Съдебен процес

Фредерик ЧиландърСъдебен процес

— Да станат всички — монотонно произнесе полицаят.

Влезе съдията, придърпа своя стол и седна.

— Всички да седнат. — Полицаят си свърши работата и престана да се интересува от това, което ставаше около него.

С бързо движение съдията взе чукчето в дясната си ръка и почука слабо по протритата маса. След това се изкашля, поправи очилата си и се зачете в лежащите пред него документи.

Огромната зала на съда беше окичена със знамена, гербове, лозунги и мисли на велики хора. Стените бяха обвити с пластмасови панели, имитиращи старинен дъб. На мястото на столове за публиката имаше три огромни телевизионни камери и няколко микрофона. Четиринадесет милиона зрители следяха процеса между Юханес Миклас Першон и Шведската държава. Предаването се излъчваше директно по девети канал — ако се вярва на рекламата, единственият канал, отговарящ на предназначението си.

Першон беше нисък набит човек, облечен с износен синтетичен костюм, очевидно конфекция, който не му отиваше. След прекараните три седмици в затвора беше небръснат и ако се съдеше по вида му, излъчваше неприятна миризма. И независимо каква точно беше истината, огромната аудитория от пръв поглед реши, че е виновен. Першон почти усещаше омразата, излъчваща се от обективите на телевизионните камери. Чувствуваше се зле и беше силно изплашен. За в бъдеще не го очакваше нищо хубаво независимо дали ще го осъдят или освободят. Вече му беше лепнато клеймо. Обувките го стягаха. Вратът му бе ожулен от яката на ризата. И го обвиняваха не в нещо друго, а в убийство: така обяви с безцветен глас съдията, докато бавно си сваляше очилата и ги прибираше в калъфа.

Съдебните заседатели се бяха втренчили в Першон. Той се мъчеше да не поглежда към тях. Накрая думата поиска защитникът и започна речта си с думите:

— Ваша чест! Многоуважаеми съдебни заседатели! Искам да подчертая преди всичко, че имам за цел не да докажа вината или невиновността на моя довереник, а само да квалифицирам постъпката му. За какво става дума — за непредумишлено убийство, за самоотбрана с посегателство върху чужда собственост или просто за самоотбрана? За предумишлено убийство в общоприетия смисъл на думата едва ли може да се говори, доколкото то предполага редица етични и морални аспекти, неприложими в дадения случай. Поне по отношение на загиналия. Вие всички сте запознати с материалите от следствието, но позволете ми да преразкажа хода на събитията от гледна точка на моя довереник, която досега не бе обявена.

Адвокатът се изкашля и като помнеше за телевизионните камери, изпъна сакото и оправи вратовръзката си. Ако проведе това дело блестящо, в бъдеще може да разчита на солидни хонорари.

— Всичко започна преди пет седмици. Першон работи вече няколко години в малко рекламно агентство в северозападното предградие. Той самият е роден на север и все още не се е аклиматизирал непълно в града. С това се обяснява неговата нерешителност при късното му прибиране от работа. Першон винаги е бил съвестен служител и честен човек. Никога не е задържан от полицията и не е привличан под съдебна отговорност.

Първият инцидент става в петък вечерта, когато Першон се прибира в къщи и за него се залепва, ако мога така да се изразя, търговски робот от типа „Максиконсум“. Першон не иска, а и не може да купи нищо, което се потвърждава и от съответната проверка на робота. Всички вие, разбира се, знаете че този вид роботи, както и всички роботи са разновидности на серията „Универсал — 16“. Различават се само по външността си. Тези същества, много приличащи на хора, са незаменими в тежката промишленост, но не трябва да се забравя, че те все пак са само машини.

Съдията измърмори нещо нечленоразделно.

