето на принца бе угрижено.
— Хайде вървете. Току-що се сетих, че трябва да обсъдя нещо с отец Натан. Когато Хъл се върне, известете ме.
Без повече въпроси двамата тръгнаха по задачите си, а Арута пое назад към кулата да поговори с жреца на Сунг.
Глава 3
Убийството
Въоръжените мъже стояха в готовност и чакаха команда.
Крондор продължаваше да празнува, след като принцът обяви втори празничен ден с не много убедителното обяснение, че след като синовете му са двама, то и Представянето трябва да продължи два дни. Обявлението беше посрещнато с възторг от всички в града, с изключение на дворцовия персонал, но церемониалмайсторът Деласи набързо въдвори ред. При тълпите, пируващи по улици, ханове и пивници, и при усилващото се през целия втори ден празнично настроение разкарването из града на многото свободни от служба мъже, даващи си вид, че изобщо не се познават, не направи впечатление на никого. А към полунощ вече се бяха събрали на уречените места — една част в гостилницата на „Пъстрия папагал“, още — в три раздалечени склада, държани от Шегаджиите, и една част — на борда на „Кралския гарван“.
По уречен сигнал, преждевременния звън от камбанарията на градския часовник, петте групи щяха да тръгнат към укритието на братството на убийците. Арута оглавяваше отряда, събран в „Пъстрия папагал“. Тревър Хъл и Аарон Готвача командваха моряците и войниците, нахлуващи в каналите с лодки. Джими, Гардан и капитан Валдис щяха да водят групите, скрити в старите складове, по улиците на Бедняшкия квартал.
Последният войник се промъкна през открехнатите врати на склада и Джими се озърна. Паянтовият склад, използван от Шегаджиите за трупане на крадени стоки, се беше претъпкал. След това момъкът отново извърна очи към единственото прозорче, през което наблюдаваше улицата, водеща право към бастиона на Козодоите. Роалд на свой ред гледаше пясъчния часовник, който бе обърнал при последния звън на градския часовник. Джими отново огледа събралия се отряд. Лаури, който неочаквано се беше появил с Роалд преди час, се усмихна нервно на момчето.
— Тук май е по-уютно от пещерите под Морелайн. Джими също се усмихна на неканения съучастник.
— Вярно.
Разбираше, че превърналият се в благородник трубадур се мъчи да разсее тревогата, която изпитваха
