— Не съм казвала, че е грозна. Лейди Уорт също е красива — изръмжа Арабела.
— Тук ли е тя?
— Засега не… Почакай. — Арабела сложи ръка на лакътя й.
— Какво става там?
Двете жени проследиха смаяно как лейди Джърси, както винаги с презрително наклонена глава, влезе в залата и обиколи гостите. Всяка група, към която се приближаваше, бързо се разпадаше. При това в залата цареше необичайна тишина и звуците на музиката бяха пронизителни и жални.
— Я виж ти — промърмори доволно Арабела. — Както изглежда, обществото най-сетне е решило да й даде отпор. Дамата отиде твърде далеч. Знаеш ли, Мег, наскоро се похвалила, че е убедила Уелския принц да се раздели легално с Каролина. Сега ще си плати за надменността. — отстъпи назад и изведе Мег в малко преддверие. — Колкото и да се радвам на гледката, не искам да имам нищо общо с тази сцена.
— Защо?
— Искам този път да остана неутрална — отвърна Арабела с разкаяна усмивка. — По-специално пред съпруга си. Веднъж стъпих на несигурна почва, но сега, когато общественото мнение потвърди правотата ми, мога да си позволя сдържаност.
Мег последва погледа й и видя Сен Жюл, застанал до една странична врата. Едната му ръка почиваше върху парапета, другата висеше свободно. Наблюдаваше ставащото с хладен поглед и равнодушно изражение.
Лейди Джърси не можа да издържи на унижението и избяга от залата с разкривено от гняв и болка лице.
Джак напусна мястото си до вратата и прекоси залата, където отново се чуваше весела глъчка, а оркестърът свиреше бърз танц. Забеляза Арабела и Мег точно в момента, когато се връщаха от малкото преддверие в балната зала.
— Ако желаете да си тръгнем, скъпи мои, с удоволствие ще ви придружа — каза той и извади от джоба си скъпа емайлирана табакера.
— Какво? — Арабела го погледна намръщено. Очевидно играта на карти в дома на херцог Гордън не задоволяваше съпруга й. — Предпочитам да остана още малко, Джак. Можем и сами да се приберем вкъщи. Слугата чака долу и ще повика колата, щом му кажа.
Херцогът взе щипка емфие и прибра табакерата в джоба си.
— Признавам, че съм малко разочарован от играта на карти у Гордън.
— Тогава върви. — Арабела щракна с пръсти и му показа вратата.
Той се поклони и вдигна ръката й към устните си.
— До по-късно, мадам. — Целуна ръка и на Мег и се запъти към изхода.
— Е, какво ще кажеш? — попита Арабела, щом го изгубиха от поглед.
— Странно, че не каза нито дума за случилото се в залата — отвърна Мег.
Арабела кимна замислено.
— Проклетникът не престава да ми поднася изненади. Чарлз Фокс, облечен изненадващо скромно в сив жакет, силно пристегнат в кръста, се приближи към тях, следван от Джордж Кевъна.
— Жалко, че съпругът ви реши да си отиде, милейди Арабела — заяви той и се поклони изящно. — Но вие и очарователната ви гостенка сте тук. — Погледът му обхвана тънката фигура на Мег и очите му светнаха влажно. — Ще позволите ли да ви поканя на танц, мис Барат?
— Благодаря, сър, но за да бъда почтена, ще ви предупредя, че не владея добре стъпките на котильона — отговори Мег в най-добро настроение. — Ако сте склонен да рискувате настъпване по пръстите, ще се радвам да танцувам с вас.
За миг Фокс се слиса, но се спаси със смях и пак се поклони.
— Вие сте възхитително откровена личност, мис Барат. Но да знаете, че не вярвам нито дума. Вие не сте в състояние да стъпчете дори мравка.
Двамата се наредиха в редицата на танцуващите. Джордж предложи ръка на Арабела и също я поведе към дансинга.
— Възхитителна вечер — отбеляза той небрежно.