— По всяка вероятност, в разговора си с робота, Першон се е изразил неудачно и това е придало на робота отрицателен заряд. Поради шока и нервното сътресение, предизвикани от непривичната за него обстановка в затвора, Першон не можа да си спомни какво точно е казал на робота първия път, но това не е чак толкова важно. Възможно е роботът да не е бил точно настроен — както се знае, това са нов тип машини — и той току-що е започнал да обслужва своя район около станцията на метрото. Както и да е, следващия понеделник роботът отново се присламчва към Першон, този път твърдо решен да го накара да купи нещо. Това продължава две седмици, чак до този фатален четвъртък. Моят клиент разполага с твърде ограничени средства и не може да си позволи да пръска пари. Но роботът е толкова упорит, че предния ден Першон решава да носи в себе си пари, за да се отърве от него. Той възнамерява да купи нещо дребно и евтино, например пакетче бисквити. Още нестигнал перона и роботът се хвърля към него. Той настойчиво предлага на Першон стоките си и същият купува пакетче бисквити с надеждата, че „Универсал“ ще го остави на мира.

Тук камерата се спря внезапно върху зъбите на адвоката и в подсъзнанието на четиринадесетте милиона телезрители за миг се появи рекламата на златистокафявите бисквити.

— Обаче роботът не мирясва. Изглежда е престанал да действува Първият закон, тъй като според показанията на очевидците докато Першон трескаво е търсел парите, роботът му разкъсва дрехите и му нанася няколко удара. Не е за учудване, че Першон е обхванат от паника и при опит за самозащита блъска робота, така че той пада на релсите пред идващия влак. Роботът загива под колелата на влака. В него пътуват няколко полицаи, които незабавно отвеждат Першон в участъка и го разпитват. Поради раздърпания вид на Першон и неубедителните показания на изплашените свидетели полицаите сигурно са изтълкували ситуацията погрешно и решават, че Першон е блъснал робота под влака умишлено. Остава ми само да изразя съжалението си, че следствието не представи доказателства за предявеното обвинение, което дословно повтаря предварителните показания на полицаите.

Защитникът се усмихна леко към камерата и седна. Съдията промърмори нещо на съседа си отдясно, който кимна бавно и отново замръзна на мястото си.

— Е, какво пък — каза съдията. — Да чуем сега обвинението. Тоест Шведската държава. Фактът, че аз самият съм непосредствена част от нея, няма да се отрази в никой случай на обективността на решението ми. А също така на решението на заседателите.

Той завъртя бавно глава и погледна съдебните заседатели, които сега за пръв път отклониха погледите си от Першон и той почувствува краткотрайно облекчение.

Изправи се прокурорът, оправи и без това безупречно изгладеното си сако. Очилата с рогова рамка, орловият нос и високото чело над гъстите вежди издаваха в него суров, но безспорно справедлив човек.

— Целта на съда е да установи истината. Истината, уважаеми дами и господа! А истина представляват фактите. Безспорните факти, които не подлежат на опровержение — той почти изкрещя своите приличащи на заповеди лозунги в посока на присъствуващите и микрофоните. В празната зала гласът му прокънтя шумно.

— Фактите се състоят в това — продължи той, — че Шведската държава произвежда, разпространява и продава роботи за благото на народа. Магазините отиват при купувача, а не обратно. Фактите се състоят в това, че тези роботи представляват върха в областта на електрониката и свръхсъвременната техника, факт е също така, че тези роботи се произвеждат и все повече приличат на хора. Да се различи робот от обикновен човек в общата тълпа е трудно. Всичко се прави с цел при среща с робот у хората да не възниква чувство на враждебност към машината. Тези уникални създания извършват огромна обществено-полезна работа в най-различни области. Те не са по-малко ценни от хората. Може би дори напротив.

Още една подробност: единственият външен атрибут на загиналия робот е бил вграденият в корема му механизъм за сключване на сделки. Той не се е различавал по нищо друго от обикновените роботи.

Прокурорът замълча за миг, за да могат думите му да проникнат в съзнанието на присъствуващите.

— Погледнете обвиняемия! Той има вид на престъпник…

— Протестирам — заръкомаха защитникът на Першон.

— Против какво? — сепна се съдията.

— Прокурорът твърди, че външността на моя довереник уж отразява неговата същност.

— Нима?

— Да. Той каза, че клиентът ми има външност на престъпник, а това е…

— Протестът се отхвърля. Измислете нещо по-добро. — Обръщайки се към прокурора, съдията каза: — Продължавайте, моля.