— Да, чудесна е — отговори тя и се съсредоточи в сложните стъпки на танца.
Двете дами се върнаха на Кавендиш Скуеър в два сутринта. Бягството на лейди Джърси беше основната тема на вечерта и осигури на бала на херцогиня Гордън достойно място в историческите книги.
Нощният портиер пропусна дамите в тихата къща и им съобщи, че негова светлост се е върнал преди няколко минути и е попитал дали съпругата му вече се е прибрала. Мег се прозя и разтърка очи.
— Отивам да си легна. Тази сутрин станах с петлите и пристигнах до леглото ти със сутрешния шоколад.
Арабела я прегърна и се засмя.
— Високо ценя жертвата ти, Мег. Не мога да си представя по-приятна и радваща гледка, като отворя очи. — Мег я изгледа подигравателно и тя се изчерви леко. — Знаеш какво имам предвид.
Разделиха се в горния край на стълбата и Арабела влезе в будоара си, където я очакваше само една запалена лампа, а огънят почти догаряше. Кучетата също липсваха и Арабела се огледа учудено. Досега Беки винаги беше поддържала помещението топло и уютно, в случай че господарката й пожелае да поседи малко там, преди да си легне.
Отиде в спалнята си и видя, че там горят няколко свещи и огънят в камината гори буйно. От Беки нямаше и следа. Кучетата не бяха и тук. Затова пък Джак се бе проснал на леглото й само по риза и панталон. Ръцете му бяха скръстени зад главата. Олицетворение на непринуденост.
— Добър вечер, мила. Защо се забави толкова дълго? Сигурно е имало интересни клюки…
Арабела нямаше никакво желание да обсъжда събитията на вечерта със съпруга си. Само щеше да създаде опасна близост със собствената си болка.
— Само обичайните — отговори тя с вдигане на раменете, обърна му гръб и седна пред огледалото, за да свали накитите си. Извади перлената диадема от косата си и погледна леглото в огледалото.
— Мога да си представя, че си била доволна.
— Никога не се наслаждавам на клюки, Джак.
Той седна рязко и сърцето й спря за миг, когато преметна крака през ръба на леглото. Спомни си как някога го бе оприличила на ягуар и потръпна.
— Мила моя, ти никога не си скривала мнението си за Франсис Вилие — изрече той и прекоси стаята с гъвкава крачка.
— В сравнение с онова, което се случи днес, моето мнение няма значение — отговори тя и се зае с перлената огърлица.
Джак свали ръцете й и отвори сам закопчалката. Диамантите зазвъняха тихо. Застанал зад нея, той улови погледа й в огледалото и го задържа.
— Питам се дали зад враждебното ти отношение към лейди Джърси не се крият лични причини — изрече бавно той.
— Не разбирам за какво говориш. — Гласът й потрепери издайнически.
Джак прибра перлената огърлица в отворената кутия и се опита да намери правилните думи.
— Не ми е лесно да обясня… Лейди Уорт…
Арабела се обърна рязко на столчето. Как смееше да й хвърли това име в лицето!
— Наистина ли смятате, че бих могла да ревнувам от любовницата ви, сър? — Смехът й беше кратък и презрителен. — Повярвайте ми, милорд, аз се отнасям с пълно безразличие към онова, което вършите с графиня Уорт.
Той вдигна ръка.
— Моля те, Арабела… изслушай ме.
— Да те изслушам? — Тя скочи и косата напада по лицето й. В очите й блесна гняв.
— Да — отговори настойчиво той. — Изслушай ме. — Хвана ръцете й и ги изви на гърба, после притисна тялото й към своето. — Моля те. — Опита се да задуши огъня й със своето спокойствие, да задържи гневния й поглед със своя и усети как напрежението й бавно се разсея.
— Какво имаш да ми кажеш?
Джак пусна ръцете й и я хвана с една ръка през кръста. Със свободната си ръка приглади назад
